Около пазара „Някурон“ в центъра на Джуба се носи тежка миризма на гниещи боклуци. Задръстванията по пътищата ограничават достъпа до магазините, а прекъсванията на електрозахранването са многобройни, което пречи на бизнеса в столицата на Южен Судан.
Сцената на градски упадък е само върхът на катастрофалния икономически срив в страната, след като тръбопровод, по който се транспортира петрол, осигуряващ повече от 90 % от държавните приходи, се разкъса и пресуши хазната на най-новата държава в света, която получи независимост от Судан през 2011 г.
Разрушената инфраструктура, която доскоро пренасяше повече от 150 000 барела суров петрол до крайбрежието на Червено море в Судан, спря да функционира през февруари след блокиране, причинено от слепване на тръбопровода поради липса на дизелово гориво, необходимо за разреждане на суровия петрол.
Тъй като част от тръбопровода се намира в зона на активен конфликт в Судан, където се води жестока гражданска война, ремонтните дейности вървят бавно, въпреки че Чол Денг, заместник-министър в Министерството на петрола на Южен Судан, заяви тази седмица, че страната е близо до възобновяване на производството. Счупеният тръбопровод доведе до отслабване на местната валута до рекордно ниски нива, неплащане на заплати и рязко покачване на цените на вносните и местните стоки.
„Цената на хляба, който е основен продукт в повечето домакинства, се повиши 10 пъти“, казва Денис Лопионг, собственик на магазин, живеещ в предградието Рок Сити в Джуба, оплаквайки се от последиците от спада в износа на петрол.
За краткото време, през което е независима държава, Южен Судан се сблъска и с глад и природни бедствия. Широкоразпространената корупция и клептократичната система подклаждат ожесточени конфликти и масови жестокости, като повече от два милиона души са разселени, а други седем милиона се нуждаят от хуманитарна помощ.
Южен Судан търси алтернативни пътища за изнасяне на петрола, а по-рано тази година поиска от Катар и Обединените арабски емирства спешна парична помощ, за да помогне на правителството да се задържи на повърхността, по думите на двама дипломати, информирани по въпроса.
Войната между армията на Судан и паравоенните Сили за бърза подкрепа накара малайзийския петролен и газов гигант Petroliam Nasional Bhd. да се откаже от тригодишните си инвестиции в региона.
Износът на петрол рязко спадна, а южносуданската лира се колебае на нива от около 5000 за долар, тъй като резервите от американската валута от приходите от петрол са изчезнали. Преди повредата на тръбопровода един долар се равняваше на около 2 500 лири.
Днес малцина в столицата на Южен Судан - разположен в низината конгломерат с население от около 1,5 милиона души, където международни хотелски вериги се извисяват над бедняшките квартали - имат някаква покупателна способност.
„Хората вече не купуват нищо, тъй като единственото, за което мислят, е за храна“, казва Хелън Аят, собственик на малък магазин в Джуба, чиято последна продажба е регистрирана в малък тефтер на 22 август като бейзболна шапка на стойност 4 долара.
Измъчван от гражданска война, глад и природни бедствия, Южен Судан получи независимост от Судан на север преди повече от десетилетие. Но широкоразпространената корупция и системата на жестока клептокрация подклаждат конфликтите, а масовите зверства възпрепятстват превръщането му в част от света.
Междувременно лидерите на Судан са разграбили богатството на страната и са прибрали голяма част от значителните приходи от петрол, според правозащитни групи като Amnesty International и The Enough Project.
Откакто петролопроводът спря да работи, животът стана още по-труден, тъй като обществените услуги започнаха да спират.
Правителствените министерства бездействат в жегата поради прекъсване на електрозахранването, което води до това, че държавните служители просто не се появяват на работа. В много случаи заплатите на държавните служители не са изплащани от месеци. Държавните генератори са излезли от строя, а климатиците в повечето обществени институции са само спомен.
