Преди седмица правителството на САЩ наложи още санкции върху търговията с петрол на Иран. Оттогава цените на суровия петрол паднаха с над 5 долара за барел.
Спадът до голяма степен се дължи на индикации, че Израел възнамерява да избегне атаката върху петролната инфраструктура на Иран - едно от големите опасения на пазара.
Но въпреки това спадът подчертава колко незагрижени са търговците за действията, които САЩ предприемат срещу врагове, които са големи производители на петрол - било то Иран или Русия. Въпреки че това може да се промени с резултата от изборите на 5 ноември, за момента търговците са скептични, че санкциите ще повишат цените, тъй като Вашингтон се опитва да държи надолу разходите за гориво и да балансира конкурентните си приоритети с Китай, основен купувач на ирански петрол.
Мерките от 11 октомври срещу Иран по същество означават, че САЩ могат да санкционират всяка част от петролната търговия на Ислямската република и теоретично да преследват почти всеки, който има работа с нея.
„Нашата цел и това, което казахме много ясно на иранците, е, че ако те продължат с дестабилизиращата си дейност и атаките си срещу Израел, ние ще бъдем готови да продължим да правим повече“, каза заместник-министърът на финансите на САЩ Уоли Адейемо.
Но американски служители признават в частни разговори, че има нежелание да се санкционират най-големите китайски купувачи на петрол и посредниците от Емирствата, които помогнаха на износа на петрол от Иран да нарасне от втората половина на 2019 г., периодът малко след като администрацията на Тръмп отново наложи ограничения върху търговията.
Казано по-просто, Вашингтон разполага със средствата да нарани Техеран, но се въздържа от дърпане на най-агресивните лостове, тъй като това би рискувало нестабилност на петролния пазар и би усложнило по-широките външнополитически цели, според хора с пряко запознаване с въпроса, които пожелаха анонимност при обсъждане на поверителни разговори.
Министърът на финансите Джанет Йелън отрече, че САЩ са подходили леко към Иран и нарече хода от 11 октомври потенциална „прелюдия“ към допълнителни мерки.
„Ние въведохме стотици и стотици санкции на текуща база срещу Иран“, каза Йелън тази седмица. „Но е вярно, че наскоро засилихме значително нашите санкции. Подписах действие, което ни позволява да се насочим широко към енергийния сектор на Иран и това може да бъде прелюдия към набор от стъпки, които наистина биха ограничили способността на Иран да печели приходи от износ."
Износът на петрол от Иран е средно 1,7 милиона барела на ден през третото тримесечие на тази година, почти два пъти и половина повече, отколкото през втората половина на 2019 г., според данни на TankerTrackers.com Inc., която проследява товарите на нацията, използвайки сателитни данни в продължение на години. Нито пък очевидно бяха възпрепятствани, дори когато имаше опасения, че Израел може да удари петролните инсталации на Ислямската република.
Увеличението се случи, защото американски служители се съсредоточиха върху мерки, които биха добавили напрежение към веригата за доставки на Иран - повишавайки разходите на страната за правене на бизнес - като същевременно остават предпазливи по отношение на действия, които биха ограничили износа.
Трети юрисдикции, които са стратегически важни за Вашингтон, усложняват нещата. ОАЕ са дом на редица посреднически фирми, активни в търговията, докато Китай е мястото, където отиват приблизително 80% от ежедневния износ на петрол от Иран. Много от транзакциите се извършват в юани.
Ограничения за Русия
Подобна е картината в случая с Русия, където САЩ се опитаха да балансират рисковете от доставките срещу опитите да навредят на достъпа на Кремъл до приходите от петрол.
Тази позиция доведе до прилагането на т. нар. ценови таван, който забранява използването на западни кораби и услуги за товари, продавани над определени цени, карайки Москва да натрупа т. нар. тъмен флот от кораби, за да пренася своя петрол, без да прибягва до западните доставчици.
Все пак президентските избори в САЩ може да се окажат повратна точка. А най-новите мерки срещу Иран биха могли да дадат на следващата администрация по-големи правомощия за ограничаване.
Кампанията за „максимален натиск“ на бившия президент Доналд Тръмп върху Иран намали петролните потоци на държавата от Персийския залив през 2019 г., след като той изтегли САЩ от ядрената сделка от 2015 г. между Техеран и световните сили и след това прекрати изключението, което позволи на някои страни да продължат да купуват ирански барели.