В продължение на години на израелците се казваше, че при следващата война с „Хизбула“ ливанската милиция ще изстрелва хиляди ракети и снаряди на ден, ще претоварва въздушната им отбрана, ще причинява затъмнения, смърт и разрушения.
Въпреки това три месеца след като Израел насочи военните си сили на север, „Хизбула“ изстрелва едва 100 ракети в най-интензивните дни и изглежда значително понижена като военна заплаха, което я накара да приеме преговорите за прекратяване на огъня, водени с посредничеството на САЩ и несвързани с войната в Газа.
Заедно с ликвидирането на палестинската войнствена групировка „Хамас“ и двата въздушни удара по Иран, кампаниите на Израел промениха вътрешното възприятие на позицията му от остра уязвимост след опустошителното нападение от Газа преди година към решителна сила.
„Сега Израел е на прага на стратегически повратен момент, в позиция, в която е възстановил военното си превъзходство над Иран и неговите пълномощници“, пише в изследователски документ миналия месец професор Ейтан Шамир от Центъра за стратегически изследвания „Бегин-Садат“ в университета „Бар-Илан“.
За голяма част от света войната на Израел срещу „Хамас“ е свързана с неразбираемото разрушаване на Газа и широкомащабните убийства на цивилни граждани там и в Ливан. За Израел става дума за обръщане на чувството за слабост, предизвикано от клането, извършено от „Хамас“ през октомври 2023 г., и за преодоляване на спонсорираните от Техеран милиции, които го заобикалят.
Тези милиции, особено „Хизбула“, са основната причина Израел дълго време да проявява предпазливост в конфронтацията с Иран. Смяташе се, че Иран е въоръжил „Хизбула“ именно за да може, ако Израел тръгне срещу Иран, ливанската групировка да изстреля своите около 150 000 ракети и снаряди срещу Израел в едно многоседмично унищожение.
"Фактът, че Израел не е атакувал ядрените съоръжения на Иран, винаги е бил свързан с опасенията за „Хизбула“ - казва Дани Цитринович, който е наблюдавал изследванията за Иран в отдела за военно разузнаване на страната.
Израел също така се притесняваше за способността на Иран да отвърне на удара, но нападението му там през октомври с повече от 100 военни самолета изглежда е лишило Ислямската република от значителен брой средства за противовъздушна отбрана.
Това означава, че Израел се страхува много по-малко от ракетите на „Хизбула“ или от способността на Иран да се защитава, което променя из основи представата му за регионалната стратегическа картина и повишава възможността за превантивна атака срещу иранската ядрена програма.
По време на военна церемония миналия месец министър-председателят Бенямин Нетаняху отбеляза, че крайната му цел е да попречи на Иран да създаде ядрено оръжие, като добави, че сега „можем да достигнем всяко място в Иран, което ни е необходимо“.
В реч пред парламента този месец той заяви, че Израел е повредил „специфичен компонент“ на иранската ядрена програма.
Отчасти той предупреждава Иран да не атакува отново Израел, както направи два пъти през тази година. Но коментарите му са и част от обществения - и двупартиен - дебат за това дали Израел трябва да се възползва от момента, в който Доналд Тръмп влиза в Белия дом, за да увреди ядрената програма на Иран, отлагайки всякакви оръжейни амбиции.
Именно това призова историкът Бени Морис в неотдавнашна статия в левия вестник „Хаарец“: „Това е моментът за атака, момент, който може да не се повтори“.
Иран отрича, че ядрената му програма е насочена към създаване на оръжие, но голяма част от света твърди, че това е така. Иран се съгласи да спре производството на обогатен уран, близък до нивото, необходимо за ядрени оръжия, съобщи Международната агенция за атомна енергия на 19 ноември. Способността на Израел да извърши ефективна атака без масивни бомбардировки и изтребители, разположени от САЩ, е предмет на дискусия. Въпросът за това как САЩ биха реагирали, ако Израел действа сам, също е дискусионен.
Дискусията е повлияна от успеха на нападението срещу „Хизбула“ през последните месеци, при което беше убито почти цялото висше ръководство, пейджъри и уоки-токита избухнаха в джобовете на хиляди оперативни работници, а многократни бомбардировки унищожиха съоръжения за съхранение на ракети и пускови установки.
Нападенията опустошиха обширни територии в Южен Ливан и южните предградия на Бейрут, като превърнаха в руини части от села и принудиха 1,2 милиона жители да се изселят.
