Русия заяви, че е готова да обсъди потенциално прекратяване на огъня в Украйна с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, въпреки че конфликтът се засилва на всички фронтове, а враждуващите страни се стремят да укрепят позициите си преди евентуалните разговори.
Коментарите на говорителя на президента Владимир Путин срещнаха незабавен скептицизъм от страна на западните официални лица, тъй като руската инвазия в Украйна надхвърли 1000-ия си ден, а силите на Москва постигнаха нови успехи в Източна Украйна.
Путин „неведнъж, или по-точно постоянно, е заявявал, че е готов за контакти и преговори“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков в сряда, според държавната информационна служба ТАСС.
Междувременно през последните дни руските сили засилиха бомбардировките си над Украйна, като същевременно издадоха обновена ядрена доктрина, понижаваща прага за потенциален атомен отговор. САЩ и няколко европейски държави затвориха посолствата си в Киев в сряда в очакване на потенциално значителна въздушна атака, като в няколко региона, включително столицата, беше обявена ракетна тревога.
Коментарите на Песков бяха в отговор на доклад на Ройтерс, според който Москва може да бъде отворена за преговори за спиране на сраженията приблизително по сегашните бойни линии. Докладът се позовава на петима неидентифицирани, настоящи и бивши руски служители.
Няколко официални лица от страните от НАТО заявиха, че оценката им остава, че Путин не е готов за сериозни преговори или отстъпки. Русия продължава да се фокусира върху разширяването на завоеванията си на украинска територия и изтласкването на украинските сили от Курската област, където те държат територия след нахлуване по-рано тази година, преди евентуална сделка, заявиха пред Bloomberg News двама души, близки до Кремъл.
„Без значение какво казва Путин, той не иска мир и не е готов да преговаря за него“, заяви френският президент Еманюел Макрон пред репортери на път за срещата на върха на Групата на 20-те в Бразилия. „Намерението на Путин е да засили бойните действия, виждаме това от седмици“.
Четири региона
Ройтерс съобщи, че Путин може да се съгласи да обсъди разделянето на четири региона в Украйна - Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон - които Русия незаконно обяви за анексирани през 2022 г., но не контролира напълно. Руският лидер обяви, че те са „завинаги“ част от неговата страна, въпреки че само около 77% от четирите региона са под контрола на Кремъл, според изчисления на Bloomberg, базирани на данни от открити източници.
Според двама от официалните представители, цитирани в доклада, Русия може би е готова да изтегли силите си от малки части от територията, която държи в Харковска и Николаевска област.
Говорителят на Кремъл предупреди, че „замразяването на този конфликт няма да ни се отрази добре“, според ТАСС.
„Путин не е взел окончателно решение“ относно подхода си към мирните преговори, заяви Сергей Марков, бивш съветник на Кремъл. „Той би предпочел да не плаща високата цена за продължаване на офанзивата, но още по-малко е склонен да плати такава висока цена за мирно споразумение, което не е в интерес на Русия.“
Тъй като Тръмп ще встъпи в длъжност след два месеца, и двете страни се опитаха да определят параметрите на предстоящите вероятно трудни преговори за сключване на сделки.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви във вторник, че страната му няма да направи никакви отстъпки по отношение на суверенитета или територията. Собствената формула на Зеленски за мир се основава на получаването на ясен път към членство в Организацията на Северноатлантическия договор и гаранции за сигурност за защита до присъединяването.
Тръмп се зарече да сложи край на войната бързо, без да казва как. Неговото завръщане в Белия дом също така поражда перспективата за рязко намаляване на американската помощ за Украйна. Той може също така да заплаши, че ще засили подкрепата за Киев, за да се опита да окаже натиск върху Русия за сключване на споразумение. Официални лица в Киев и Москва обсъждат подготовката за предстоящата промяна във Вашингтон.
Путин и преди е заявявал, че остава отворен за преговори, но всяко споразумение трябва да отчита интересите на Русия в областта на сигурността и „реалностите“ на място. През юни той изложи началната си позиция, като поиска Украйна да се изтегли напълно от четирите региона, които Русия едностранно обяви за свои, и да се откаже от амбициите си за НАТО, преди да влезе в сила примирие.
Силна позиция
Путин все още настоява Украйна да се откаже от амбициите си за членство в НАТО и да се забрани разполагането на войски на алианса на украинска територия, но според доклада на Ройтерс той е готов да обсъди гаранции за сигурността на съседната държава.
Решението на отиващия си президент на САЩ Джо Байдън да позволи на Украйна да използва ракети ATACMS на територията на Русия може да усложни и забави всяко споразумение, цитира Ройтерс двама от споменатите хора.
Все пак разрешението на САЩ за използване на ракетите позволява на Украйна да разговаря с Русия от позиция на силата, заяви посланикът на Украйна в Европейския съюз Всеволод Ченцов пред телевизия Bloomberg в сряда.
Промяната в позицията на администрацията отчасти се дължи на решението на Северна Корея да изпрати повече от 10 000 войници в Курск като част от задълбочаващия се съюз с Москва.
Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., предизвиквайки най-тежките военни действия в Европа след Втората световна война и най-опасното противопоставяне със Запада от десетилетия насам. САЩ и техните съюзници наляха десетки милиарди долари за военна и финансова помощ за Украйна, но през последните месеци Киев непрекъснато губи позиции в източната част на страната.
Във вторник Путин подписа указ за намаляване на прага за използване на ядрени оръжия, само няколко дни след решението на Байдън да разреши на Украйна да нанася дълбоки удари с ракети, доставени от САЩ. Във вторник Москва съобщи, че Украйна за първи път е използвала произведени в САЩ ATACMS за нанасяне на удари по руска територия.