В последните дни преди парламентарните избори в Румъния този уикенд лидерите на управляващите партии се оттеглиха, социолозите се отказаха от прогнозиране на резултатите, а най-висшият съд в страната постави под сериозно съмнение честността на процеса на гласуване.
Залогът не може да бъде по-голям.
Парламентарната надпревара в неделя противопоставя проевропейското управление на крайно десните бунтари и ще помогне да се определи дали един важен член на НАТО и украински съюзник ще се обърне към Москва. То се провежда в атмосфера на едва ли не невероятен хаос и объркване.
В Румъния се провеждат три последователни гласувания през уикенда за нов парламент и нов президент. Събитията излязоха от релси още на първия тур на президентските избори на 24 ноември, когато симпатизант на Русия с почти никаква обществена известност се превърна в шокиращ победител.
Калин Джорджеску отчете нулеви разходи за кампанията си, която се водеше основно от видеоклипове в социалните мрежи TikTok, записани от неговата всекидневна. Победата му предизвика опасения, че демократичният процес в Румъния е бил хакнат от Кремъл.
В най-голямата политическа криза в страната след падането на комунистическия режим преди повече от три десетилетия Конституционният съд нареди повторно преброяване на бюлетините за президентските избори, но няма да има нови резултати до неделя вечерта и все повече се спекулира, че може да се разпореди повторно гласуване.
Докато гласоподавателите се подготвят да се върнат до урните в неделя, над процеса висят сериозни въпроси, на които те просто нямат отговори.
Перспективата за засилване на крайната десница накара стотици хора да излязат по улиците при минусови температури. В Букурещ демонстрантите скандираха „Искаме свобода, а не фашизъм“.
При цялата загриженост за руската намеса има и дълбоко разочарование, особено извън големите градове, от основните кандидати, които бяха изхвърлени на първия президентски вот. Двете най-утвърдени румънски партии - социалдемократите и либералите - управляват в коалиция през последните три години, а страната страда от нарастващо неравенство и необуздана инфлация.
Вотът поставя 19 милиона румънци в центъра на борбата между демократичните институции на Европейския съюз и експанзивните амбиции на Русия.
На север Румъния граничи с Украйна, където руската армия се сражава от почти три години, за да възстанови историческите териториални права на страната си, както твърди президентът Владимир Путин. На изток се намира Молдова, където прозападният президент оцеля на поредните избори по-рано този месец на фона на широко разпространените съобщения за намеса на Кремъл. На запад Унгария се управлява от съюзника на Путин Виктор Орбан.
Румъния, която също е член на ЕС, скоро може да има проруски президент и крайнодясно правителство, ако следващите две седмици на гласуване се развият в тяхна полза.
Проруският кандидат за президент на Румъния спечели почти половината от общините в близост до украинската граница | Изненадващият победител на първия тур се възползва от нарастващото безпокойство относно подкрепата за Украйна - основен въпрос за избирателите в този изборен цикъл
Много румънци научиха едва след вота за 62-годишния Калин Джорджеску, земеделски инженер, който седмици преди изборите се движеше с едноцифрени резултати в социологическите проучвания. Някогашен съюзник на ултранационалистическия Алианс за единство на румънците, Калин Джорджеску осъди военната подкрепа за Украйна, призова за бързо прекратяване на войната и постави под съмнение ползите от членството на страната в НАТО.
„Не искам да напускам НАТО, не искам да напускам Европейския съюз“, заяви той във вторник, отвръщайки на характеристиката си, дадена от местните медии. „Аз съм румънец - нямам връзка с Русия, не съм легионер, не съм антисемит“.
Неравномерен растеж. Бързият растеж на Румъния през последното десетилетие не достигна до всички
Някои от коментарите влизат в противоречие с предишни изказвания, в които той хвърли вината за нахлуването на Русия в Украйна върху НАТО - и повдигна перспективата да напусне военния съюз, ако той не гарантира мира. През 2020 г. Калин Джорджеску похвали Путин като един от малкото истински лидери в света.
Тревогата се задълбочи, след като Джорджеску заяви, че не разполага с финансиране на кампанията - и че са дарени средства от поддръжници. Твърдението предизвика недоволството на критиците, които посочиха, че видеоклиповете на кандидата с висока резолюция, включително някои с обширни пейзажни кадри - в които той е на кон, изпълнява движения по джудо, потапя се в планинско езеро - биха могли да бъдат направени само от професионалисти.
Разследване на местния новинарски уебсайт G4media предположи, че усилията са били изкуствено подсилени от чуждестранна намеса. Профилът на Джорджеску е бил силно популяризиран от доброволци, които са били подканени да разпространяват публикациите в замяна на „неразкрити награди“, съобщава сайтът.
Подобна схема е имало и по време на гласуването в Молдова.
Върховният съвет за отбрана на Румъния, в който влизат висши правителствени служители и служители на разузнаването, направи изявление в четвъртък, в което се казва, че един от кандидатите - в изявлението не се посочва името на Джорджеску - се е възползвал от „масово излагане на показ и преференциално отношение“.
Съветът се позова на руски операции за влияние, които са имали за цел да променят общественото мнение в Румъния - и обвини TikTok, че не е обозначил видеоклиповете на кандидата като предизборен материал, както изисква румънското законодателство.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, който често е заблуждавал медиите във връзка с предишни кампании за дезинформация, заяви в петък, че твърденията за руска намеса в румънските избори са неоснователни и неподкрепени, според информационната агенция Интерфакс. TikTok заяви, че е „категорично невярно“ твърдението, че е третирала акаунта на Калин Джорджеску по различен начин от този на другите кандидати.
Засилвайки усещането за страна, която излиза от контрол, министър-председателят социалдемократ Марсел Чолаку подаде оставка от ръководството на партията си, а коалиционните му партньори, либералите, отстраниха своя лидер.
След като миналата седмица социолозите напълно пропуснаха победата на Джорджеску, те решиха да не публикуват повече проучвания, така че избиратели, кандидати и официални лица на практика са на сляпо преди вота в неделя.
Преди доброволното затъмнение на социологическите проучвания ултранационалистите, обвързани с друг кандидат - Жорж Симион, отбелязваха стабилни успехи и заемаха второ място след социалдемократите. Сега обаче никой не е сигурен къде се намират те.
„Ситуацията е много променлива“, казва Ремус Стефуреак, директор на изследователската фирма INSCOP.
Той прогнозира, че проевропейците в Румъния все пак ще получат между 50 и 60 %, което ще им позволи да съставят правителство, но без особена убеденост.
„На фона на повишеното социално напрежение едно движение за суверенитет може да получи временен тласък“, каза той.
Големите решения - док. поредица на Bloomberg
Внимание: Опасна и токсична коледна украса залива пазара 
В десетки населени места в Западна България няма ток 
Кратък хороскоп за всяка зодия за 2025 година 
Уволниха медик от Сандански след смъртта на бебе в линейка 
