Британските законодатели гласуват за узаконяване на асистираната смърт

Камарата на общините на Обединеното кралство гласува в подкрепа на знаков законопроект за легализиране на асистираната смърт, което потенциално поставя Англия и Уелс на пътя на фундаментална социална реформа, която до голяма степен се подкрепя от британската общественост.

Членовете на парламента гласуваха с 330 срещу 275 гласа в полза на промяната на закона, която да позволи на неизлечимо болни хора, на които остават по-малко от шест месеца живот, да изберат да сложат край на живота си. За да бъде одобрено решението, ще са необходими двама лекари и съдия от Върховния съд. Сега законодателството ще премине към следващия парламентарен етап, като законопроектът ще подлежи на допълнителни дебати, изменения и гласувания, преди да стане закон.

Гласуването беше предшествано от повече от четири часа дебати по силно емоционален въпрос, който раздели законодателите от двете основни партии и който накара поддръжниците на двете страни да демонстрират пред сградата на Парламента. 

Един от Така наречените „лични законопроекти на депутати“, който не е правителствено законодателство, беше внесен в Камарата на общините от лейбъристката депутатка Ким Лидбитър, която заяви в петък пред залата, че той ще даде на неизлечимо болните "избор, автономност и достойнство в края на живота им", обвързани с "много строги" критерии. 

„Не става дума за избор между живота и смъртта“, каза тя. „Говорим за това да дадем на умиращите хора избор как да умрат.“

За пръв път от девет години насам въпросът се разглежда в Камарата на общините, а депутатите получиха право на свободен вот по въпроса, което означава, че не трябва да следват партийната линия. Министър-председателят Киър Стармър, който предварително отказа да каже как ще гласува, тъй като не искаше да оказва влияние върху останалите, подкрепи законодателството. 

Противниците, сред които Даян Абът от лейбъристите, най-дълго служилата жена в парламента, се позоваха на риска хората да бъдат принуждавани да сложат край на живота си, както и на опасенията за хората с увреждания. „Не смятам, че гаранциите са достатъчни“, заяви Абът.

Консервативният депутат Дани Крюгер заяви, че промяната на закона ще „промени живота и смъртта на всички“.

„Законопроектът не просто ще създаде нова възможност за малцина, той ще наложи на всеки човек към края на живота му, на всеки, за когото може да се смята, че е близо до смъртта, и на неговото семейство тази нова реалност: възможността за асистирано самоубийство, задължението да се проведе разговор“, каза той. 

Но Лидбитър заяви, че законодателството няма да се прилага за възрастните хора, хората с увреждания, хората с психични разстройства и тези с хронични заболявания - освен ако те също не са неизлечимо болни. Тя подчерта, че на всеки етап от процеса ще има механизми за контрол и балансиране, които ще изискват от хората, които избират да умрат, да имат „умствени способности и установена воля“ и „многократно да демонстрират“, че разбират последиците от своите решения.

„Никоя друга юрисдикция в света не разполага с тези нива на защита“, каза тя.

Освен това, каза тя, законопроектът ще защити близките на неизлечимо болните от съдебно преследване, на което те могат да бъдат подложени съгласно действащите закони, забраняващи на хората да помагат на някого да сложи край на живота си. 

Мари Тидбол, депутат от Лейбъристката партия с увреждания, заяви, че не е очаквала да гласува за законопроекта, но че на този етап ще го направи, защото „иска да изживее смъртта си така, както съм изживяла живота си, овластена от наличните възможности за избор“. Тя добави, че би искала да види въведени по-силни гаранции при разглеждането на законопроекта в парламента.

Макар че асистираната смърт има значителна обществена подкрепа, а проучванията постоянно показват подкрепа за законова промяна, която ще даде на британците алтернатива на пътуването до клиники в чужбина, включително Dignitas в Швейцария, разделението вътре в Общинския съвет се отрази и на улиците извън него, където активисти на двете страни се бяха събрали от противоположните страни на площада пред Парламента.

Някои от тях държаха религиозни плакати с библейски препратки, на които пишеше „Не убивай“. Други бяха облечени в яркорозовите дрехи на кампанията „Достойнство в умирането“.

Акуа Руг, 78-годишна лондончанка, заяви, че се е заинтересувала от последната кампания, след като се е грижила за майка си, която е починала на 101-годишна възраст и е възприемала последните няколко години от живота си като затворническа присъда, тъй като здравето ѝ се е влошило.

„Трябваше да я вдигат и да я поставят в леглото и това я ужасяваше“, казва Руг за майка си. „Не съм могла да контролирам как да дойда на този свят, но бих искала да контролирам как да го напусна". 

Аарон, 42-годишен участник в кампания от Лондон, свързан със „Secular Pro-Life“, американска организация, заяви, че според него законопроектът ще бъде хлъзгав път, който в крайна сметка ще позволи законно да бъдат убивани хора с психични заболявания или увреждания. Той не пожела да назове фамилното си име, защото не иска колегите му в работата да разберат възгледите му по въпроса.

Законодателството и всички предложени изменения сега ще бъдат разгледани ред по ред от специално създадена комисия, преди да бъдат върнати в по-широката Камара на общините, където ще могат да бъдат предложени и гласувани допълнителни изменения, а след това и целият законопроект. След това законът отива в горната камара, Камарата на лордовете, за по-нататъшно разглеждане.

Лидбитър заяви, че има намерение да внесе предложение, което да даде на комисията по законопроектите на Камарата на общините правомощието да събира устни и писмени доказателства относно асистираната смърт и нейните последици - което не е нормална процедура за законопроекти, внесени от отделни депутати. Това би позволило допълнително разглеждане на въпроса. Тя също така обеща, че членовете на комисията ще бъдат от различни партии и ще представляват различни гледни точки. „Това няма да стане за една нощ“, каза тя.

Ако законодателството в крайна сметка се превърне в закон, Англия и Уелс ще се изравнят с около дузина държави, които разрешават асистирана смърт, като Канада и Швейцария, както и с 11 американски щата.