16-ата Конференция на ООН за биологичното разнообразие приключи внезапно в събота, тъй като страните не се съгласиха в извънредните преговори за създаването на нов глобален природен фонд.
След като преговорите в Кали, Колумбия, продължиха през петък вечерта и в събота сутринта и делегатите започнаха да заминават, за да се приберат у дома, Сузана Мухамад, министър на околната среда на страната домакин и президент на COP16, в крайна сметка спря срещата на върха поради липса на кворум.
Основният фокус на COP16 беше да се постигне напредък в знаков пакт за биоразнообразието, приет в Монреал преди две години. Чрез така наречената Глобална рамка за биоразнообразие Кунминг-Монреал почти 200 държави се съгласиха да обърнат рязкото намаляване на природата до края на десетилетието и да осигурят стотици милиарди долари за тази цел.
„Резултатът от COP16 представлява смесена торба“, каза Джинет Хемли, старши вицепрезидент за дивата природа в Световния фонд за дивата природа в САЩ. Имаше „реален напредък“ по въпроси, включително споделянето на ползи, свързани с генетичната информация и здравето и биоразнообразието, каза тя. „Но липсата на напредък във финансирането ще възпре усилията за спиране и обръщане на загубата на природа до 2030 г.“
Въпреки драмата в последната минута, COP16 постигна част от целите си. Страните ще продължат напред с нов фонд "Кали" за защита на природата, който ще се попълва от компании, които продават продукти, като фармацевтични продукти и козметика, базирани на генетични данни от естествения свят.
Но по други начини това, което в началото беше наречено „COP на внедряване“, не оправда амбициите. По-голямата част от страните не представиха своите планове за изпълнение на пакта от 2022 г., а богатите нации обещаха само малка струйка нови средства.
Конференцията не е затворена, каза Дейвид Ейнсуърт от Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие. Кога и къде ще бъде подновена, предстои да се уточни. Всичко, което вече е прието на COP16, все още стои и действа, каза Ейнсуърт.
Това включва новото споразумение за споделяне на финансови приходи, получени от цифровизирани генетични ресурси. То е насочена към улавяне на малка част от приходите, когато например компаниите използват генетичната информация на растенията, за да създават нови лекарства. Съгласно неговите условия компаниите над определен размер в сектори като фармацевтични продукти, биотехнологии и козметика трябва да внасят 1% от печалбите си или 0,1% от приходите във фонда "Кали". Фондът ще бъде контролиран от 196-те държави, които са подписали Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие.
Механизмът не е задължителен. Постъпленията ще бъдат разпределени на страни за опазване на природата, като поне половината „където е уместно“ отиват за коренното население и местните общности.
За Пиер дю Плеси, бивш преговарящ за африканската група държави, които преговарят като блок, това означава „малка стъпка напред“. Дю Плеси каза, че това споразумение задвижва механизма и очертава процес за подобряването му, но „е малко вероятно да мобилизира финансиране в необходимия мащаб или скорост“.
Сложните технически въпроси, политическите различия и лобирането от страна на групите по интереси възпираха преговорите по въпроса до последно.
„Това е най-сложният въпрос, който някога съм трябвало да преговарям“, каза Густаво Пачечо, водещият преговарящ на Бразилия по темата, оприличавайки я на квантовата физика.
Делегатите обаче не успяха да се споразумеят за преразгледана стратегия за набиране и разпределяне на повече средства на страните за защита на природата. Това поражда съмнения преди глобалната среща на върха за климата COP29, която трябва да започне на 11 ноември в Баку, Азербайджан, където ключовият въпрос ще бъде как да се съберат пари, за да се помогне на по-бедните нации да намалят емисиите и да се справят с въздействията от изменението на климата.
„Изменението на климата и загубата на биоразнообразие са две кризи“, каза Лина Барера, старши вицепрезидент по политиката в Conservation International. Докато COP16 отбеляза известен напредък във взаимноизгодни стъпки, „липсваше достатъчно амбиция“, каза тя. „Не можем да позволим това да се пренесе от Кали до Баку.“
Кристъл Дейвис, глобален директор по храните, земята и водата в Института за световни ресурси, каза: „Призоваваме държавите да постигнат силни финансови спогодби на предстоящите срещи на G20 и COP29, където те трябва да продължат да свързват действията, свързани с околната среда и климата, както за хората, така и за планетата .”
В Кали създаването на нов природен фонд беше ключово искане на развиващите се страни. Те виждат настоящия фонд, Глобалният рамков фонд за биоразнообразие (GBFF) на Глобалния екологичен фонд, доминиран от богати страни, които контролират парите.
Фондът отново се появи на масата в петък сутринта. Когато делегатите започнаха да го обсъждат в събота, развитите страни се съпротивиха. Преговарящ от ЕС каза, че блокът не може да приеме нов официален фонд за помощ за развитие, който „по-нататъшно фрагментира ландшафта за финансиране на биоразнообразието. Нов фонд не означава ново финансиране.“
Преговорите бяха в задънена улица, преди Колумбия да спре раговорите.
„Развитите страни отказаха решението за мобилизиране на ресурси в блок, като един глас“, каза Пачеко. "Срам за тях."
Около 150 държави пропуснаха крайния срок да представят своите планове за постигане на целите на пакта от 2022 г. Имаше малък напредък по отношение на целта за пренасочване на 500 милиарда долара годишно към природосъобразни дейности от вредни субсидии, които сега се оценяват на над 2,6 трилиона долара годишно. А развитите страни обещаха нищожни 163 милиона долара допълнителни средства на GBFF, добавяйки към съществуващите 245 милиона долара, но все пак само малка част от финансовата дупка от няколко милиарда долара, която богатите нации се съгласиха да запълнят до следващата година.
В последните часове на разговорите Бернадет Фишлер Хупър, ръководител на глобалното застъпничество във WWF International, каза, че пактът от 2022 г. е в „сериозна опасност“ поради продължаващите спорове за парите. Около 4:30 сутринта в събота Филипините направиха емоционална намеса относно загубата на видове от тайфуните и избелването на коралите.
Все пак беше постигнат ясен напредък по други точки от дневния ред. Те включват глобален план за действие относно биоразнообразието и здравето; решение за подпомагане на правителствата да изберат къде най-добре да разположат мерки за морска защита; и постоянно място за коренното население и местните общности в Конвенцията за биологичното разнообразие.
Лейла Салазар-Лопес, изпълнителен директор на Amazon Watch с нестопанска цел, нарече създаването на постоянен орган за включване на коренното население във вземането на решения като „историческа победа“.
COP16 отбеляза рекордна активност, като над 20 000 делегати се регистрираха да присъстват на официалната среща на върха в така наречената синя зона и удвоиха броя на фирмите и финансовите институции, които присъстваха на COP15. Бразилия изпрати около 270 официални делегати, а Колумбия изпрати приблизително 460. В неофициалната зелена зона - по-скоро като фестивал, провеждан в центъра на Кали - правителството изчислява, че са участвали повече от 800 000 души, доказателство за стремежа на Колумбия да превърне това в "COP на хората".