Гърция планира да ускори изплащането на спасителните заеми в размер на милиарди евро в поредния знак за икономическия обрат в страната, след като преди повече от десетилетие тя почти изпадна от еврозоната.
Атина ще се стреми да изплати поне 5 млрд. евро през 2025 г., заяви министър-председателят Кириакос Мицотакис на събитие на Bloomberg в понеделник. Задълженията са с падеж от 2033 до 2042 г.
„Фокусирали сме се безкомпромисно върху фискалната дисциплина“, каза той на събитието в Атина. „Това е показател за доверието, което имаме в нашите публични финанси“.
Въпреки че има най-високото съотношение между дълг и брутен вътрешен продукт в еврозоната, Гърция постигна значителен обрат от продължилата десетилетие дългова криза, когато страната флиртуваше с фалита и постави на изпитание единството на валутния блок. Икономиката на Гърция изпреварва еврозоната всяка година след пандемията и се очаква да продължи да го прави и през 2025 г. и 2026 г.
В разгара на гръцката дългова криза безработицата в страната достигна почти 30%. За 2024 г. се очаква тя да спадне до 10,5%, а през 2028 г. да продължи да намалява до 8,5%. Въпреки кризата с разходите за живот много данъци, наложени или увеличени по време на кризата, бяха намалени или дори премахнати, а минималната работна заплата се увеличи от 650 евро през 2019 г. на 830 евро месечно.
В понеделник доходността по гръцките 10-годишни облигации се повиши с четири базисни пункта до 3,23%, като в общи линии съвпадна с напредъка на аналогичните държави от еврозоната. Апетитът към гръцките облигации е голям през тази година, тъй като Европейската централна банка намалява лихвените проценти. Премията за доходност по дълга на страната спрямо по-сигурните германски облигации спадна до едва 85 базисни пункта, което е най-ниското ниво от 2008 г. насам.
Това не е първият случай, в който страната изплаща предсрочно дълговите си задължения. През декември тя ще приключи с изплащането на 7,9 млрд. евро от спасителните заеми, известни като Гръцкия кредитен механизъм. Това обаче ще бъде първият път, когато Гърция ще погаси част от дългосрочния си дълг.
През 2023 г. страната възстанови инвестиционния си рейтинг, който загуби през 2010 г. преди първата си спасителна програма. Последните прогнози на Европейската комисия предвиждат БВП на Гърция да нарасне с 2,3% през 2025 г. и с 2,2% през 2026 г. в сравнение с 1,3% и 1,6% в 20-членната валутна зона.
Гърция все още може да има най-високото съотношение на дълга към БВП в зоната на единната валута, но този показател намалява. През 2020 г. нивото на дълга достигна до рекордно високите 207%, но се очаква да спадне до малко под 153% през тази година. През септември министърът на финансите Костис Хацидакис разкри плана си за допълнително намаляване на дълга с около 20 процентни пункта до края на 2028 г.
Високите първични излишъци - мярката за приходите минус разходите без лихвените плащания - заедно с предсрочното погасяване на спасителните заеми и приходите от приватизация помогнаха в усилията за поставяне на гръцкия дълг в траекторията му на намаляване. Сега правителството увеличава усилията си за борба с част от сивата икономика, за да увеличи бюджетните приходи и същевременно да продължи да намалява данъците, без да застрашава общия баланс.