Богат, демократичен и със стратегическо разположение в близост до китайския бряг, Тайван отдавна е най-проблемният фактор в отношенията между САЩ и Китай. Вашингтон и Пекин избягват сериозен конфликт, като не поставят на дневен ред темата за това кой всъщност притежава острова. Вече става все по-трудно въпросът да бъде избегнат, откакто китайската армия засилва ученията си в близост до територията, която президентът Си Дзинпин смята за отдавна изгубена. Срещу Китай стои Тихоокеанският флот на САЩ и гласоподавателите в Тайван, които на три поредни избори категорично отхвърлиха по-близките връзки с Пекин.
Защо Тайван е толкова важен?
В продължение на векове империи са се борили за Тайван - окупирали са го испанци, холандци и китайската династия Цин. След като Цинг предават Тайван на японците в резултат на унизително военно поражение през 1895 г., следващите поколения китайци, включително и Си, приемат „обединението“ като лозунг за мобилизация. За САЩ и Япония Тайван е жизненоважна крепост сред поредица от архипелази, на които те разчитат, за да удържат Китай и да гарантират търговските си маршрути. Под американска закрила Тайван процъфтява и се превръща в ключов доставчик на полупроводници и други високотехнологични стоки. Днес островът с население от 23,5 млн. души е и сред най-стабилните демокрации в Азия, в отговор на твърденията на комунистическата партия, че западните политически структури са несъвместими с китайската култура.
Защо островът е обект на спор?
Спорът датира от края на Китайската гражданска война през 1949 г., когато Чан Кайшъ - водач на националистическата партия, управлявала Китай след свалянето на династията Цин през 1912 г. - отстъпва континенталната част на комунистите на Мао Дзъдун. САЩ подкрепят Чан като легитимен лидер на Китай до момента, в който тогавашният президент Ричард Никсън се опитва да установи връзки с Пекин през 70-те години на миналия век. Резултатът е „политиката на единен Китай“, в която Вашингтон признава Китайската народна република за „единственото законно правителство на Китай“, без да уточни позицията си по отношение на суверенитета на Тайван. Китай се съгласи да толерира неофициалните отношения на САЩ с Тайпе, в това число продажбата на оръжие при определени условия, но впоследствие утвърждава правото си да завладее Тайван чрез сила, за да предотврати официалната му независимост.
Защо напрежението се повиши?
Изборът на Цай Ин-уън за президент през 2016 г. обърна гръб на усилията на Пекин за задълбочаване на икономическите и социалните отношения с острова. Демократичната прогресивна партия на Цай отхвърля тезата, че Тайван е част от Китай, и търси по-тесни връзки със САЩ, за да намали зависимостта си от континента. В отговор на нейното избиране Пекин прекъсна комуникациите, ограничи пътуванията, поднови усилията си да привлече малкото останали дипломатически партньори на Тайван и притисна транснационалните компании да преразгледат политиките си, според които Тайван се третира като държава.
Цай беше преизбрана за втори път през 2020 г. и през май 2024 г. беше наследена от своя вицепрезидент Лай Чинг-те, който се самоопределя като „политически деец за независимостта на Тайван“. Той смекчи тази си позиция в качеството си на заместник и заяви, че Тайван вече е де факто суверенна държава, която се нуждае от по-голямо международно признание. Лай обеща да продължи да работи със САЩ и останалите демокрации за запазване на статуквото. Също така посочи, че ще се противопостави на предизвикателствата, отправени от страна на КНР, и добави, че нито една от страните от двата бряга Тайванския проток не е подчинена на другата.
Освен това:
До какво може да доведе спорът?
Според анализатори в областта на отбраната сблъсъкът между САЩ и Китай за Тайван отново се превръща в един от най-големите геополитически рискове в световен мащаб. Макар че двете ядрени сили разполагат с достатъчно стимули да избегнат война, бурното нарастване на военната мощ на Китай засилва опасността от неправилни преценки. През август 2020 г. Китай изстреля ракети „ убийци на самолетоносачи“ в Южнокитайско море като ясно предупреждение, че въоръжените му сили биха застрашили корабите, на които Вашингтон отдавна разчита, за да проектира мощта си. През 2017 г. един китайски дипломат заяви, че ако американски военен кораб акостира в Тайван, това може да бъде основание за нападение. Представители на китайското външно министерство обвиниха САЩ и други държави, за които считат, че са показали твърде голяма подкрепа за Тайван, и „си играят с огъня“, като се противопоставят на Пекин в спора за острова.
Как отговориха САЩ?
Предшественикът на Байдън, Доналд Тръмп, осъществи значително развитие на отношенията между САЩ и правителството в Тайпе, в това число и първата продажба на изтребители от три десетилетия насам. Администрацията на Байдън иска да утвърди промяната с критики срещу „агресивните действия“ на Китай в Тайванския проток. Правителството проведе търговски преговори с Тайпе, одобри продажби на оръжие и проведе военноморски учения в околните води. Администрацията на Байдън заявява, че настоява за „засилена дипломация“ с Китай, за да се сведе до минимум възможността за конфликт, като посочва разговорите между Байдън и Си, сред които и среща на високо равнище в Калифорния през 2023 г. и телефонен разговор през април 2024 г. Скорошните коментари на Тръмп породиха известни съмнения относно ангажимента на САЩ да защитават Тайван, в случай че Тръмп бъде преизбран. През юли той постави под въпрос дали САЩ имат задължение за отбрана на острова и заяви: „Мисля, че Тайван трябва да ни плаща за отбраната“.
Какво иска Китай?
Въпреки че Комунистическата партия никога не е управлявала Тайван, за нея контролът над острова е от съществено значение за постигане на целта за преодоляване на „века на унижение“ на Китай от колониалните сили. Си демонстрира готовност да предяви такива претенции за суверенитет от Южнокитайско море до Хималайското плато и Хонконг, където Китай се разправи с опозицията и въведе строги закони за сигурност след продемократичните протести. Проучванията на общественото мнение разкриват, че в Тайван постоянно нараства процентът на хората, които подкрепят независимостта - това, което най-вероятно ще провокира военни действия от страна на Китай срещу острова. Според проучване от април 2024 г. почти една четвърт от населението подкрепя незабавна или евентуална независимост. Поддръжниците на обединението с Китай са намалели до по-малко от 8%.