В детската болница „Ал-Сабах“ в столицата, където болногледачите спят на голи подове, а изтъркани мрежи против комари обграждат леглата в тесните отделения, Сара Атенг може само да се надява, че здравето на едногодишната ѝ дъщеря ще се подобри, защото няма достъп до лекарства.
„Не мога да получа подходящи лекарства за детето“, казва Атенг. Дъщеря ѝ, която е била в болницата четири пъти от февруари насам, страда от анемия и недохранване. „Лекарите преглеждат детето ми, но аз трябва да отида и да купя лекарства отвън“.
Прекъсванията на електрозахранването и спирането на водоснабдяването тормозят лечебното заведение. Град Джуба не разполага с водоснабдителна система, което принуждава всички да разчитат на доставки от цистерни.
Обикновените болкоуспокояващи и лекарствата за малария са в хроничен недостиг, а градските линейки стоят на място поради липса на средства за закупуване на гориво. Училищната система се е сринала, което е накарало учителите, на които не е плащано, да търсят работа другаде като продавачи на ястреби, шофьори на мотоциклети и управители на малки ресторанти.
„Дори и да отидеш в офиса, няма работа“, казва служителка в Министерството на обществените услуги, която говори при условие за анонимност, тъй като не е упълномощена да говори публично. „Шефовете ни дори не питат защо не идваме в офиса, а просто казват: „Не се притеснявайте, разбирам ситуацията“.
Притесненията, свързани с икономическия срив на Южен Судан, надхвърлят хаоса, който се разиграва в Джуба. След като изборите вероятно няма да се състоят по-късно тази година - САЩ се оттеглиха от финансирането на вота поради опасения, че той няма да бъде свободен или честен - сривът във финансите означава, че хроничният недостиг на храна се задълбочава и нестабилността се разпространява.
В цялата страна повече от 7 млн. души - над половината от населението - вече изпитват остър глад, като ситуацията само се влошава с нарастването на напрежението между етническите групировки, които съставляват политическата класа.
„Петролът е лепилото, което държи съперничещите си политически елити в Южен Судан заедно, въпреки че финансира и голяма част от хроничното насилие в страната“, заяви Международната кризисна група в доклад през май.
След като добивът на петрол в Южен Судан спада до нула, много богати на парични средства предприятия, участващи в отрасъла - от логистични и строителни компании до вносители и износители - подхранват внезапния порив за закупуване на земя в Джуба, казва Робърт Ладу Локи, председател на Комисията по земята на Южен Судан.
Парцел с площ 650 кв. м в квартал Томпинг в Джуба, където се намират мироопазващите сили на ООН, може да се продаде за около 1 млн. долара, като спекулативните купувачи вече инвестират в земя като начин да печелят пари извън петролния сектор.
„Никой не се конкурира с Южен Судан по отношение на прекомерно високата цена на земята в момента“, казва Локи. „Тя може да е най-високата в света.“
Въпреки това всеки, който има отношение към Южен Судан, знае, че единственият начин животът в Джуба да се нормализира, поне в краткосрочен план, е ако тръбопроводът бъде ремонтиран и петролът започне да тече отново.
В момента се предприемат някои действия, за да се осъществи това. По време на посещението си в Китай по-рано този месец президентът Салва Киир е провел разговори с председателя на CNPC Дай Хулян, на които е бил предложен нов тръбопровод през Джибути и Етиопия, според президентството на Южен Судан.
Миналата година Южен Судан проведе разговори с Кения и Етиопия за транспортиране на петрол до крайбрежието с цел износ, но до момента това се счита за твърде скъпо, за да бъде осъществимо.
За много хора в Джуба ремонтът на петролопровода на Южен Судан е от значение за тяхното бъдеще. Миналия месец 23-годишният Питър Кений получава обаждане от баща си, държавен служител в Министерството на труда, че вече не може да си позволи да плаща студентските му такси в Уганда.
„За баща ми беше трудно да продължи да плаща таксите ми, защото вече не получаваше заплатата си“, казва Кений, докато търси пътници за такси-мотоциклета си в центъра на Джуба. „Това е голям удар върху образованието ми и бъдещето ми.“„