Близо 200 държави се споразумяха да утроят размера на наличните средства, за да помогнат на развиващите се страни да се справят с бързото затопляне на температурите.
Но сделката, постигната в края на двуседмичната среща на върха COP29 в Азербайджан, е резултат от противоречиви и на моменти открито враждебни преговори, довели до споразумение, което дори неговите поддръжници могат да сметнат за недостатъчно и разочароващо. Оттук нататък процесът на глобално сътрудничество в областта на климата ще се движи под тежестта на по-тежки екзистенциални въпроси.
Повишаването на глобалната температура е на прага на 1,5 градуса по Целзий - критична повратна точка за избягване на най-катастрофалните последици от изменението на климата.
„Трябваше да си тръгнем от Баку със споразумение, за да запазим многостранната система жива“, заяви Хуан Карлос Монтерей-Гомес, специален представител на Панама по въпросите на изменението на климата. „Ние запазихме системата жива. Но мисля, че 1,5 градусовия праг е мъртъв."
Богатите страни се ангажираха да предоставят поне 300 млрд. долара годишно до 2035 г. чрез най-различни източници, включително публични финанси, както и двустранни и многостранни сделки. Споразумението също така призовава страните да работят за отпускането на общо 1,3 трилиона долара годишно, като се очаква по-голямата част от тях да дойде чрез частно финансиране.
Развитите и развиващите се страни влязоха в преговорите с големи различия. В един момент в събота изглеждаше, че преговорите са на ръба на провала, преди многобройните срещи при закрити врата да доведат до постигане на споразумение.
Богатите страни се борят с множество фискални и политически ограничения, включително инфлация, ограничени бюджети и нарастващ популизъм. Избирането на Доналд Тръмп и заплахата му да изтегли САЩ от знаковото Парижко споразумение за климата също хвърлиха сянка върху срещата на върха.
По силата на компромис богатите държави в крайна сметка се съгласиха да отделят 50 млрд. долара повече, отколкото се изискваше в проекта за споразумение в петък. Те също така поставиха всяко споразумение в зависимост от потвърждаването на резултатите от миналогодишната конференция COP28 в Дубай, която включваше обещание за отказ от изкопаеми горива.
Но Саудитска Арабия, която е начело на блока на арабските държави, се противопостави на отделянето на който и да е сектор.
„Определено е предизвикателство да се постигне по-голяма амбиция, когато се преговаря със саудитците“, заяви пред репортери Джон Подеста, главният преговарящ на САЩ по въпросите на климата. „В момент, когато светът е изправен пред такива катастрофални последици от изменението на климата, е недостатъчно да се постига напредък само сантиметър по сантиметър.“
В крайна сметка развитите страни трябваше да се задоволят с просто препотвърждаване на сделката, постигната миналата година на COP28 в Дубай, без да споменават изрично „изкопаемите горива“ по име.
"Твърде малко"
Обещаното финансиране не достига трилионите долари, от които бедните и уязвими държави твърдят, че се нуждаят, за да защитят икономиките си от климатичните промени. Те също така искат повече от тези пари да бъдат предоставени под формата на безвъзмездни средства и друга достъпна финансова подкрепа, тъй като пазарните заеми рискуват да задълбочат дълговото им бреме.
Приемането на сделката стана въпреки възраженията на Индия, чиито делегати се опитаха да се намесят до последния момент, а когато решението бе взето, се качиха на сцената в неуспешен опит въпреки всичко да привлекат вниманието.
Представителката на Индия Чандни Райна нарече сделката неадекватна. „Целта е твърде малка, твърде далечна“, каза тя, а речта ѝ често бе прекъсвана от аплодисменти и възгласи.
Все пак за някои резултатът вероятно ще послужи като доказателство, че процесът на COP все още е най-добрият подход за координиране на глобалните действия за посрещане на ескалиращите предизвикателства, свързани с изменението на климата.
„COP29 се проведе при трудни обстоятелства, но многостранния подход е жив и по-необходим от всякога“, заяви Лоранс Тубиана, главен изпълнителен директор на Европейската фондация за климата, архитект на забележителното Парижко споразумение.
Новото споразумение ще спомогне за информиране за ангажиментите на отделните държави за намаляване на емисиите на парникови газове до 2035 г., както и за следващия кръг от преговорите на ООН за климата в Бразилия. Много от развиващите се страни подчертаха, че по-малкият от очакваното финансов ангажимент ще забави прехода им към енергия без емисии и ще ограничи амбицията им при определянето на целите за намаляване на въглеродните емисии, които трябва да бъдат изпълнени през февруари.