Ултиматумът на Марин льо Пен към френския министър-председател Мишел Барние, дори след като той отстъпи по ключово искане на нейната партия, разкрива безпрецедентното влияние, което лидерът на крайната десница има в момента в залите на властта в Париж.
След седмици на все по-силни заплахи за сваляне на правителството на Барние чрез вот на недоверие, в четвъртък френският премиер се отказа от плановете си да повиши данъците върху електроенергията през 2025 г., което е ключова бюджетна отстъпка.
Не след дълго дълголетното лице на френската крайна десница отново напрегна мускули с поредната си заплаха заради исканията си Барние да коригира бюджета: „Днес е четвъртък. Той има време до понеделник“, заяви Льо Пен пред Le Monde.
Националното обединение на Льо Пен изисква от Барние да коригира допълнително бюджета си за 2025 г., който включва 60 млрд. евро (63,5 млрд. долара) фискални корекции, да се откаже от предложението за намаляване на възстановяването на разходите за лекарства и да обяви мораториум върху нови или по-високи данъци за повечето физически лица, наред с други искания.
Окуражената Льо Пен доминира във френския медиен пейзаж от няколко дни - политически момент, който е далеч от отпадането на партията ѝ на втория тур на парламентарните избори това лято, когато коалиция, включваща левоцентристки и крайнодесни партии, се обедини, за да не я допусне до властта.
Сега Льо Пен е най-големият властови фактор в Париж.
И тя се наслаждава на тази роля, в която на практика е поставила другите политически играчи в подчинено положение.
Тъй като страната се подготвя за това, което може да се превърне в седмица на увеселителни влакчета, започваща в понеделник, несигурността накара инвеститорите да продават френски активи, повишавайки цената на заемите на страната в сравнение с европейските партньори. Премията на Франция за 10-годишна доходност спрямо тази на Германия, която е внимателно следен показател за риска, се повиши в петък до около 84 базисни пункта.
Политическите рискове във Франция повишават разходите по заемите
Политическите трудности и пазарната нервност започнаха през юни, когато президентът Еманюел Макрон свика предсрочни избори в опит да внесе яснота в Националното събрание, където партията му вече нямаше абсолютно мнозинство.
Залогът се оказа неуспешен и долната камара на парламента се раздели на три силно противоположни блока: намален център, подкрепящ президента, ляв алианс и засилена крайна десница, водена от Льо Пен.
Левият блок - Новият народен фронт - се ангажира да предложи вот на недоверие, ако правителството използва конституционната разпоредба, наречена 49.3. Но само обединените гласове на левицата и крайната десница по предложение за вот на недоверие, внесено от едната или другата страна, ще могат да свалят правителството. Това отрежда на крайнодясната лидерка Льо Пен и нейните депутати ролята на фактически посредник във властта. Нейното Национално обединение е единствената най-голяма партия в парламента.
„Прокарването на бюджета през парламента и оцеляването на кабинета на министър-председателя Мишел Барние вероятно ще зависи от решенията на крайнодясната политическа фигура Марин льо Пен,“ посочват Антонио Барозу, Елеонора Мавроейди, Bloomberg Economics.
В понеделник Народното събрание ще започне да разглежда частта за социалното осигуряване от проектобюджета. Барние би могъл да използва член 49, параграф 3, за да приеме законопроекта без гласуване. Това ще отвори вратата да бъде свален чрез вот на недоверие още в понеделник - освен ако Льо Пен не се въздържи.
Сега Льо Пен не само иска изменения в бюджета за 2025 г. в замяна на въздържането ѝ при гласуването на вота на недоверие, но и Барние да покаже „уважение“ към избирателите на нейната партия, като изрече на глас, че прави отстъпки, за да им угоди.
„Избягването да се каже, че той уважава избирателите на RN, е най-добрият начин нашите избиратели да продължат да искат от нас вот на недоверие“, заяви Льо Пен пред Le Monde.
Парламентът на Франция е разделен на три основни лагера | Политически групи в Националното събрание
Пълномащабните властови ходове на крайнодясната лидерка през последните дни са в ярък контраст и с нейната политическа крехкост като кандидат за президент. Тя рискува изобщо да пропусне следващата президентска надпревара в страната, след като прокурорите поискаха незабавна петгодишна забрана да се кандидатира за поста в края на процеса за присвояване, в който е обвинена в злоупотреба със средства от ЕС. Решението по делото ще бъде произнесено на 31 март.
Според последните социологически проучвания обаче Льо Пен остава фаворит на президентските избори във Франция през 2027 г. Преминаването на Льо Пен от периферията в челните редици се дължи до голяма степен на готовността ѝ да се откаже от политическото си наследство: когато откритият расизъм на баща ѝ Жан-Мари Льо Пен го постави през дългата му кариера само на второ място, тя се стреми да смекчи някои от по-размирните му изказвания и да успокои бизнеса за икономическите си политики.
Статутът на властови посредник е в рязък контраст с най-ниските нива на Льо Пен през 2017 г., когато мемета, осмиващи представянето ѝ в дебатите срещу Макрон - нейният истински враг - заляха интернет. Той е и резултат от години на внимателна работа за „демонизиране“ на партията ѝ в момент, когато идеите ѝ стават все по-мейнстрийм, а крайнодесни лидери завземат властта по целия свят.
В една финансово отслабена и политически разделена Франция Льо Пен продължава да извлича ползи, като се възползва от опасенията, свързани с покупателната способност и имиграцията.
Клуб Investor с Ивайло Лаков /п./
Крумовград и Арда завършиха 0:0 в Коматево 
Столична община: Коледната елха е всичко друго, но не и опасна 
Сбогом, боти – ботушите до коляното са новият хит на сезона 
ИТ няма да подкрепят Атанас Атанасов за председател на НС 
