Планът на министър-председателя Мишел Барние за повишаване на данъците върху богатите може да накара някои хора да се изселят от Франция, а други, които са обмисляли да се установят в страната, да се откажат от плановете си, смятат консултанти по въпросите на богатството и данъците.
Предложенията на Барние за бюджета за 2025 г. поставят долна граница от 20% на данъчната ставка за физически лица, които печелят повече от 250 000 евро годишно, или за двойки, които печелят двойно повече. Мярката има за цел да противодейства на ефектите от данъчните убежища, от които те иначе биха могли да се възползват. Министерството на финансите заяви, че тя ще продължи три години, ще засегне около 65 000 домакинства и ще събере 2 млрд. евро.
Предложението може да бъде променено по време на дебатите в дълбоко разделеното Национално събрание на Франция, където правителството на малцинството на Барние лесно може да бъде свалено, а както лявата опозиция, така и твърдите десни партии настояват за по-широки политики за облагане на богатите.
Реформата на данъка върху богатството на Макрон спира отлива | Пристигащите са повече от заминаващите след промените през 2018 г.
„Богатите все повече биват заклеймявани във Франция“, казва Ксения Легендр, специалист по данъчно право и управляващ партньор в адвокатската кантора Hogan Lovells, базирана в Париж, който получава запитвания от клиенти. „Някои хора в крайна сметка ще напуснат. На тях им е омръзнало от несигурността и нестабилността, те просто ще си тръгнат.“
Мярката за повишаване на данъците за богатите е кулминацията на месеци политическа реторика, която започна по време на кампанията за предсрочни избори през юни, когато опозицията взе на прицел фискалните политики на президента Еманюел Макрон, за да привлече повече инвеститори, включително банкери, които се преместват в Париж от Лондон след Брекзит. Той стесни обхвата на данъка върху богатството на страната до недвижимите имоти и наложи плосък данък върху капитала, с което си спечели похвали от бизнес средите и критики от критиците, които го нарекоха „президент на богатите“.
В правителствен доклад се заключава, че е трудно да се определят количествено ефектите от политиките на Макрон, като се посочва, че преразглеждането на данъка върху богатството е струвало на държавата приблизително 4,5 млрд. евро данъчни приходи през 2022 г. Все пак изглежда, че мерките са спрели нетното заминаване на богатите в други държави през годините след въвеждането им.
Сега Барние повишава данъците върху богатите като част от стратегията си за намаляване на дефицита - план, който се обмисля и от лейбъристкото правителство на министър-председателя на Обединеното кралство Киър Стармър и Италия, която наскоро удвои плоския данък върху чуждестранните доходи за новите богати жители. Барние заяви, че фокусирането върху богатите и големите мултинационални компании е начин да се избегне по-широко увеличение на данъците за работещите хора и средната класа.
Във Франция са регистрирани едни от най-богатите хора в света, сред които Бернар Арно, основател на гиганта в областта на луксозните стоки LVMH, който заема четвърто място в индекса на милиардерите на Bloomberg, и Франсоаз Бетенкур Мейерс, наследница на козметичния гигант L'Oreal. Тук са и някои от най-богатите семейства, като клана, който стои зад Hermes International SCA, наследниците на Wertheimer на Chanel Ltd. и династията на Dassault в областта на отбраната.
„Възможно е с този бюджет да достигнем критичната точка“, казва Евелин Брюгер, вицепрезидент на Френската асоциация на семейните офиси, чиито членове помагат за управлението на личния капитал на богатите. „Никой не иска да бъде облаган с данъци. Хората може и да са привързани към Франция, но идва момент, в който ще я напуснат.“
Политическите настроения през последните месеци насочиха вниманието на богатите хора във Франция, някои от които започнаха да проучват плановете си за напускане по време на предизборната кампания най-вече заради обещанието на лявата коалиция „Нов народен фронт“ за по-значително увеличение на данъците. Според Брюжер сега е настъпила известна толерантност, но само ако обявените от Барние по-високи налози са наистина временни и са придружени от съгласувани усилия за намаляване на прекомерните и безполезни публични разходи.
„Хората може и да са готови да си тръгнат, но те все още са тук“, каза тя. „Трябва да се изчака и да се види.“ Запитан дали се притеснява, че богатите хора ще напуснат Франция, министърът по европейските въпроси Бенжамен Хадад заяви в интервю за телевизия „Bloomberg“ в петък: „Притеснявам се от въздействието, което високият дълг и дефицитът ще окажат върху суверенитета на нашата страна, ще окажат върху богатството на бъдещите поколения, и мисля, че това е нещо, което се споделя от всички французи, включително от най-богатите, включително от предприемачите.“
Ксавие Нил Фотограф: Нейтън Лейн/ Bloomberg
Една от френските фамилии, които ще усетят особено силно последиците от бюджета, е базираната в Марсилия династия на корабоплавателите Сааде.
Тяхната контейнерна компания CMA CGM SA - третата по големина в света - ще бъде засегната от допълнителни данъци в размер на 500 млн. евро през следващата година и 300 млн. евро през 2026 г. Според индекса на богатството на Bloomberg Сааде са на стойност 34 млрд. долара - състояние, което нарасна по време на пандемията, когато компанията реализира рекордни печалби.
В коментар по радио France Inter по-рано този месец технологичният магнат Ксавие Нил нарече френската държава „неефективна“ и заяви, че относителната фискална стабилност през последните няколко години е накарала богатите предприемачи да инвестират и да останат в страната. Въпреки очакваното увеличение на данъците през следващата година, той заяви: „Аз ще бъда последният, който ще напусне, обичам тази страна“.