Базираните в Сирия бунтовнически сили се стремят да завладеят повече територия, контролирана от правителството, повдигайки въпроса дали президентът Башар Ал-Асад може да се задържи на власт.
Има много неизвестни за това как ще се развие последният обрат в 15-годишния конфликт в Сирия и много зависи от дневния ред на мощни външни играчи, както и от вътрешните вражди, които са повлияли на събитията. За 59-годишния Асад ключови ще са решенията на Иран, който смята Сирия за част от своята така наречена "ос на съпротива" срещу Израел и Запада и от години предоставя по-голямата част от сухопътните сили, и Русия, стар съюзник от ерата на Студената война, който се намеси за да го спаси през 2015 г.
Голяма промяна в играта би била, ако Русия, която има военновъздушна база в страната, започне мащабна въздушна бомбардировка срещу бунтовниците, както направи преди девет години. Разликата този път е, че Русия е заета с войната си в Украйна.
Населението на Сирия се бори с бедност, недостиг на храни и други основни продукти и прекъсвания на електрозахранването. Конфликтът досега е оставил между 300 000 и 500 000 убити, повече от 7 милиона вътрешно разселени, най-малко 6,4 милиона бежанци и е причинил щети за почти половин трилион долара, според агенции на ООН и сирийски неправителствени организации.
Ето някои от ключовите въпроси:
Това ли е краят за Асад?
Няма признаци, че Асад е в настроение за компромис. Семейството му контролира Сирия в продължение на пет десетилетия и той задържа властта по време на гражданската война. Съобщава се, че Асад е отлетял за Москва, след като армията му бързо се е сринала в лицето на бунтовническата атака, но се е появил отново в Дамаск в неделя, когато се е срещнал с външния министър на Иран Абас Арагчи.
„Сирия върви напред в борбата с тероризма със сила и решителност на цялата си територия“, каза Асад в изявление. Сирийската армия бомбардира позиции на бунтовниците в Алепо и изпрати подкрепления в района на север от град Хама, за да се опита да спре настъплението.
Можеше ли да направи отстъпки?
Преди продължаващата бунтовническа офанзива Асад беше притискан от арабски държави, Турция, западни сили и дори Москва да предприеме политически реформи, които да дадат място на опозицията на масата за преговори, да улеснят връщането на бежанците и да спрат потока от наркотици към съседните държави.
Президентът досега разчиташе на непоколебимата подкрепа на Иран, за да устои на тези искания, които включват спиране на използването на страната му като канал за транспортиране на оръжия до подкрепяни от Техеран посредници, включително "Хизбула". Дори и да се съгласи с някои от тези точки, не е ясно дали бунтовниците ще преговарят, като се има предвид колко слаби са се оказали сирийската армия и проправителствените сили.
„Това е неизбежната последица от непримиримостта на Асад“, каза Исам Ал-Райес, дезертирал офицер от сирийската армия, базиран извън страната, за териториалните загуби. „Той отхвърли политическо решение, плюс армията и икономиката са в жалко състояние.“
Ако Асад падне, кой може да го наследи?
Това е може би най-трудният въпрос за отговор. Ако бунтовниците стигнат до Дамаск и успеят да свалят Асад, един потенциален резултат е хаос и по-нататъшно раздробяване на страната. Верните на режима привърженици, водени от алавитската секта на Асад, вероятно ще се оттеглят в своите крепости в и около крайбрежните градове Латакия и Тартус, създавайки лидерски вакуум.
Бунтовниците, подкрепяни от дезертьори и политическата опозиция в изгнание, биха могли да измислят алтернативна властова структура, която да държи заедно опустошената от война страна. Един сценарий след Асад е временен военен съвет, подкрепящ цивилен управителен орган, като и двете се ръководят от фигури, приемливи за опонентите на режима и лоялните.
Кои са бунтовниците?
Основната офанзива на бунтовниците, известна като операция "Възпиране на агресията", се ръководи от "Хаят Тахрир ал-Шам", бивш филиал на "Ал-Кайда", който е определен за терористична организация от САЩ и други. Смята се, че има 15 000 бойци и има опит в местното управление в части от северозападна Сирия, които са останали извън контрола на Асад.
Към HTS се присъединяват хиляди бойци от подкрепяната и финансирана от Турция бунтовническа групировка, известна като Фронт за национално освобождение. Сирийската национална армия, друга групировка, подкрепяна от Турция, започна своя собствена операция, главно на север срещу подкрепяните от САЩ кюрдски милиции.
Най-тревожното развитие за Асад е, че хиляди бивши бунтовници, които са били изселени на север, след като правителството си върна територията, отново хващат оръжие и се присъединяват към офанзивата. Бунтовниците в южната част на страната, главно в и около град Дараа, също започват да обмислят действия. HTS изглежда е оставила настрана миналите различия със съперничещите бунтовнически фракции и омаловажава своите ислямистки наклонности.
Ами Русия?
Ако Асад иска да остане на власт, най-важният фактор е какво ще направи Русия след това. Москва се превърна в основния посредник в Сирия, след като ролята и влиянието на САЩ и техните съюзници в страната намаляха.
Русия преговаря с Иран и Турция, за да даде възможност на Асад да си върне Алепо и други територии, започвайки през 2016 г. Предвид по-ограничените ресурси на президента Владимир Путин, сега той може или да притисне Асад да направи големи отстъпки — или да го изостави като разменна монета в по-широко споразумение за Украйна.
Въпреки това Асад остава важен съюзник, а Сирия е домакин на руски пристанища и военни активи, така че не може да се очаква Путин да си измие ръцете напълно.
Как могат да реагират другите чужди сили?
Досега Иран показа решимост да направи всичко, за да подкрепи Асад, а в социалните медии има съобщения за подкрепяни от Техеран иракски милиции, които са мобилизирани в посока Сирия. Страната е ключова територия за така наречената предна отбранителна доктрина на Ислямската република, която разчита на регионални проксита в конфронтацията с Израел и САЩ.
Съюзническите милиции на Ислямската република, базирани в Ирак, Ливан и другаде, помогнаха на Асад да си върне територия, след като армията му се разпадна в началото на народното въстание през март 2011 г. Ливанската "Хизбула" обаче, която поддържа значително присъствие в Сирия, беше силно отслабена от почти 14 месеца конфликт с Израел.
Турция е доминиращият играч в Северна Сирия и първоначално се е противопоставила на водената от HTS офанзива, според двама души, които са запознати пряко със ситуацията. Но Анкара промени изчисленията си, след като Асад отказа да се срещне с президента Реджеп Тайип Ердоган, за да обсъдят политически реформи и завръщането на сирийските бежанци - Турция приема повече от 3 милиона - и победите на бунтовниците, казаха хората.
Турция също беше въодушевена от това как бунтовниците изтласкаха подкрепяните от САЩ кюрдски милиции, смятани от Анкара за терористи, от вътрешността на Алепо и град Тал-Рифаат без много кръвопролития.
Как се вписват САЩ и Израел?
Междувременно САЩ си партнират със сирийските кюрди почти десетилетие в битката срещу Ислямска държава и поддържат 900 войници в страната. Арабските държави, които наскоро изградиха сближение с Асад с надеждата, че той може да разчита по-малко на Иран и да се примири с опозицията, заедно с американците възприемат изчаквателен подход пред лицето на бързо развиващите се събития.
Същото прави и Израел, който значително засили атаките си срещу Иран и "Хизбула" в Сирия след атаката на "Хамас" на 7 октомври 2023 г.