Недостигът на вода има своята цена: той може да доведе до свиване на БВП на страните с високи доходи със средно 8% до средата на века и до спад до 15% в по-бедните страни, според нов анализ. Докладът също така установява, че субсидиите, които насърчават прекомерното използване на вода, са сред най-значимите фактори, които водят до кризата.
Докладът, публикуван в сряда от Глобалната комисия по икономика на водата (GCEW), международна инициатива, която цели подобряване на управлението на водните ресурси, разкрива, че почти 3 милиарда души и повече от половината от световното производство на храна се намират в райони, които изпитват засилващ се недостиг на вода. Райони с висока гъстота на населението – включително южна Европа, североизточен Китай и северозападна Индия – са особено уязвими.
„Това е доста значително“, казва Нгози Оконжо-Ивеала, генерален директор на Световната търговска организация и съпредседател на GCEW, относно откритията.
Докладът идва преди срещата на върха на ООН за биоразнообразието през 2024 г., известна като COP16, на която световните лидери ще се съберат в Колумбия, за да обсъдят как да защитят дивата природа и естествените местообитания. Миналогодишното събиране доведе до съгласието на 195 нации да защитят и възстановят поне 30% от земята и водите на Земята до 2030 г. Новите открития в доклада добавят към неотложността на защитата на горите.
Това е така, защото обезлесяването и други промени в земеползването могат да нарушат моделите на валежите, потенциално изостряйки недостига на вода. Тъй като най-бедните 10% от световното население получават повече от 70% от годишните си валежи от наземни източници, те също се очаква да бъдат най-силно засегнати от обезлесяването, според авторите на доклада.
Освен обичайните заподозрени като обезлесяването и климатичните промени, авторите също така приписват влошаващата се водна криза на по-малко известен проблем: правителствените субсидии, които стимулират прекомерното използване на вода.
„Водата често е неправилно управлявана поради погрешни стимули и неподходящи политики“, отбелязва докладът. Субсидиите за водоемки култури като памук и захарна тръстика, например, са насърчили тяхното отглеждане в Южна Азия и Близкия изток, и двете сред най-сухите региони в света. Глобално, поне 550 милиарда долара се изразходват всяка година за селскостопански субсидии, които вредят на околната среда, а секторът рискува да загуби до 13,2 кубични километра подпочвена вода – за сравнение, САЩ използват около 1 кубичен километър вода годишно – ежегодно заради изкривяващите субсидии, според доклада.
„Днешните масивни субсидии, които допринасят за прекомерното използване на вода в много сектори и влошаването на околната среда, трябва да бъдат пренасочени към решения за пестене на вода, защита и възстановяване на сладководните екосистеми и осигуряване на достъп до чиста вода за уязвими общности“, казват изследователите. Преразглеждането на ценообразуването на водата също може да помогне за намаляване на част от рисковете, които се задават на хоризонта.
Докато светът „все още не е готов да говори за глобална цена на водата, всяка страна трябва да се насочи към реалистично ценообразуване, което да взема предвид местния недостиг на вода“, казва президентът на Сингапур Тарман Шанмугаратнам, друг съпредседател на GCEW.
Проучване от 2022 г. на Световната метеорологична организация предупреждава, че глобалният хидрологичен цикъл се излиза извън баланс, движен от климатичните промени и други човешки дейности. Изследователите от GCEW подчертават необходимостта да се промени посоката.
„Всяка общност ще бъде засегната“, казва Шанмугаратнам.