Европейският съюз представи преговорната си позиция за преговорите за климата на COP29 следващия месец, като остави без отговор ключовия въпрос как ще увеличи финансирането за по-бедните страни в борбата им срещу глобалното затопляне.
Срещата на върха на ООН в Баку, Азербайджан, има една ясна цел: да превърне милиардите долари за финансиране на борбата с климата в трилиони, като същевременно помогне на страните да започнат преход към подобряване на климата и да се справят с все по-екстремните климатични условия. Все пак много страни от ЕС, борещи се с все по-сериозни бюджетни дефицити, се опитват да окажат натиск върху други държави като Китай да споделят тежестта.
„Ние сме водещи в играта“, заяви Агнес Пание-Рунашер, министър на климата на Франция, относно усилията на Европа по отношение на финансовия компонент. „Не можем да стоим сами на масата, опитвайки се да изпълним очакванията на повечето страни по света.“
Страните от ЕС се съгласиха, че разширяването на донорската база на държавите е „предпоставка“ за амбициозна нова цел за финансиране на борбата с изменението на климата след 2025 г., според заключенията на Съвета на блока. Подобна позиция отразява „еволюцията на съответните икономически възможности и нарастващите дялове на глобалните емисии на парникови газове от началото на 90-те години на миналия век“, се казва в доклада.
Затрудненото финансово положение подготвя почвата за тежки преговори за парите през следващия месец. В Европа бюджетите са свити. В САЩ има несигурност относно резултата от президентските избори на 5 ноември, които се провеждат само няколко дни преди COP29. Развитите страни постигнаха договорената цел от 100 млрд. долара годишно с две години закъснение и сега от тях ще се очаква да отделят още повече.
„Министрите се съгласиха с минимума за конструктивна позиция на ЕС относно финансирането на борбата с изменението на климата за COP29“, заяви Линда Калчер, изпълнителен директор на Strategic Perspectives, европейски мозъчен тръст. „Страните от глобалния Юг ще очакват от ЕС повече конкретика по отношение на многобройните нива и реални цифри за финансовата цел, в противен случай той няма да може да изиграе традиционната си роля на строител на мостове за успех.“
Франция е сред държавите, които няма да разполагат с много средства за финансиране на борбата с изменението на климата извън границите си. Миналата седмица, ден след като правителството представи бюджета си за 2025 г., перспективата на кредитния ѝ рейтинг беше намалена на отрицателна от Fitch Ratings. Агенцията заяви, че очаква „рязко нарастване“ на държавния дълг през следващите няколко години.
Приносът на Германия, най-голямата икономика в ЕС, към зелените проекти в чужбина е намалял през миналата година до 5,7 млрд. евро, което е по-малко от 6 млрд. евро, които канцлерът Олаф Шолц обеща страната да плаща годишно от 2025 г. нататък. Това се дължи на 12-процентното намаление на бюджета на Министерството на развитието на фона на по-широките икономически трудности.
ЕС ще предостави финансовите си вноски за миналата година преди началото на COP29, която ще се проведе от 11 до 22 ноември. По време на разговорите в понеделник министрите на околната среда се съсредоточиха главно върху ролята на ядрената енергия и върху това какъв акцент да се постави върху плана на блока за намаляване на емисиите с 90% до 2040 г., който трябва да бъде официално представен през следващата година.
„Това вероятно са най-трудните преговори от Париж насам“, заяви ирландският министър на околната среда Еймън Райън за преговорите на COP29, сравнявайки ги с историческото споразумение за климата от 2015 г. „Трябва да постигнем съществено споразумение, а това не е сигурно.“