НАТО бърза с оръжията за Украйна преди преговорите за примирие

Един от възможните варианти за прекратяване на огъня включва създаване на демилитаризирана зона

19:21 | 5 декември 2024

Автор: Иън Марлоу и Андреа Паласиано

Снимка: Bloomberg

Съюзниците на Украйна изместиха фокуса си от търсенето на победа към опитите да поставят президента Володимир Зеленски в най-добрата позиция да противодейства на руския напредък или да преговаря за възможно прекратяване на огъня, казаха източници на Bloomberg, запознати с въпроса.

Засега това означава, че НАТО удвоява усилията си да изпрати повече оръжия в разкъсаната от война страна, тъй като силите на Киев бавно губят позиции, повишавайки заплахата, че евентуалното примирие може да замрази конфликта с части от Украйна, окупирани от войските на Владимир Путин.

Путин не е показал желание да обсъжда прекратяване на огъня, но завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом съсредоточи съюзниците от НАТО върху това как да укрепят политическата воля за поддържане на почти тригодишната война, докато моралът започва да избледнява.

Докато външните министри, събрани в Брюксел тази седмица, се фокусираха върху това как да доставят повече оръжия, правителствата започнаха да обмислят различни договорени сценарии за прекратяване на войната, казаха източници.

Дискусията включва такива гаранции за сигурност, които биха защитили Украйна, без да провокират Путин, казаха източници. Всички те говориха при условие за анонимност предвид политическата чувствителност и сигурността на планирането, което е поверително и все още подлежи на промяна.

Един от възможните варианти за прекратяване на огъня включва създаване на демилитаризирана зона. В случай на прекратяване на огъня европейските войски вероятно ще охраняват и патрулират такава зона, според високопоставен дипломат от НАТО.

Тези дискусии идват на фона на признанието, че ситуацията в Украйна е неустойчива и преговорите трябва да започнат скоро, според друг високопоставен западен дипломат. За европейските съюзници сценариите също предлагат възможност да покажат на Тръмп, че все още имат влияние, ако преговорите за прекратяване на огъня в крайна сметка се случат.

Дискусиите за това как може да приключи войната се случват на фона на опитите на генералния секретар на НАТО Марк Рюте да се запази фокуса върху увеличаването на оръжията за Украйна, като засега той иска да остави настрана контурите на всяко прекратяване на огъня.

„Трябва да направим нещо повече от това просто да държим Украйна в битката“, каза Рюте в заключителните си думи на срещата на НАТО. „Трябва да предоставим достатъчно подкрепа, за да променим траекторията на тази война веднъж завинаги.“

„Промяната на траекторията означава, че там, където фронтовата линия сега се движи на запад, трябва да сме сигурни, че Украйна е в позиция на сила“, когато става въпрос за потенциални преговори, добави той.

Самият Зеленски сигнализира в неотдавнашни интервюта, че е необходимо дипломатическо решение и че ще приеме прекратяване на военните действия с окупирани части от Източна Украйна, резултат, който последните проучвания показват, че мнозинството от украинците биха толерирали.

„Признанието на Зеленски, че Украйна няма да може да освободи цялата окупирана от Русия територия по военен начин, е нещо повече от признание за реалността“, каза Лучиан Ким, анализатор на Международната кризисна група и автор на наскоро публикуваната книга „Отмъщението на Путин: Защо Русия нахлу в Украйна“. „Това също е отваряне към бъдещи мирни усилия от страна на втора администрация на Тръмп.“

Ключът за Зеленски – и усложнението за НАТО – е искането му алиансът да предостави гаранции за сигурност на частите от страната, които Киев все още контролира, както и несигурната възможност да се възвърне територия по-късно чрез дипломация.

Украинският президент каза в неделя, че всяка покана за присъединяване към алианса трябва да се отнася за цялата му страна, в рамките на нейните международно признати граници. Предишният опит на страната му с гаранции за сигурност, предоставени съвместно от Русия, САЩ и Великобритания чрез Меморандума от Будапеща през 1994 г. в замяна на това Киев да се откаже от ядрения си арсенал от съветската епоха, се оказа безполезен, когато Путин нахлу.

Членството на Украйна в НАТО — с гаранциите за сигурност на организацията, че война срещу един е война срещу всички — е изключено в краткосрочен план. Това също би било червена линия за Путин, който вижда НАТО на границата на Русия като заплаха, а Украйна в крайна сметка като част от неговата сфера на влияние.

Вместо това Киев ще се нуждае от гаранции за сигурност, които потенциално задължават САЩ или други съюзници да го защитят, ако Русия наруши примирието.

Те ще надхвърлят ангажиментите на САЩ и десетки съюзници за укрепване на армията на Украйна в дългосрочен план, включително с обучение.

Една от целите на увеличаването на армията на Киев и позволяването му да удря по-дълбоко в Русия със западни оръжия е да се убеди Путин, че преговорите са по-добри от битките, което сега е малко вероятно, тъй като руските сили продължават да напредват.

„Не искаме да подслаждаме нищо“, каза генерал Кристиан Фройдинг, началник на щаба за планиране и командване на германското министерство на отбраната, в коментари, публикувани онлайн. Русия поема инициативата „на всички фронтове, във всички области“ и прави непрекъснати териториални придобивки. Това включва източния транспортен възел Покровск, който според него украинските сили трябва да изоставят до началото на следващата година.

Според високопоставен служител на НАТО темпът на напредъка на Русия се увеличава, поставяйки украинските фронтови линии под допълнителен натиск. И докато Русия дава жертви от около 1500 убити и ранени на ден, армията също успява да наеме около 30 000 нови бойци на месец, затвърждавайки предимството на страната в човешка сила.

„Путин очевидно води и не иска особено никакви преговори“, каза посланикът на Естония в НАТО Юри Луик в интервю за националната обществена телевизия ERR.

Притесненията в администрацията на отиващия си президент Джо Байдън, че руска победа ще насърчи съюзниците на Москва Китай, Иран и Северна Корея, са поне отчасти зад подновения прилив на артилерийски снаряди, ракети, противопехотни мини и системи за противовъздушна отбрана.

Рюте от НАТО каза в интервю за Financial Times тази седмица, че е отправил подобно предупреждение към Тръмп за съперниците на САЩ, когато посети новоизбрания президент наскоро във Флорида.

Дори и без преминаване към Тръмп, който критикува милиардите, обещани от САЩ в подкрепа на Украйна, намаляващата човешка сила и оръжия означава, че преговорите така или иначе ще трябва да започнат през следващата година, според Самуел Чарап, старши политолог в Rand.

„На Украйна ѝ липсва жива сила, за да спре руската офанзива, а западът няма какво да даде повече по отношение на съществуващите запаси от оръжия“, каза Чарап.