Когато Доналд Тръмп влезе за първи път в Белия дом през 2017 г., Сайръс Разаги ръководи иранска бизнес консултантска фирма, която съветва американски, японски и европейски компании как да се възползват от възможностите на пазар, излизащ от дългогодишна икономическа изолация. Всичко това се промени през следващата година, когато тогавашният президент на САЩ се отказа от историческото ядрено споразумение на Иран със световните сили и вместо това наложи строги икономически санкции.
„Трябваше да диверсифицираме дейността си от Иран и да се предпазим по някакъв начин от по-нататъшна враждебност“, казва Разаги, председател на Ara Enterprise Consultancy Group, по телефона от Техеран. „В един момент си помислихме, че ще има война.“
Тъй като Тръмп се подготвя за втори мандат като президент на САЩ, всички погледи са насочени към това дали той ще възроди т.нар. си политика на максимален натиск срещу Иран, която беляза първото му идване на власт. Но тъй като иранците се борят с икономически трудности след години на санкции, лидерите на страната дават сигнали, че този път искат да установят различни отношения.
Във вторник ядреният надзорен орган на ООН заяви, че Иран се е съгласил да спре производството на уран, обогатен до нива, близки до тези, необходими за производството на бомби - безпрецедентен ход, разглеждан от някои като маслинова клонка към Тръмп. Новият ирански президент Масуд Пезешкян, който е прям реформатор, от изненадващата си изборна победа през юли насам поставя като приоритет облекчаването на санкциите, сближаването със Запада и икономическата „нормалност“ за иранците.
„Ние сме много притеснени и загрижени за завръщането на Тръмп, макар че не бих изключил и сделка с Тръмп“, каза Разаги.
Търговия с петрол Твърдолинейният подход на Тръмп би могъл да окаже значително въздействие върху иранската търговия с петрол, тъй като новоизбраният президент сви потоците от Ислямската република по време на първия си мандат, който приключи през 2021 г.
„На първо място в списъка със санкции ще бъде износът на ирански суров петрол“, каза Джон Евънс, анализатор в брокерската компания PVM Oil Associates Ltd. в Лондон. „Наръчникът за действие ще бъде подобен на този, който беше изпитан по време на първото президентство на Тръмп“.
Подобно на други производители, Техеран се бори със спада на цените на суровия петрол с 15% от края на юни и с перспективата, че предстоящото пренасищане в световен мащаб ще предизвика допълнителен спад през следващата година. Производството на ирански петрол се възстанови значително през последните години, тъй като рафинериите в Китай - най-големият клиент на Техеран - изкупуват барели на по-ниски цени, а администрацията на Байдън облекчава прилагането на санкциите, за да намали разходите за бензин.
Не е ясно дали възстановяването може да се окаже устойчиво при следващ мандат на Тръмп, дори и с помощта на огромната логистична мрежа, която Ислямската република е изградила, за да заобикаля санкциите.
Икономически трудности В Иран Пезешкян се сблъсква с безброй икономически предизвикателства, включително инфлация от над 30%, недостиг на горива, голям отлив на капитали и загуба на квалифицирани и образовани работници чрез миграция към Европа и САЩ. Риалът се срина до поредни рекордно ниски нива спрямо долара и досега е загубил над 90% от стойността си от май 2018 г. насам.
„Намаляването на напрежението със САЩ е от съществено значение за икономическата стабилност на Иран“, заяви Мачей Войтал, главен инвестиционен директор в Amtelon Capital. „Новото правителство изпрати ясни послания, показвайки готовност за преговори - промяна от обичайната му стратегия за ескалиране на обогатяването на уран като лост за натиск.“
Споровете относно атомните дейности на Иран обаче остават сериозен фактор, а в петък Техеран заяви, че ще увеличи броя на центрофугите в ядрената си програма в отговор на порицанието от страна на надзорния орган на ООН - въпреки че се ангажира да спре производството на готов за оръжие уран.
Протести, прекъсвания на електрозахранването Липсата на важни инвестиции, необходими за иранската инфраструктура, принуди Техеран да увеличи вноса на висококачествен бензин, тъй като собствените му рафинерии се затрудняват да го осигурят, и да въведе продължителни прекъсвания на електрозахранването, тъй като електроцентралите се сблъскват с трудностите при снабдяването на домакинствата и промишлеността.
Всичко това води до още по-висока инфлация, която Пезешкян не може да си позволи в момент на регионален конфликт и нестабилност - както в чужбина, така и у дома. През 2019 г. Иран беше засегнат от смъртоносни протести, предизвикани от повишаването на цените на бензина, а три години по-късно - от национално въстание, което беше най-големият народен протест срещу върховния лидер аятолах Али Хаменей и системата на религиозно управление в страната от 1979 г. насам.
„Задачата на Пезешкян е да постигне национално помирение и той донякъде успя“, казва Вали Наср, бивш старши съветник в Държавния департамент на САЩ и професор в университета „Джонс Хопкинс“.
Прагматичен екип Пезешкян назначи външнополитически екип, ръководен от Абас Арагчи, който не само договори първоначалното ядрено споразумение през 2015 г., но трябваше да се справи с хаоса, разразил се след оттеглянето на Тръмп.
Тяхното присъствие „показва, че иранците определено се интересуват от сделка със САЩ“, каза Наср. „Те са достатъчно прагматични, за да знаят, че ако намерят път напред, е много по-добре да се справят с някой, който може да сключи сделка.“
Не е ясно как новото правителство на Тръмп ще отговори на иранския прагматизъм. Досегашните му номинации за кабинет включват верни съюзници на Израел - с който Ислямската република си размени пряк огън два пъти тази година - и хора, които са се застъпвали за бомбардиране на Иран.
Предизвикателството пред Иран е, че „се нуждае от директен канал към Тръмп, за да преодолее съпротивата на антииранската екосистема на режима, в която е въвлечен Тръмп“, казва Али Ваез, директор на проекта „Иран“ във вашингтонската Международна кризисна група.
Един от факторите, които биха могли да работят в полза на Иран, е промененият геополитически пейзаж, пред който е изправен Тръмп в Близкия изток. По време на първия си мандат той можеше да разчита на подкрепата на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, които напълно приеха стратегията му за максимален натиск и по-строгите санкции срещу Иран.
Оттогава обаче отношенията между Рияд и Техеран значително се подобриха, като взаимното им противопоставяне на цивилните жертви от войните на Израел срещу иранските марионетни групировки в Газа и Ливан ги сближи. Двете страни обновиха двустранно споразумение, сключено с посредничеството на Китай, на среща в саудитската столица на 20 ноември.
За бизнесмена Сайръс Разаги няма нищо ново в несигурността. Той съветва клиентите си, че нов кръг от максимален натиск е по-вероятен, отколкото сделка, но те винаги трябва да запазят отворени позиции.
"Още през 2016 г. в Техеран имаше много добри въжделения, че този човек е бизнесмен, че може да ни даде наистина добра сделка. Скоро обаче реалността удари всички“, казва Разаги. „Но човек трябва да се надява, че все още има шанс за някаква сделка, защото Иран също се е поучил от миналото“.