Медният бум в Китай заплашва производствата по целия свят

Китайските заводи за топене на мед са изправени пред натиск да обуздаят експанзията, която удря рентабилността на индустрията. Жизнеспособността на заводите по целия свят може да бъде заложена на карта.

Най-големият потребител на мед в световен мащаб е напът да произведе около половината от рафинирания метал в света тази година след бурно изграждане на топилни пещи, за да се осигурят доставките, които са от решаващо значение за енергийния преход. Бумът на капацитета продължава въпреки ожесточената конкуренция за оскъдни суровини, която смазва маржовете навсякъде.

Експанзията в Китай заплашва бъдещето на рафинирането на мед отвъд границите на страната, каза Грант Спори, ръководител на изследванията на металите и минното дело в Bloomberg Intelligence. Операциите от Чили до Европа и Индия могат да бъдат изложени на риск, каза той.

^{Добивът на мед в Китай нараства всяка година през този век | Бързото разрастване натежава върху доставките на суровини}

Нарастващите призиви в страната за ограничаване на производството и намаляване на плановете за нови заводи все още не са чути. Ако главоломната експанзия продължи – и наложи съкращения навсякъде по света – повече производство ще бъде съсредоточено в Китай, въпреки че западните правителства се притесняват от контрола на Пекин върху стратегическите минерали.

Ситуацията ще бъде основен фокус на най-голямото събиране на медната индустрия в Азия в Шанхай тази седмица, като топилните предприятия са изправени пред критични преговори относно договорите за доставка на руда, които определят техните маржове. Миньорите имат водещата роля в годишните преговори, тъй като капацитетът изпреварва глобалното производство от мините.

Таксите за обработка и рафиниране, плащани на топилните заводи за превръщане на рудата в метал, може да паднат до 40 долара на тон или по-малко за следващата година, според оценки на индустрията, от 80 долара на тон през 2024 г. Подобно споразумение може да доведе до широко разпространени загуби. Предишното дъно е било 43 долара за тон през 2004 г., според консултантската компания за метали CRU Group, която има данни от 1992 г.

^{Таксите за топене на мед се сринаха до отрицателни нива тази година | Има твърде много предприятия, които се борят за недостатъчно руда}

Търсенето от възобновяеми източници на енергия, електрически превозни средства и мрежова инфраструктура е напът да нарасне през следващите десетилетия. Това стимулира повече инвестиции по веригата за доставки на мед, но топилните заводи са много по-бързи и по-евтини за изграждане от нови мини.

Свиването на рудата се усложнява от изграждането на нови заводи в Индия, която се стреми да намали зависимостта си от вноса, и Индонезия, където правителството планира да спре износа на руда, която в момента захранва топилните заводи в цяла Азия.

Това засили необходимостта от налагане на ограничения в Китай. Спот таксите за обработка отбелязаха безпрецедентен спад под нулата по-рано през годината. Но стремежът на индустрията да намали производството не оказа голямо въздействие. Производството на рафинирана мед в Китай е нараснало с повече от 5% досега през 2024 г. Миналия месец основната асоциация на металите в страната призова за по-силна правителствена намеса, за да спре „сляпото разширяване“.

Това е познат рефрен в китайските индустрии, от стомана до слънчева енергия и електромобили, които се борят с ефектите от свръхкапацитета, като в същото време се опитват да защитят работни места и цели за икономически растеж.

Китай остава нетен вносител на мед и все още не доставя огромни количества в чужбина - за разлика от своите стоманени и алуминиеви сектори, които се сблъскват с повишен протекционизъм от търговски партньори по света. Но това може да се промени, ако продължи с разширяването си.

Топ мениджъри от ключови китайски топилни заводи са се срещнали през последните дни, за да се справят с неблагоприятния пазар, според хора, запознати с разговорите. Срещите, на които присъстваха представители на правителството, включваха дискусии за по-твърдо придържане към плановете за намаляване на производството, казаха хора, пожелали анонимност, тъй като информацията е поверителна.

Но има скептицизъм. Анализаторите смятат, че китайските производители могат да издържат на условията по-добре от другите поради предимството си в цените. Повечето от по-старите, по-малко ефективни инсталации вече са пенсионирани, според Спори от Bloomberg. А големите частни топилни заводи бяха изхвърлени от индустрията през последните години, оставяйки сектора, доминиран от държавни фирми, по-устойчив на финансов натиск.

„Никой не иска да намаля капацитет първи, но затегнатият пазар за руда ще продължи години“, каза Джао Йончен, анализатор в Benchmark Mineral Intelligence Ltd. „Кой може да оцелее до края наистина ще бъде изпитание за всичко от капиталово изобилие до операции.“

Още по темата

Конго иска да се освободи от господството на Китай в мините си

Опасенията за глобалния растеж задълбочават срива при суровините

Огромните запаси от суровини в Китай показват дълбочината на икономическия спад