„Хизбула“ е сериозно разрушена и сега има голяма нужда от прекратяване на военните действия, за да спаси това, което е останало“, заяви Сами Надер, ръководител на Института за стратегически въпроси „Левант“ в Бейрут. „Балансът на силите сериозно се е наклонил в полза на Израел.“
За да оценим колко изненадващо и внезапно е намаляването на заплахата от „Хизбула“, е полезно да знаем какви са били очакванията. Още от войната между Израел и „Хизбула“ през 2006 г. израелските експерти по сигурността предупреждават за нарастващия ракетен арсенал, финансиран от Иран.
Характерен е докладът на Международния институт за борба с тероризма към университета „Райхман“ от миналата година, части от който остават засекретени. В него, плод на тригодишна работа на 100 специалисти, се твърди, че ако избухне война, „Хизбула“ може да изстрелва по 2500 до 3000 ракети на ден в продължение на три седмици.
По-нататък се казва, че „Железният купол“ и „Прашката на Давид“, основните израелски системи за противовъздушна отбрана, ще изчерпят боеприпасите си, което ще остави голяма част от страната незащитена. Прецизните ракети ще бъдат насочени към израелски военни бази и критична инфраструктура като електроцентрали и водни съоръжения. Здравната система вероятно ще бъде претоварена.
Тези, които са провели проучването, казват, че то не е погрешно и че ако „Хизбула“ се беше включила пълноценно, когато „Хамас“ започна атаката си срещу Южен Израел миналата година, този сценарий вероятно щеше да се осъществи. Вместо това „Хизбула“ е изстреляла ограничени залпове.
„Фактът, че „Хизбула“ избра война на изтощение, а не пълномащабна война на 7 октомври, промени правилата на играта“, казва Орна Мизрахи, старши изследовател в Института за изследвания на националната сигурност в Тел Авив.
Ури Бен Яков, един от авторите на изследването на университета „Райхман“, казва, че Израел е извадил от употреба повечето ракети с голям обсег и с прецизно насочване в арсенала на „Хизбула“. Някои от тях са останали и са били изстрелвани само от време на време, причинявайки ограничени щети.
Халил Ел Хелу, ливански бригаден генерал в оставка, казва, че „Хизбула“ не може да изстрелва повече от 100 ракети на ден заради постоянните нападения на Израел срещу складовете ѝ и прекъсването на транспортните маршрути от долината Бекаа.
По думите му „Хизбула“ все още може да навреди на Израел, използвайки това, което ѝ е останало. И тук той и израелските специалисти по сигурността са единодушни: ракетите с малък обсег и безпилотните самолети - както и малък брой такива с голям обсег - остават проблем, който няма да изчезне скоро.
Всъщност, според някои анализатори, сегашната тактическа позиция на Израел е слаба. Войските му продължават да се сражават с остатъците от „Хамас“ и „Хизбула“, заедно с хутите в Йемен и други спонсорирани от Иран милиции в Ирак и Сирия. Повечето от тези групи са обявени от САЩ за терористични организации.
„Хизбула" ще бъде там, независимо от всичко“, казва Мири Ейсин, бивш офицер от разузнаването, който също работи в Международния институт за борба с тероризма на Райхман. "Ако Иран иска да отвърне на удара, той може да мобилизира това, което е останало от „Хизбула“, заедно с пълномощници в Сирия, Йемен и Ирак. Ако стрелят всички едновременно, няма да сме в състояние да ги спрем“.
Сарит Зехави, друг бивш офицер от разузнаването, който живее в Северен Израел и ръководи изследователския и образователен център „Алма“, споделя тези опасения. Според нея Израел е имал късмет, че „Хизбула“ е избрала постепенна война вместо изненадваща. Но десетките хиляди жители, евакуирани преди 13 месеца, все още живеят в хотели или при роднини, домовете им са празни, много от тях са разрушени от обстрела на „Хизбула“.
„Дъщеря ми все още не е на училище“, казва тя. „Служителите ми не искат да влязат в офиса.“
Продължават усилията на САЩ за прекратяване на огъня, което да отдалечи „Хизбула“ от границата, както и за засилване на многонационалните сили и на ливанската армия. Американският пратеник Амос Хохщайн, който е в региона, казва, че сделката е „на една ръка разстояние“, въпреки че пречките остават. Правят се и опити за съживяване на мирните преговори с „Хамас“ с цел да се осигури връщането на израелските заложници, които все още се държат в Газа.
Сраженията продължават и на двата фронта, докато въпросът за това как Иран и новата администрация на САЩ възнамеряват да действат, витае и над двата фронта.