Хаосът в Рио показа, че светът е разединен дори преди завръщането на Тръмп

Кайпиринята се лее, танцьорите на самба и фрево се вихрят, а лек океански бриз обгръща ВИП гостите в Рио де Жанейро. Когато обаче комюникето на Г-20 беше публикувано в интернет, настроението далеч не беше празнично.

Задкулисните пререкания за езика, с който се характеризират войните в Украйна и Близкия изток, бяха прекъснати внезапно от нетърпеливия домакин, бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва. Това остави горчив вкус, особено сред САЩ и техните съюзници.

Броени часове по-късно лидерите на държавите, които контролират 85% от световната икономика, се събудиха с новината, че Украйна е изстреляла американски далекобойни ракети към Русия за първи път, откакто Владимир Путин започна инвазията си преди 1000 дни. Кремъл повтори заплахата си за ядрен отговор, което разтърси пазарите, а по-късно САЩ обявиха, че ще предоставят на Украйна и противопехотни мини.

Това, което беше определяно като момент, в който „Западът и всички останали“ ще покажат единство, само показа колко бързо се разрушава основания на правила международен ред. За първи път в историята севернокорейци се сражават в Европа. Израел се съпротивлява на усилията на САЩ да прекрати военните действия с „Хизбула“ и „Хамас“. Китай редовно провежда военни учения около Тайван. Ядрените заплахи се превръщат в нещо обичайно.

Още по темата

Г-20 подминава темите Украйна и Газа, за да търси икономически консенсус в Рио

Двете войни отравят политическия дебат навсякъде по света

И това е дори преди Доналд Тръмп да се завърне в Белия дом.

В Рио усещането за глобално безредие се прояви най-ярко, когато президентът на САЩ Джо Байдън и двама други лидери от Г-7 - канадският министър-председател Джъстин Трюдо и италианският премиер Джорджа Мелони - пропуснаха традиционната „семейна снимка“ в първия ден от срещата на върха. САЩ заявиха, че снимката е била направена по-рано, докато организаторите заявиха, че Байдън е закъснял.

За да компенсира това, Лула призова за повторна снимка във вторник. Този път Байдън наистина присъстваше на снимката, усмихнал се почти дядовски, но имитацията на фона на зашеметяващата планина Захарната глава в Рио само затвърди впечатлението, че опитите за сплотеност са били само фасада.

На дипломатически коктейл първата вечер 79-годишният Лула се е почувствал уморен и се е прибрал по-рано. Много от събралите се искаха да си направят селфи с усмихнатия Байдън, който в сряда навършва 82 години. В края на срещата на върха нито един от двамата не се обърна към репортерите, а това е мрачен край, който сякаш подсказва, че след няколко месеца нищо от събитията в Рио няма да има особено значение.

Предстоящото завръщане на Тръмп надвисна над събитията като пословичен Дамоклев меч. Неведнъж се появяваха въпроси за това каква роля ще продължи да играе Америка в международните отношения при новата власт в Белия дом, като дипломатите учтиво избягваха термина „изолационизъм“.

Лидерите на развиващите се държави, известни като страните от глобалния Юг, изглеждаха най-удобно. Индийският премиер Нарендра Моди и китайският лидер Си Дзинпин се усмихваха и разговаряха с лекота, като заемаха централно място преди и след груповите снимки. На фона на заплахите на Тръмп за мита срещу двамата, усещането беше малко като затишие преди бурята.

Още по темата

Г-20 очаква меко приземяване, но предупреждава за несигурност и колебания

Г-20 се споразумя за реформа на институциите за глобално управление

Милей се издига

Старата гвардия, представлявана от Г-7, изглеждаше изключена от играта. Байдън се придържаше към олекотен график на това, което по същество е негово прощално турне, докато Трюдо и германският канцлер Олаф Шолц наподобяваха куци патици. Министър-председателят на Обединеното кралство Кир Стармър и японският му колега Шигеру Ишиба са на поста си едва от няколко месеца и все още търсят своя път.

