Президентът на Молдова Мая Санду обяви победа на решаващи избори в неделя, победа, която ще засили амбицията ѝ да насочи бившата съветска република към Европейския съюз до края на десетилетието.
Преизбирането на бившия служител на Световната банка беше тест за устойчивостта на проевропейските настроения в източната периферия на Европа. Поредица от неотдавнашни избори показаха успехи в усилията на руския президент Владимир Путин да спре обръщането към Запада.
„Доказахме, че обединени можем да победим онези, които искаха да ни поставят на колене“, каза Санду пред репортери в понеделник рано в Кишинев.
Санду осигури 54% от гласовете при преброени почти 98% от избирателните секции. Тя победи Александър Стояногло, бивш главен прокурор, който обеща да поддържа силни връзки с Кремъл. Преброяването включваше само малка част от гласовете на молдовците в чужбина, които много по-силно подкрепят Санду.
52-годишната Санду обеща да продължи напред с целите на Молдова за членство в ЕС, въпреки че се сблъсква с фрагментирана общественост и яростна съпротива от Русия, която е обвинена в намеса в демократичния процес в страната. Властите в неделя се позоваха на „мащабна намеса“ от Москва, целяща да попречи на гласуването.
Гласоподавателите преди две седмици одобриха кандидатурата на страната за членство в ЕС на референдум с малка преднина, противопоставяйки се на социологически проучвания, които показаха постоянно мнозинство в подкрепа. По-малко от седмица по-късно управляващата партия в Грузия, свързана с Москва, обяви победа на парламентарни избори, предизвиквайки осъждане от страна на опозицията, която каза, че гласуването е фалшифицирано.
Обвинения в намеса
Съветникът по националната сигурност на Санду, Станислав Секриеру, цитира съобщения за транспортиране на гласоподаватели, бомбени заплахи в избирателни секции в чужбина и рекордна избирателна активност в отцепилия се регион Приднестровието като фактори, насочени към манипулиране на резултата.
„Виждаме масивна намеса от страна на Русия в нашия изборен процес, докато молдовците гласуват на президентския балотаж днес – усилие с голям потенциал за изкривяване на резултата“, каза Секриеру в публикация в социалната медийна платформа X.
В отговор на позицията на Санду Стояногло използва по-предпазлив тон от предишните проруски лидери в Молдова, застъпвайки се за връзки с „всички партньори“, включително Русия, ЕС, САЩ и Китай. Той настоя, че не се противопоставя на интеграцията в ЕС, но отхвърли референдума от миналия месец като политически трик на Санду.
В часовете след затварянето на избирателните секции кандидатът призова за спокойствие независимо от резултата, като помоли дипломатическия корпус да бъде внимателен при анализирането на изборните резултати, защото „Молдова има нужда от мир, а не от безполезни конфликти“.
„Преизбирането на Санду изглеждаше несигурно след първия тур, но президентът успя да си възвърне енергията и ентусиазма – и да мобилизира избирателите, включително гласоподаватели от други лагери“, каза Раду Магдин, политически анализатор и ръководител на Smartlink Communications.
След гласуването в Молдова преди две седмици, в което Санду спечели на първия тур, президентът осъди руското манипулиране, цитирайки обвинения, че около 150 000 избиратели са били платени. Тя го нарече „измама от безпрецедентен мащаб“. Кремъл отрече всякаква намеса.
Една от най-бедните нации в Европа, Молдова започна преговори за присъединяване към ЕС тази година, след като си осигури статут на кандидатка заедно с Украйна през 2022 г. Правителството на Санду обеща да преразгледа съдебната система на нацията и да подкрепи икономиката, за да стане член до 2030 г.
Но Русия, която доминира енергийните ресурси и политическата система на Молдова през повече от три десетилетия след разпадането на Съветския съюз, се опита да осуети западния път на страната. САЩ и ЕС обвиняват Москва в намеса в изборите, а главният молдовски преговарящ с ЕС миналия месец каза, че Москва е похарчила около 100 милиона евро, опитвайки се да попречи на гласовете.
Икономист, завършил Харвард, Санду пое поста през 2020 г. в кампания за европейска интеграция. Тя ще стане първият държавен глава на страната, който ще бъде избран за втори мандат чрез народен вот. Владимир Воронин си осигури втори мандат през 2005 г., макар и при предишна система, при която президентът се избираше от парламента.