САЩ разшириха обхвата на санкциите си срещу петролния и газовия сектор на Иран в отговор на нападението с балистични ракети срещу Израел, засилвайки икономическия натиск върху Техеран преди ответните действия на Израел, които се очакват всеки момент.
В рамките на обявените в петък действия Министерството на финансите се позова на изпълнителна заповед от времето на администрацията на Тръмп, която позволява налагане на санкции във всяка област на иранската икономика, за да ѝ се попречи да финансира злонамерена дейност. Ходът от петък по същество обявява петролния и нефтохимическия сектор на страната за забранен, което позволява санкции срещу всеки, свързан с него.
Над съобщението от петък надвисва атаката, която Израел се очаква да предприеме срещу Иран по всяко време в отговор на балистичната ракета, която удари, но нанесе ограничени щети на израелски цели на 1 октомври. САЩ настояват Израел да не атакува енергийния сектор или ядрените обекти на Иран, тъй като се опасяват от ескалация и от глобални икономически последици.
Вместо това американски официални лица предложиха да наложат нови икономически санкции, твърдят запознати с въпроса, и действието от петък може да е резултат от това.
Новите санкции позволяват на САЩ „да се насочат по-ефективно към енергийната търговия на Иран“, заяви в изявление съветникът по националната сигурност Джейк Съливан. Санкциите бяха наложени и на 17 кораба и 10 юридически лица, свързани с флота от танкери, които превозват ирански петрол, включително за Китай.
В отделно изявление Министерството на финансите заяви, че този ход му позволява да „налага санкции на всяко лице, за което е установено, че работи в петролния и нефтохимическия сектор на иранската икономика“.
Късно в четвъртък кабинетът по сигурността на Израел се събра, за да обсъди потенциалните си действия срещу Иран, но според израелски служител не е успял да стигне до решение какво да предприеме. Не е ясно дали има разногласия в коалиционното правителство на министър-председателя Бенямин Нетаняху или то изчаква с действията си.
Корабите и компаниите, на които са наложени санкции в петък, са базирани в Хонконг, Обединените арабски емирства, Малайзия и други страни. Китайските покупки на ирански петрол са се увеличили рязко от 2021 г. насам, според анализ на Администрацията за енергийна информация.
„Виждам това като умерена ескалация и разширяване на обхвата, но все още не е промяна на играта“, заяви в текстово съобщение Рейчъл Зиемба, старши сътрудник в Центъра за нова американска сигурност. „Мисля, че като заплашват да направят повече, те се надяват китайските купувачи да станат по-предпазливи. Все още не съм убедена в това, като се има предвид дълбоко незаконният характер на плащанията“.
По-голямата част от износа на ирански петрол отива за Китай, който не е показал голямо желание да спазва американските санкции.
Този ход е само най-новият от поредица опити, датиращи от администрацията на бившия президент Доналд Тръмп, да се задуши способността на Иран да финансира прокси милиции, включително „Хамас“ и „Хизбула“, както и програмата му за балистични ракети. През 2020 г., когато Тръмп подписа първоначалната изпълнителна заповед, цитирана в решението от петък, тя беше приветствана като важна стъпка за задушаване на финансите на страната.
Но Иран продължи да изгражда програмата си за балистични ракети - както показа с обстрела на 1 октомври - както и да финансира марионетни групировки, които са обявени за терористични организации от САЩ и Европейския съюз. Нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври миналата година даде началото на израелска кампания, в резултат на която са загинали около 42 000 души в ивицата Газа, според здравните власти в Газа, управлявани от „Хамас“.
През последните седмици Израел също така засили атаките си срещу „Хизбула“ в Ливан, като уби Хасан Насрала и много от другите висши ръководители на групировката.