Докато френският президент Еманюел Макрон и министър-председателят на Италия Джорджа Мелони, и двамата претърпели неотдавнашни неуспехи на изборите, се насочиха към Хавиер Милей, който беше един от най-изявените представители в Рио. Милей е от онези, които привличат вниманието в непредсказуеми ситуации. Двамата с Лула се ненавиждат, и двамата изглеждаха нещастни, когато протоколът изискваше да си стиснат ръцете, но извън камерата тирадите на аржентинския президент срещу върхушката накараха всички да говорят.

Макрон, който в един момент направи ранна сутрешна разходка по плажа Копакабана, обграден от бодигардове, често разговаряше с Милей. Измежду това да заведе дъщеря си да види статуята на Христос Спасителя, от която се открива гледка към Рио, Мелони се е пошегувала с Милей, че иска да опресни испанския си от гимназията.

Както Мелони, така и Милей имат изградени взаимоотношения с Илон Мъск, който поне засега се ползва с благоразположението на Тръмп, и може би двамата лидери се стремят да бъдат негови съмишленици, когато бъдещият президент встъпи в длъжност през януари. Двамата щяха да обменят впечатления след това, като Мелони щеше да замине за Буенос Айрес, за да отдели повече време с Милей, току-що завършил пътуването си до Мар-а-Лаго.

Мелони е добър пример за баланса, пред който са изправени много от лидерите на Г-7. Попитана за оттеглянето на САЩ от света, тя побърза да каже, че е важно така нареченият Запад да остане заедно.

Още по темата

Милей защитава възгледите си за Боливия и Бразилия в социалните мрежи

Виждаме представление от страна на Милей, с което иска да се позиционира като лидер

Поява на пукнатини

Макрон изглеждаше нетърпелив да запълни вакуума в групата, оставен след оттеглянето на Байдън. Украински и европейски официални лица го хвалят, че той е заел по-твърда позиция срещу Москва и вижда тежкото положение на Киев в смисъл, който е от екзистенциално значение за бъдещето на Европа. Дали Франция ще успее да събере съюзници, е друг въпрос, допълват те.

Шолц продължи да се противопоставя на изпращането на ракети с далечен обсег Taurus на Украйна с оглед на решението на САЩ и си навлече упреци, както частни, така и публични, за проведения по-рано телефонен разговор с Путин, независимо че безуспешните молби към Лула да позволи на украинския президент Володимир Зеленски да се присъедини към срещата.

Под повърхността пукнатините са широко отворени. Един дипломат заяви, че е ясно защо Тръмп презира повечето от нещата, за които се бори Европа, и това едва ли ще се промени, така че държавите на континента просто трябва да намерят възможно най-много съюзници, които да подкрепят колективните действия по многостранните ангажименти за климата и подкрепата за Световната търговска организация.

Още по темата

Путин е готов да разговаря с Тръмп за примирие в Украйна, съобщава Ройтерс

Шолц не иска да разрешава използването на Таурус в Украйна

Украйна е използвала ATACMS за първи път срещу руски цели, според Интерфакс

Новият свят

И все пак, ако Рио показа нещо, то е, че Западът вече не командва събитията. Всяко изявление на Г-20 от началото на войната на Русия срещу Украйна насам e по-слабо от предишното. Все по-малко държави искат да играят по старите правила, камо ли да ги защитават.

Няколко дипломати отбелязаха, че Лула е нарушил няколко дипломатически конвенции при ранното публикуване на комюникето на Г-20 – а това е силно послание към всеки бъдещ домакин. Някои от лидерите заявиха, че са се надявали на по-твърд език, особено по отношение на войната на Русия срещу Украйна.

Но на Лула, който прекара известно време в затвора и направи политическо завръщане, равностойно или по-добро от това на Тръмп, сякаш въобще не го интересуваше. Докато западните дипломати се оплакваха от една от най-хаотичните срещи на върха в историята, в Бразилия мнението е съвсем различно: Пренебрежителното отношение към Байдън е било неволно, а темите, които са близки до сърцето на Лула - борбата с глада и данъкът върху милиардерите - са включени в заключителното изявление.

Както се изрази един опитен дипломат: Прегърнете слънцето, насладете се на коктейла и „Добре дошли в Латинска Америка“. 

Още по темата

Лагард настоява Европа да обедини ресурсите си за общи приоритети

Пекин открива още един фронт на съперничество със САЩ

Идва времето, в което Европа трябва да реши своето бъдеще