За бизнеса в Норвегия заболяванията се превръщат във все по-сериозен проблем. Работниците ползват повече болнични дни, отколкото където и да било в Европа, а равнището на отсъствия е най- високо от 15 години насам.
Докато компаниите се борят с хроничния недостиг на работна ръка, критиците обвиняват прекалено щедрата система за социално подпомагане, в която разходите за здравни осигуровки надхвърлят тези в други развити страни. МВФ нарича тази система „скъпа и изкривяваща“ и заявява, че нейната реформа трябва да бъде приоритет. Работниците получават пълната си заплата в продължение на една година, с таван малко по-висок от средната заплата, а след това две трети от предишния доход.
„Компаниите ни казват, че се изразходва повече време за набиране на персонал, за да се намерят хора с подходящи умения, докато оставащите служители се изтощават повече“, казва Одд Арилд Грефстад, главен изпълнителен директор на норвежката пенсионно-осигурителна компания Storebrand ASA. „Всичко това означава, че производителността спада.“
Но щедрите обезщетения далеч не са единствената причина за това, а ситуацията в Европа се влошава. За това са виновни застаряващата работна ръка и по-голямата информираност за стреса и психичното здраве, особено сред по-младите поколения, както и последиците от пандемията от Covid-19.
С увеличаването на броя на заболелите се увеличават и разходите за икономиката. За много правителства, които се борят със слаб растеж или дългово бреме, което поставя инвеститорите нащрек, това е допълнително финансово натоварване. Предприятията твърдят, че отсъствията по болест изострят недостига на работна ръка, което пречи на производството, а за работниците отсъствието от работното място се отразява на доходите и препитанието, което допълнително влияе на благосъстоянието и чувството за себестойност.
В Обединеното кралство броят на икономически неактивните лица в трудоспособна възраст се е увеличил с почти 800 000 души от началото на 2020 г. насам. Според застрахователната компания Zurich Insurance дългосрочното боледуване води до загуба на производителността на стойност почти 33 млрд. паунда (40 млрд. евро), като това число може да се удвои до края на десетилетието. Миналата седмица министър-председателят Кийр Стармър представи план, с който да се опита да обърне този процес и да накара повече хора да работят. Амбицията е да се стимулира икономическият растеж и да се намалят нарастващите разходи за обезщетения.
Норвегия е начело по брой дни отпуск поради болест.
Подобни драматични стойности се наблюдават и в други части на Европа. Миналата година работодателите в Германия са похарчили рекордните 77 млрд. евро за отпуск поради болест на служителите, което е повече от два пъти повече от 2010 г., съобщи Институтът за икономически изследвания IW. Страната губи около 200 млрд. евро годишно от болнични, сочат правителствени оценки. Във Франция ръководителят на Агенцията за здравно осигуряване предупреди за увеличените разходи, които натоварват бюджета.
Помощите за болни хора, които не могат да работят, са важна част от мрежата на социално осигуряване. Но парите са само част от нея и правителствата искат да спрат хората да се отказват от работа, особено ако има начин да им се осигури смислена и стабилна заетост, която не ги оставя в още по-неблагоприятно положение.
„Една от най-стряскащите данни за състоянието на пазара на труда е, че ако някой е бил в отпуск по болест в продължение на поне шест месеца, вероятността той или тя да напусне напълно трудовия пазар е по-голяма от вероятността да се завърне“, казва Кристофър Принц, старши анализатор на пазара на труда в ОИСР в Париж.
Всякакви ответни мерки са сложни, предвид факта, че са налице множество фактори, понякога свързани с лични физически или психически проблеми. Правителствата и бизнесът трябва да действат внимателно и деликатно. В противен случай действията им могат да се окажат необмислени или жестоки.
Икономическата неактивност във Великобритания се увеличава. Дългосрочното боледуване играе съществена роля за това нарастване.
Реална нужда
В Норвегия архитектът Андреас Тингулстад не работи на пълен работен ден, откакто е претърпял инсулт и мозъчно увреждане, и разчита на обезщетения към заплатата си. Той признава, че моделът на социално осигуряване не е идеален, но казва, че злоупотребата с него от страна на малка прослойка не трябва да бъде повод да се премахне нещо, което работи за тези, които наистина имат нужда от помощ.
„Не очаквам от НОИ да оправи живота ми, но са от жизнено важно значение“, казва той, като има предвид Агенцията по труда и социалните грижи в страната.
„Обикновено инвалидността или болестта не са по вина на никого. То просто се случва“, допълва той. „Сигурен съм, че има много хора, които се възползват, не смятам, че някога можеш да се отървеш от тези хора. Въпреки това можем да работим за подобряване на ситуацията.“
Норвегия има голям късмет в това отношение, тъй като разполага със суверенен фонд на стойност 1,8 трилиона долара. Въпреки това правителството все още твърди, че са необходими промени. В доклад от тази година то изтъква „намаляването на отпуските по болест и предотвратяването на отпадането от пазара на труда“ като „ключови цели“.
Политиците в други страни също търсят варианти, особено във Франция, която отчаяно се опитва да спести пари.
Националната здравноосигурителна агенция планира да се свърже с лицата, които не са работили повече от 18 месеца, за да се погрижи за някаква форма на завръщане. Освен това тя ще преразгледа работата на част от лекарите и ще затегне системата за издаване на болнични листове.
Френският национален одитор внесе спорно предложение да се спре изплащането на обезщетения за отсъствие от работа за по-малко от осем дни, което би могло да спести 470 млн. евро годишно.
Болничните в Германия се увеличават през последните години. Сезонните вълни от настинка и грип са причината за повишението.
Във Великобритания планът на Стармър за насърчаване на заетостта на повече хора се съчетава с втора мярка, насочена към подобряване на правата на работниците, включително предложения за разширяване на достъпа до обезщетения при болест. Макар че последните реформи ще струват на предприятията до 4,5 млрд. паунда годишно, правителството твърди, че разходите ще бъдат частично компенсирани от „по-доброто благосъстояние на работниците“, което ще повиши производството.
Според проучване на консултантската компания Barnett Waddingham почти 80% от фирмите в Обединеното кралство са се сблъскали с увеличен брой отсъствия от работа поради дългосрочни здравословни проблеми. Една трета от тях твърдят, че това е довело до намаляване на производителността.
Но решенията, с които всички могат да се съгласят, се оказват трудни. В Норвегия преговорите между работодателската организация Конфедерация на норвежките предприятия (КНП) и синдикатите по дългогодишното им споразумение за „приобщаващ трудов живот“ са в задънена улица по въпроса за обезщетенията.
„Обществото не може да си позволи отсъствията по болест да се запазят в сегашния си вид“, казва Ан Луиз Аартун Байе, ръководител на отдела за пазара на труда в КНП. „Ние споделяме отговорността да обърнем тази тенденция.“
Светът е бизнес с Ивайло Лаков /п/
Помилването на Хънтър Байдън: Бащина милост или удар върху почтеността на президента? 
Ръст на инфлацията в Австрия през ноември 
Какъв вид строителство се търси на имотния пазар – ново, старо или на зелено? 
Завършват догодина жп участъка от Иcтaнбyл до Kaпъĸyлe 
