Според запознати Китай е започнал да налага отдавна забравен данък върху печалбите от инвестиции в чужбина на свръхбогатите в страната. През последните месеци на някои богати лица в големите китайски градове е било наредено да си направят самооценка или пък са били извикани от данъчните власти на срещи, за да се преценят потенциалните плащания, включително просрочените от минали години, заявиха запознати, които помолиха да не бъдат назовавани, тъй като обсъждат лични въпроси.
Този ход подчертава нарастващата неотложност на правителството да разшири източниците си на приходи, тъй като продажбите на земя падат и растежът се забавя. Той също така е в съответствие с кампанията на президента Си Дзинпин за „общ просперитет“, целяща по-равномерно разпределение на богатството във втората по големина икономика в света.
Засегнатите лица са заплашени от до 20 % налози върху инвестиционните печалби, а някои от тях подлежат и на санкции за просрочени плащания, заявиха осведомените, като добавиха, че окончателната сума подлежи на обсъждане.
Данъчните мерки на Китай са следствие от въвеждането през 2018 г. на Общия стандарт за отчитане - глобална система за обмен на информация, насочена към предотвратяване на укриването на данъци. Въпреки че местните разпоредби винаги са предвиждали жителите да бъдат облагани с данък върху доходите от целия свят, включително печалбите от инвестиции, доскоро това рядко се прилагаше, твърдят запознатите.
Не е ясно колко широко разпространени са усилията и колко дълго ще продължат. Някои от набелязаните китайци са имали офшорни активи на стойност поне 10 млн. долара, а други са били акционери в компании, регистрирани в Хонконг и САЩ.
Данъчното бюро на Китай не отговори на молбата за коментар.
В рамките на Конвенцията за административна взаимопомощ (КСР) Китай автоматично обменя информация с близо 150 юрисдикции за сметки, принадлежащи на лица, подлежащи на данъчно облагане във всяка държава членка, през последните шест години.
„Китай вече разполага със съкровищница от данни от КСР, които данъчните органи могат лесно да използват, за да открият възможности за събиране на данъци“, заяви Патрик Ип, заместник-председател на Делойт Китай. „Потенциалът за индивидуални данъчни ревизии, по отношение на данъчните ревизии на предприятия, би се увеличил.“
Заможните хора в Китай са в центъра на вниманието, откакто президентът Си започна многогодишна политика на репресии, която обхвана потребителския интернет, финансовия и имотния сектор.
Кампанията подкопа доверието на най-богатите хора в страната, в която през 2018 г. на всеки няколко дни се появяваше по един милиардер. По това време Boston Consulting Group изчисли, че от личното богатство на страната, възлизащо на 24 трилиона долара, около 1 трилион долара се държат в чужбина. В Китай се наблюдава и рязък скок на емиграцията на заможни граждани, като по данни на ООН от 2021 г. насам страната са напуснали над 1,2 млн. души. Фискалните приходи на Китай от януари до август са намалели с 2,6% спрямо миналата година до около 14,8 трилиона юана. Приходите от продажби на държавна земя спаднаха с 25% до 2 трилиона юана, а данъчните приходи също се понижиха с 5,3%. От края на септември насам политиците обявиха редица стимулиращи мерки за съживяване на икономиката, включително ангажименти за полагане на най-мащабните усилия от години насам за замяна на задбалансовия дълг на местните власти с цел облекчаване на финансовото им бреме.
Местните власти са станали по-агресивни в преследването на компании за данъци, датиращи от десетилетия, тъй като се опитват да запушат дупката в общинските финанси, причинена от жилищния спад.
„Занапред ще има по-строго прилагане на закона за данъка върху доходите на физическите лица“, казва Питър Ни, партньор в Шанхай и данъчен специалист в адвокатската кантора Zhong Lun. „В крайна сметка офшорните доходи на тези лица с високи доходи ще се превърнат в конкретна цел за данъчните власти.“