Китай разполага с нови сили, докато се изправя пред перспективата за нов търговски конфликт със САЩ, като през последните години разшири обхвата на ответните си мерки, включвайки инструменти, способни да опустошат световната търговия и финанси.
Шест години след като Доналд Тръмп започна първата търговска война с Китай, новоизбраният президент на САЩ назначи в администрацията си редица „ястреби“ за Китай и заплаши с 60% мита върху китайските стоки - ниво, което би унищожило търговията между двете страни. Дилемата за Китай сега е, че значителният му търговски излишък със САЩ означава, че всякакви преки контрамерки могат да имат ограничено въздействие.
Китай вече показа готовност да използва някои асиметрични стъпки срещу митата и търговските ограничения както от администрацията на Тръмп, така и от администрацията на Байдън. Ако новите заплахи се превърнат в политика, на Пекин може да се наложи да посегне още повече към арсенала си, рискувайки конфликт, който може да се окаже още по-труден за овладяване.
„Обикновените търговски войни и реципрочните контрамерки не могат да отговорят адекватно на бъдещите различия между Китай и САЩ“, казва Уан Уен, изпълнителен декан на Института за финансови изследвания „Чунян“ към университета Ренмин.
Алтернативите, с които разполага Пекин, невинаги ще направят самия Китай защитен от последиците, което е притеснително за икономиката, която вече е затънала в продължителна криза с недвижимите имоти.
Продажба на американски държавни ценни книжа
Вероятно най-разрушителното действие на Китай би било да продаде всички или голяма част от запасите си от американски държавни ценни книжа - активи, които понастоящем възлизат на около 734 млрд. долара. Това вероятно би оказало натиск за повишаване на доходността на американските облигации и би нарушило функционирането на световните финансови пазари.
От 2017 г. насам Китай вече е намалил преките си притежания на този дълг с повече от една трета. Желанието за диверсификация на инвестициите означава, че разпродажбата може да продължи, особено след като западните държави замразиха част от валутните резерви на Русия след нахлуването в Украйна. Част от спада вероятно отразява и преместването от Китай на регистрирания попечител в Белгия, вместо да държи облигациите директно.
Риск: Внезапният дъмпинг на американския дълг от страна на Китай би довел до спад в цените на облигациите, което би намалило стойността на собствените му авоари и би намалило стойността на валутните резерви. Освен това американските износители биха получили сравнителен тласък поради по-евтиния долар.
Отслабване на юана
По-евтиният юан би направил китайския износ по-конкурентоспособен и би помогнал да се неутрализира част от въздействието на потенциалните мита. По време на първите търговски спорове през 2018 г. и 2019 г. юанът се обезцени с 11,5% спрямо зелените пари и компенсира около две трети от повишаването на митата, според анализ на икономисти от Morgan Stanley, сред които Робин Син.
Повече от половината икономисти, анкетирани от Bloomberg след изборите в САЩ този месец, заявиха, че Пекин може да отслаби юана в отговор на потенциалните мита на Тръмп. Но икономистите се разминават значително по отношение на степента на евентуално такова обезценяване на валутата спрямо настоящия обменен курс от около 7,24, като оценките варират от 7,3 до 8 за долар през 2025 г.
Риск: По-слабият юан ще повиши рекордния търговски излишък на Китай и ще разгневи други партньори, които на свой ред могат да прибягнат до мита, за да се справят с дисбаланса в световната търговия. Освен това може да предизвика отлив на капитали и допълнително да обезкуражи чуждестранните инвеститори да влагат пари в страната.
Ограничаване на използването на стратегически минерали
Миналото лято Пекин ограничи продажбите в чужбина на галий и германий - два метала, които са от решаващо значение за части от производството на полупроводници, телекомуникации и електрически превозни средства. Този ход беше широко разглеждан като опит да се създаде лост, с който Китай да накара Белия дом да премахне собствените си мерки за контрол.
Месеци по-късно Китай засили ограниченията върху износа на някои видове графит, тъй като САЩ затегнаха правилата, за да не допуснат износ на съвременни чипове в Китай. Контролът върху износа продължи, като последно в списъка беше добавен антимон.
Ограниченията върху тези или други важни минерали, като редкоземните метали, чието предлагане е доминирано от Китай, биха могли да лишат САЩ от материали, необходими за производството на модерни технологии, поне в краткосрочен план. Китай има богат списък, от който да избира, тъй като е водещ производител на около 20 критични суровини.
Риск: Търговските партньори ще престанат да гледат на Китай като на надежден доставчик и ще намерят алтернативни източници, ускорявайки диверсификацията на веригата за доставки от Пекин.
Целеви компании от САЩ
След първоначалната търговска война Пекин въведе нови законодателни актове, като например „списъка на ненадеждните субекти“ и „закона за античуждестранните санкции“, за да се насочи към компании или лица, които според него вредят на развитието на Китай. Перспективата за изземване на активи или блокиране на бизнес сделки е проблем за компании като Apple Inc., Tesla Inc. или Microsoft Corp., чиито годишни приходи от Китай възлизат на десетки милиарди долари.
Миналогодишният преглед на киберсигурността на вноса от най-големия американски производител на чипове за памет Micron Technology Inc. откри нов фронт в технологичната конкуренция между двете страни и компаниите може да се окажат все по-често на прицела на различаващите се политики на двете правителства.
През септември властите съобщиха, че Китай ще започне проверка на компанията майка на Tommy Hilfiger и Calvin Klein за това, че не използва памук от крайния западен регион Синдзян, където САЩ ограничават търговията поради опасения за човешките права.
Риск: САЩ лесно могат да предприемат ответни мерки, като се насочат към китайски дружества, а санкционираните от правителството потребителски бойкоти могат да ескалират и бързо да излязат извън контрол.
Изграждане на алианс
Китай вече ухажва традиционните съюзници на Америка, отчасти за да притъпи въздействието на влошаването на връзките с най-големия си търговски партньор. От обявяването на желаното „ново начало“ с Япония до размириците с Индия, китайските официални лица се стремят да намалят дипломатическите търкания.
Една от най-ефективните стратегии, които Пекин може да приложи в следващата фаза на търговската война, би била „формиране на съюзи в Евразия заедно с търговска дипломация, за да убеди американските съюзници и партньори, че политиката на САЩ е безразсъдна и вредна за мира и просперитета“, пише Мат Герткен, главен геополитически стратег на BCA Research.
Засилването на връзките на Китай с Русия - и ухажването на Германия, Япония и Австралия - показват, че това вече се случва, добавя той.
Риск: Страните ще искат да се възползват от съперничеството между САЩ и Китай и няма да искат да избират страна.