Италия ще задължи всички компании да си направят климатична застраховка

Загубите от климатичните промени в Европа растат с 2,9% годишно между 2009 и 2023 г., а между 2021 и 2023 г. сумата нараства 3 пъти спрямо 2010-2019

18:15 | 3 декември 2024
Автор: Гаутам Наик
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

От 1 януари всяка компания в Италия трябва да закупи застраховка, за да защити активите си от наводнения, свлачища и други природни бедствия, които стават все по-чести поради климатичните промени. Това е поредният израз на нарастващото безпокойство на Европа във връзка с изменението на климата.

Европейската агенция по околна среда съобщава, че Европа е най-бързо затоплящият се континент и загубите от изменението на климата се увеличават с 2,9% годишно от 2009 г. до 2023 г. Само през тази година се наблюдаваха огромни горски пожари в Гърция, опустошителна суша в Сицилия и скъпоструващи наводнения в Обединеното кралство, Централна Европа и Испания. А остава още един месец до края на годината.

В Италия най-голямата опасност са наводненията. Според проучване от 2024 г., публикувано от централната банка на страната, засегнатите от подобни събития компании са изправени пред 7% по-голяма вероятност да фалират, а тези, които оцелеят, обикновено претърпяват 5% средно намаление на приходите в рамките на три години.

Повечето италиански предприятия - най-вече малките и средните - не разполагат с никаква защита. Новият закон ще задължи компаниите да купуват застраховки, а застрахователите да сключват такива споразумения или да бъдат глобявани. Планът е подкрепен от презастрахователен фонд на стойност 5 млрд. евро, основан от управлявана от държавата финансова институция.

Въпреки това се чуват мнения, че въвеждането на плана ще се отложи. Едно от опасенията е, че една голяма катастрофа би претоварила новия фонд. Друга причина е, че застрахователите ще изоставят най-рисковите райони в страната, подобно на САЩ.

Застрахователите в Италия са длъжни да приемат всички клиенти съгласно закона, а това означава, че няма ограничение за риска от загуби, каза Петра Хилкема, председател на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО). В резултат на това секторът се чуди: Колко съм готов да платя и как да определя цената?“

В цяла Европа финансовият риск се изразява в едно число: 75%.

Това е разликата в степента на застрахователна защита - разликата между застрахованите и незастрахованите загуби от катастрофи, свързани с климата, според събраните данни от ЕОЗППО за периода 1980-2021 г. В Италия тази разлика за всички природни катаклизми е приблизително 80%, на базата на изследвания на Swiss Re за последното десетилетие. В САЩ, където застрахователите са се оттеглили от щати като Калифорния и Флорида, разликата е по-малко сериозна – 42%.

Внимавайте за разликата. Разлика в застрахователната защита при природни

бедствияЕвропейските застрахователи изпитват затруднения. За първите девет месеца на 2024 г. италианската Assicurazioni Generali SpA отчита „значителен“ удар от 930 млн. евро, причинен от „неблагоприятни метеорологични условия“ на целия континент. Смъртоносните наводнения в Централна и Източна Европа генерираха някои от най-тежките загуби за застрахователите в региона през тази година.

„Това е критичен проблем за застрахователните компании и политиците и ако не се предприемат контрамерки, се очаква разликата между застрахователната и предпазната защита да се задълбочи“, каза Хилкема в интервю. Generali заяви, че новият закон „ще послужи за запълване на празнината в обхвата на защитата не само за компаниите, но и за гражданите“.

Освен ако метеорологичните модели не се променят, по-високите вноски ще направят застраховката по-трудно достъпна точно когато е най-необходима. По-голямата разлика заплашва да повиши „рисковете за финансовата стабилност и да намали кредитните обезпечения“ в най-застрашените от природни бедствия страни, се посочва в доклад на Европейската централна банка и ЕОЗППО.

Двете организации призовават застрахователите да разширят обхвата на програми, като например „гарантиране на застрахователните рискове“. Това означава предоставяне на отстъпки от размера на вноската за хора и компании, които са предприели стъпки за намаляване на риска, като например защита на дома от наводнения или използване на система за предупреждение за влошаване на времето в реално време за посевите.

„Не можете да предотвратите щетите, но можете да ги намалите“, казва Хилкема.

ЕЦБ и ЕОЗППО искат също така по-широко приемане на катастрофичните облигации - инструменти, които позволяват на застрахователите да прехвърлят риска от природни бедствия на хедж фондове и други частни инвеститори. Докато пазарът на такива облигации в САЩ отбеляза силен ръст през последните две години, Европа изостава.

„Европейските рискове все още представляват относително малка част от облигациите, които понастоящем са в обращение“, пишат в доклада си ЕЦБ и ЕОЗППО. „Част от причините за това се крият във високите разходи, свързани с осъществяването на сделка с катастрофични облигации.“

Застраховките срещу бедствия са различни в различните части на континента. В Испания управлявана от държавата група изпълнява ролята на застраховател при бедствия. Във Франция подкрепена от държавата програма осигурява достъпно покритие за всички граждани. Великобритания обединява усилията си с частни застрахователи, за да предлага полици за риска от наводнения. В Швейцария повечето сгради са застраховани в рамките на задължителна система.

Германия не предлага държавна подкрепа. Дори след като през 2021 г. опустошителни наводнения причиниха застраховани щети за около 11 млрд. евро, „все още липсват каквито и да е перспективи за подобна схема,“ заяви Fitch Ratings в неотдавнашен доклад. „Това прави германските застрахователи по-уязвими“.

Годишните загуби от климатични промени в Европа се покачват до 50 млрд. евро в периода между 2021 г. и 2023 г. спрямо по-малко от 16 млрд. евро през 2010-2019 г., казва Хилкема. Европейската агенция по околна среда наскоро посочи, че докато екстремните метеорологични явления се засилват, темпото на адаптация изостава.

Агенцията заяви, че макар и да съществува несигурност, малко вероятно е Европейският съюз да смекчи въздействието на изменението на климата достатъчно, за да намали свързаните с това икономически загуби до 2030 г.