Войната на Израел срещу „Хамас“ предизвиква бойкот срещу израелски автори, ограничава сътрудничеството с учените на страната и предизвиква възможни заповеди за арест на държавни служители. Нищо обаче не е накарало израелците да се чувстват толкова изолирани, колкото масовото съкращаване на полетите до и от страната.
Прекъснати са директните маршрути до десетки големи градове – Вашингтон, Сан Франциско, Торонто, Хонконг, Ню Делхи, което води до намаляване на бизнес срещите лице в лице, както и на товарите, които зависят от пътническите полети.
От 20-те авиокомпании, които са доминирали на пазара преди войната, са останали предимно израелски компании. Според летищните власти броят на самолетите и пътниците на летище „Бен Гурион“ е намалял с 40% през първите девет месеца на 2024 г.
Най-голямо влияние оказва загубата на северноамериканските авиокомпании - Delta Air Lines Inc., United Airlines Holdings Inc., American Airlines Group Inc. и Air Canada. Въпреки че „Бен Гурион“ все още не е бил обект на ракетна атака, от авиолиниите казват, че се страхуват за безопасността на пътниците си, тъй като ракетите се изстрелват от различни посоки, а екипажите не желаят да прекарват нощта в Тел Авив.
Тъй като войната продължава вече 14 месеца и краят ѝ не се вижда, израелски мениджъри високотехнологични компании, изправени пред намаляването на инвеститорите и бизнес активността, търсят решения. Едно от тях, планирано да започне през януари, се нарича Airtech и има за цел да осъществи чартърни полети три пъти седмично до и от САЩ.
„Нашият проект е прост“, казва Ори Хедоми, бивш главен изпълнителен директор на Mazor Robotics и ветеран предприемач, който помага за създаването на плана. „Ще наемем самолети, които да летят от Израел до САЩ и обратно, като включим и цялата логистика. За да правите бизнес, трябва да се срещате с партньорите си лице в лице. Трябва да развивате взаимоотношения.“
Друга възможност за заобикаляне на ситуацията идва от малка фирма, наречена Air Haifa, която понастоящем извършва половинчасови полети шест пъти дневно до Кипър и по този начин улеснява връзките на Тел Авив с останалия свят.
Проблемите с полетите започнаха веднага след нападанието на „Хамас“ в южната част на Израел преди 13 месеца. На север към групировката се присъедини „Хизбула“, което предизвика изстрелването на хиляди ракети. Израел започна ответни войни в Газа и Ливан и размени огън с Иран.
Чуждестранните авиокомпании прекратиха полетите си, след това ги възобновиха, но отново спряха, тъй като военните действия ту се разрастваха, ту намаляваха. Авиокомпаниите отлагат завръщането си със седмици или месеци, а в някои случаи - за неопределено време.
Това върна израелската авиация повече от десетилетие назад преди реформата „отворено небе“ от 2013 г., която доведе до появата на десетки авиокомпании, които развиват дейност в Израел с нарастването на богатството и напредъка на страната.
Това съвпадна с подобряването на отношенията на Израел с държавите в региона, включително установяване на дипломатически отношения с няколко арабски държави. Повечето от тези промени вече са отменени. Турция, която някога беше център за полети до Тел Авив, бойкотира Израел. Вече липсва пряк достъп до Йордания, Египет, Мароко и Бахрейн, както и до десетки градове в Гърция, Италия и Източна Европа.
Най-големият бенефициент е El Al Israel Airlines, националният превозвач, който увеличава броя на полетите и избягва отмяната им. Това е най-добре представящата се авиокомпания в света за тази година, която удвои пазарния си дял до 46% през септември 2024 г. спрямо предходната година и отчете нетна печалба от 228 млн. долара през първата половина на годината, което е осем пъти повече в сравнение с първата половина на 2023 г.
Във финансовите си резултати за третото тримесечие, публикувани в сряда, El Al заяви, че поддържа 86,4% пазарен дял при трансатлантическите полети. Компанията отчита нетна печалба за тримесечието в размер на 185,2 млн. долара, което е повече от три пъти повече от нетната печалба за същия период на миналата година.
За надеждността на El Al потребителите плащат висока цена.
„Цените на полетите са се повишили с 50 до 200%, а в някои случаи с 300 до 400%“, казва Хани Собол, главен изпълнителен директор на туристическа агенция Diesenhaus Group, и добавя, че местата за полетите са малко.
Разходите за транспорт също са засегнати. Амир Шани, собственик на израелската спедиторска фирма Amit и ръководител на асоциацията на въздушните спедитори, казва, че това се дължи на нарастващата зависимост от пътническите самолети за прехвърляне на товари. Преди войната повече от половината от товарите в Израел са били превозвани с пътнически самолети.
„Разходите за въздушен транспорт са нараснали с около 250 %“, казва Шани. Това прави борбата с инфлацията много по-трудна.
Затрудненията при снабдяването са утроили сроковете за доставка, казва главният изпълнителен директор на фабрика за зъбни импланти в Северен Израел, който е пожелал да остане анонимен, за да обсъжда бизнес въпроси. Той казва, че това е намалило продажбите и е влошило паричния поток на компанията.
Международните авиокомпании твърдят, че едно от нещата, които ги възпират от Израел, особено по време на война, е законът, който ги задължава да компенсират пътниците и да предлагат алтернативи за отменени или закъснели полети.
Много от авиокомпаниите, представлявани от местната адвокатска кантора FBC & Co, заявяват в становище, че когато алтернативните полети са толкова ограничени, цените им се покачват.
„Чуждестранните авиокомпании са принудени да се справят със значителни икономически последици и предвид липсата на ясна промяна в съответното законодателство, те нямат стимул да възобновят изпълнението на полетите си в Израел“, заяви групата пред законодателите.
Съществуват опасения, че някои авиокомпании може да не се върнат. Групата е заявила пред парламента: „Ако няма предварително планиране за летния сезон, самолетите ще бъдат разпределени по други дестинации. Ето защо, за да се избегне поне още една година срив на израелската авиационна индустрия, трябва да се предприемат смели и бързи действия.“