В последните дни от управлението си президентът Джо Байдън настоява да укрепи позициите на Украйна срещу Русия преди завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом.
Това е така, защото новоизбраният президент обеща бързо да сложи край на войната, започната от руския президент Владимир Путин преди почти три години. Това вероятно означава уреждане на въпроса чрез преговори, а Байдън се опитва да даде на украинския президент Володимир Зеленски възможно най-силната ръка.
Последните стъпки на Байдън включват най-вече разрешаването на Киев да нанася удари по военни цели по-навътре в Русия - ход, който веднага беше оценен от Москва и лагера на Тръмп като ненужна ескалация.
Освен това в бърза последователност тази седмица Белият дом одобри изпращането на противопехотни мини, опрости дълг от близо 5 млрд. долара и наложи санкции на голяма руска банка, която извършва плащанията за продажба на природен газ.
Тези стъпки, наред с други, които все още се обмислят, са част от плана на Байдън да направи възможно най-много за укрепване на Украйна преди встъпването в длъжност на Тръмп, според лице, запознато с позицията на САЩ, което е помолило да не бъде назовавано, тъй като обсъжда поверителни разисквания.
Стратегията има за цел да помогне на Зеленски, като покаже, че Украйна има потенциал да отвърне на Русия, ако тя продължи военните действия, каза лицето.
Путин реагира бързо. Той одобри нова ядрена доктрина, която понижава бариерата за изстрелване на тактически атомни оръжия, а след това изстреля нова хиперзвукова балистична ракета срещу Украйна, способна да носи такива бойни глави.
Това не означава, че последните ходове на Байдън ще бъдат напълно нежелани от Тръмп, който би могъл да използва една по-силна Украйна като разменна монета за постигане на споразумение, което ще може да оформи като победа.
„Някои от решенията, които Байдън взема сега, биха могли да помогнат на Тръмп, като вероятно ще го поставят на по-силно място за прекратяване на войната, а Украйна ще бъде в по-силна позиция за евентуални преговори“, каза Шелби Магид, заместник-директор на Евразийския център на Атлантическия съвет.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте се срещна с Тръмп в петък в Палм Бийч, Флорида, където обсъдиха „редица въпроси на глобалната сигурност“, пред които е изправен съюзът на Организацията на Северноатлантическия договор, се посочва в изявление на НАТО. Рюте се е срещнал и с представителя Майкъл Уолц, избран за съветник на Тръмп по националната сигурност.
Някои от избраните от Тръмп членове на кабинета и заместници поставиха под въпрос обещаните десетки милиарди щатски долари за финансова и военна подкрепа.
Уолц разкритикува решението да се позволи на Киев да обстрелва произведените в САЩ зенитно-ракетни комплекси ATACMS по-дълбоко в Русия тази седмица.
„Това е още една стъпка нагоре по стълбата на ескалацията и никой не знае докъде ще стигне“, каза той в интервю за Fox & Friends, като нарече стъпката „тактическо“ развитие.
За сравнение, Тръмп „говори за голяма стратегия тук. Как да накараме и двете страни да седнат на масата, за да сложим край на тази война? Каква е рамката за сделка и съответно кой ще седне на тази маса?“, каза той.
Белият дом и Пентагонът също така бързат да изразходват последните средства, отпуснати от Конгреса за отбраната на Украйна, които възлизат приблизително на 9 млрд. долара. По данни на Държавния департамент досега САЩ са предоставили на Украйна над 64 млрд. долара под формата на военна помощ.
„Президентът Байдън се ангажира да направи така, че всеки долар, с който разполагаме, да бъде тласнат през вратата от сега до 20 януари“, заяви държавният секретар Антъни Блинкен пред репортери в централата на НАТО по-рано този месец, визирайки датата на встъпване в длъжност на Тръмп. „Ще се уверим, че Украйна разполага с необходимата противовъздушна отбрана, че разполага с необходимата артилерия, че разполага с необходимата бронирана техника“, каза той.
Възможностите на Байдън да увеличи доставките на оръжие за Украйна са ограничени, тъй като повечето от оставащите пари могат да се използват само за оръжия, които вече са в складовете на Пентагона. Твърде голямото им изтегляне би изложило на риск собствената отбрана на САЩ.
Администрацията на Байдън обмисляше също така да отправи публично призив за официална покана за присъединяване към НАТО, но реши да не го прави предвид малката вероятност за успех в краткосрочен план. В същото време Путин определи членството, което през юли според съюзниците е неизбежно, като casus belli (лат. повод за война).
Вместо това ще бъдат сключени редица двустранни споразумения за сигурност, за да се предоставят гаранции на Украйна.