Грузинската опозиция оспорва резултатите от парламентарните избори в събота, които се провеждат под ръководството на управляващата партия и могат да определят шансовете на страната за присъединяване към Европейския съюз и НАТО.
Партията „Грузинска мечта“, водена от милиардера Бидзина Иванишвили, получи около 54% от гласовете, съобщи избирателната комисия след преброяването на над 99% от общия брой гласове. Четиримата основни съперници на партията, които обещаха да подкрепят хартата, изготвена от президента Саломе Зурабишвили за провеждане на проевропейски реформи в рамките на едногодишно технократско правителство, преминаха 5 %-ната бариера за влизане в парламента и имат общо около 37 %.
Опозиционните партии заявиха в началото на неделя, че не приемат изборните резултати и призоваха за протести, ако те бъдат одобрени.
„Ние няма да приемем тези резултати - вотът беше откраднат и похитен. Ще се борим както никога досега, за да сме сигурни, че европейското бъдеще ще се възроди“, заяви Тина Бокучава, лидер на опозиционното Обединено национално движение. „Екзитполовете, проведени от реномирани агенции от западните страни, ясно показаха, че опозиционната коалиция води - централната избирателна комисия просто изпълни поръчката на управляващата партия и нейния лидер Иванишвили.“
Проведените в събота екзитполове показаха противоположни резултати, като проправителствената телевизия Imedi TV заяви, че „Грузинска мечта“ е на път да удължи 12-годишното си управление, докато подкрепящата опозицията телевизия Mtavari TV съобщи, че съперниците на управляващата партия са получили 80 мандата, необходими за мнозинство.
Членовете на „Грузинска мечта“ бяха напълно уверени в себе си, за да обявят победа след обявяването на първите официални резултати. Иванишвили заяви пред множеството в централата на партията късно в събота, че е „рядкост след 12 години правителството да се ползва със същото доверие“ от страна на обществото.
„Искам да благодаря на нашия народ“, каза той. „Ние няма да ви разочароваме.“
Мисията на OSCE/ODIHR за наблюдение на изборите ще представи своя доклад в неделя, в който ще оцени обстановката и условията за провеждане на изборите.
Разследват се предполагаеми нарушения в някои избирателни секции в страната и в чужбина, за които са съобщили наблюдатели, власти и опозиция.
„Изборният ден протече на фона на сериозни и съществени нарушения“, заяви Лонда Толорая, говорител на „Вашият глас за Европейския съюз“, коалиция от 2000 наблюдатели на избори. По време на наблюдението на изборния процес през деня са били открити различни проблеми и те са били „част от по-голяма схема, целяща промяна на крайните резултати“, каза тя.
Напрежението в 4-милионната кавказка република нарасна, след като „Грузинска мечта“ прие закон, който САЩ и ЕС определиха като „вдъхновен от Кремъл“. Правителството пренебрегна масовите протести през май и прие закон за „чуждестранните агенти“, който е насочен срещу неправителствените организации и независимите медии.
В отговор Вашингтон разпореди цялостен преглед на сътрудничеството на САЩ с правителството в Тбилиси и наложи визови ограничения на повече от 60 грузинци за „подкопаване на демокрацията“. Брюксел спря преговорите за членство на страната в ЕС и призова властите да променят курса си.
Миналия месец управляващата партия прие и закон за забрана на „ЛГБТ пропагандата“, който забранява изобразяването на еднополови връзки във филми, телевизия и реклами, не позволява регистрирането на еднополови бракове и прави незаконно осиновяването на деца от нехетеросексуални двойки. „Грузинска мечта“ също така обеща да забрани опозиционните партии, ако спечели мнозинство.
Зурабишвили сплоти опозиционните сили зад своята харта, след като многократно влезе в конфликт с „Грузинска мечта“ заради нейното законодателство. През септември тя нарече изборите „повратна точка“, която ще „определи дали нашето бъдеще ще бъде европейско, или ще бъдем под влиянието на Русия“.
Иванишвили твърди, че „глобална военна партия“ на Запада подготвя заговор за сваляне на правителството с помощта на неправителствени организации и за вкарване на Грузия в конфликт с Русия.
Четирите основни опозиционни групи са „Единство - да спасим Грузия“, в която влизат членове на бившето Обединено национално движение, управлявало страната след прозападната „Революция на розите“ от 2003 г.; Коалиция за промяна, в която участват и бивши лидери на Обединеното национално движение; Алианс „Силна Грузия“ и „За Грузия“ - партия, ръководена от бившия премиер Гиорги Гахария.
Общо 18 партии и коалиции участваха в изборите и се бореха за представителство в 150-местния парламент. Резултатите показват, че „Грузинска мечта“ е загубила вота в избирателните секции в чужбина и в големите градове в страната, но е доминирала в селските райони на страната, където според опозицията са отправени най-много обвинения за нередности.