Украинският президент Володимир Зеленски остана огорчен след срещата си миналия месец с полския първи дипломат, който се опита да сложи спирачки на амбициите на Украйна за ускорено присъединяване към Европейския съюз.
По време на размяната на мнения в Киев външният министър Радослав Сикорски повдигнал и искането на Варшава да бъдат ексхумирани жертвите на кланетата на етнически поляци от времето на Втората световна война от земи, които сега принадлежат на Украйна - и според участниците обвързал това с преговорите за членство в ЕС.
Разривът съвпада с нарастващата умора от войната сред западните съюзници на Киев, тъй като руските войски напредват в източната част на страната. Стремежът на Зеленски Украйна, която е по-голяма от Франция и е селскостопанска сила, да се присъедини бързо към ЕС, показва, че пропастта сред най-важните му поддръжници се задълбочава.
Това се случва в момент, когато Киев се бори да спечели подкрепа за кандидатурата си за членство в НАТО - и е изправен пред недостиг на оръжия и пари преди президентските избори в САЩ на 5 ноември, в които претендентите предлагат драстично различни възгледи за края на войната.
Подновяването на напрежението със съседката на Украйна в ЕС, което нарушаваше отношенията дори по време на руската инвазия, подчертава трудния път на Киев към западната интеграция по време на война.
„Украйна се намира в много сложна ситуация и то не само заради войната“, казва Джуди Демпси, нерезидентен сътрудник в Карнеги Европа в Берлин. „Това са своеобразни недовършени дела, свързани с миналото.“
Преди една година нещата изглеждаха по-обнадеждаващи. Когато Доналд Туск се завърна на премиерския пост в Полша, той обеща да подобри отношенията, които бяха влошени при предишното националистическо правителство. Това управление наложи забрана за внос на украинско зърно в отговор на фермерите, които се оплакаха от това, което нарекоха спад в цените, предизвикан от пренасищането с пшеница от Изтока.
Длъжностните лица в Киев също така възлагат надежди на Туск, бивш председател на Европейския съвет, да бъде съюзник в прокарването на пътя на присъединяване на Киев към ЕС - лабиринт, който може да отнеме десетилетия.
Но Туск трябваше да се ориентира и в полската политика. Макар че в първата си реч пред парламента през декември миналата година той се закле да подкрепи Киев, премиерът се увери, че ще прояви „сърдечна и приятелска настойчивост“ по въпроси, които могат да застрашат националните интереси на Полша.
Спомени за Волиния Ако присъединяването към ЕС може да бъде договорено на политически форум, въпросът за кланетата на поляци от украински националисти през 1943 г. във Волинската област се оказва много повече от дебат между историци. По приблизителни оценки в клането са загинали 100 000 души, включително жени и деца.
Вицепремиерът Владислав Косиняк-Камиш, който ръководи една от младшите партии в управляващата коалиция, заяви, че присъединяването на Украйна към ЕС е изключено, докато не се прояви уважение към загиналите. Туск също каза същото.
„Необходимо е да се разровим в тази история, ако искаме да изградим добро бъдеще“, каза той на пресконференция във Варшава в края на август. „ Щом от украинска страна няма уважение към тези стандарти, то Украйна със сигурност няма да стане част от европейското семейство.“
Разбира се, Полша продължава да призовава за все по-голяма военна подкрепа за Украйна, за по-строги санкции срещу Русия и е приела почти 2 милиона бежанци от началото на войната. Но и двете страни имат болезнени исторически епизоди, които трябва да преодолеят.
Разделянето на украинските земи между Полша и Съветския съюз след Първата световна война подклажда етнически недоволства, тъй като Варшава започва репресивна политика за асимилиране на новото население. Кулминацията на разрастващите се военни действия са масовите убийства на поляци във Волиния от 1943 до 1945 г. и последвалото принудително изселване на около 150 000 украинци.
Въпреки че Киев признава жестокостите във Волин, той също така призова Полша да не политизира въпроса и да търси начини за мирно уреждане. Но акцентът, който Сикорски постави върху този въпрос на срещата със Зеленски, на която присъстваше и литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис, показа, че всяко намерение да се остави на историците не е било в ход във Варшава.
Сикорски често се отклонява от дипломатическите любезности. Запитан за срещата, министърът заяви в радиоинтервю, че знае „как да заявява твърдо нещата“ - и получи уверения, че ще бъде намерено решение. Украинският външен министър Андрий Сибиха се срещна с полския си колега и президента Анджей Дуда във Варшава този месец и заяви, че разговорите са били „конструктивни“ и „прагматични“.
„Умения на психотерапевт" И докато украинците изразиха увереност, че са разгледали въпроса - Зеленски присъства на църковна служба в региона заедно с Дуда през 2023 г. - поляците казват, че ще отстояват исканията си. Оставянето на въпроса без решение създава възможност за екстремисти и подкопава подкрепата за Киев, заяви полски правителствен служител.
Александър Квашневски, който беше президент на Полша от 1995 г. до 2005 г., заяви, че когато е бил държавен глава, е работил с Украйна за разрешаване на спора, включително чрез споразумение за помирение, работни групи от учени и възпоменателни церемонии.
Бившият президент, чийто баща е оцелял от кланетата, заяви, че е предупредил Сикорски, че грешните стъпки при решаването на въпроса само ще разпалят екстремистите - и го насърчи да възприеме по-балансиран подход.
„Необходимо е да бъдем силен представител на полските, европейските и западните интереси - но и много чувствителен защитник на украинските очаквания“, каза Квашневски в интервюто. Усилията изискват „умения на психотерапевт, който разбира чувствителността на цялата ситуация“, каза той.