Френското правителство разкри бюджет за следващата година, който има за цел да достави 60,6 милиарда евро лек за своите скърцащи публични финанси и да възстанови доверието на инвеститорите, въпреки че има риск от вот на недоверие от враждебно настроения парламент.
Съкращенията на разходите ще представляват малко над две трети от това, което министърът на финансите Антоан Арман нарече нечувано фискално усилие, а останалата част идва от по-високите данъци върху бизнеса, богатите и енергията.
„Страната ни е в безпрецедентна ситуация и в ключов момент“, каза той пред репортери по време на представяне на отложения проектозакон в четвъртък. „Френската икономика удържа, но държавният ни дълг е колосален. Би било едновременно цинично и фатално да не го видим, кажем и разпознаем.”
Бюджетът за 2025 г. е ключова част от усилията на министър-председателя Мишел Барние да възстанови политическия и фискален ред след месеци на нестабилност и несигурност, предизвикани от решението на президента Еманюел Макрон да разпусне Националното събрание и да свика предсрочни избори.
Съгласно плановете временните налози върху около 440 печеливши компании с годишен приход над 1 милиард евро ще генерират 8 милиарда евро през следващата година и 4 милиарда евро през 2026 г. Извънредният данък върху компаниите за морски транспорт ще допринесе с 500 милиона и 300 милиона евро в същите тези години.
Правителството също така ще предложи увеличаване на данъците върху самолетните билети и данък върху използването на частни самолети. Обратното изкупуване на акции на компаниите също ще бъде обект на изключителен данък.
Що се отнася до физическите лица, около 65 000 домакинства ще бъдат изправени пред по-високи данъци, целящи да донесат 2 милиарда евро през следващата година. Бюджетът ще постави долна граница от 20% върху ставката за лица, печелещи 250 000 евро годишно, или двойки, които получават двойно повече от тази сума. Мярката има за цел да противодейства на ефектите от данъчните убежища, от които иначе биха могли да се възползват.
Бюджетът се основава на прогноза за ръст от 1,1% на брутния вътрешен продукт през следващата година, цифра, според Арман, която отчита отрицателното въздействие от мерките.
Въпреки това висшият съвет HCFP на Франция, който преглежда финансовите сметки, каза, че макроикономическите допускания са „крехки“, тъй като степента на консолидация предполага натиск върху икономическата експанзия.
Доверието на инвеститорите беше ударено, тъй като политическият катаклизъм на висящ парламент съвпадна с рязкото влошаване на бюджетния дефицит, главно защото данъчните постъпления изчезнаха. Разпродажба на френски облигации увеличи премията, която страната плаща за 10-годишен дълг в сравнение с Германия до близо 80 базисни пункта от под 50 преди вота.
Правителството има за цел да намали дефицита до 5% от икономическото производство през 2025 г. от прогноза от 6,1% за тази година и предупреди, че той ще нарасне до 7%, ако не предприеме действия. Франция вече отложи целта за спазване на ограничението на Европейския съюз от 3% дефицит за две години до 2029 г. За сравнение, Италия очаква да бъде под това ниво през 2026 г.
„Не мисля, че пазарите смятат това намаляване на дефицита за особено голямо постижение“, каза Хауке Сиймсен, лихвен стратег в Commerzbank AG, преди бюджетът да бъде публикуван.
Втората по големина икономика в Европа също скоро ще се изправи пред присъдата на трите най-големи фирми за кредитен рейтинг в света. Fitch Ratings, която понижи рейтинга на Франция миналата година, може да издаде нова оценка по-късно в петък, последвана от Moody's Ratings на 25 октомври и S&P Global Ratings месец по-късно.
Дори при по-малък дефицит, Франция ще трябва да продаде рекордните 300 милиарда евро облигации, за да се финансира през следващата година. Разходите за обслужване на дълговата планина на страната се очаква да нараснат до 54,9 милиарда евро, според Министерството на финансите.
Докато правителството на малцинството, съставено предимно от центристите на Макрон и консерваторите на Барние, трябва да убеди инвеститорите, че бюджетните му планове са надеждни, за да избегне по-нататъшното нарастване на разходите, то също трябва да се съобразява със законодателите, които могат да го изгонят.
Вотът на недоверие, предизвикан от левия алианс "Нов народен фронт", се провали по-рано тази седмица, но премиерът и неговият екип ще бъдат свалени, ако крайнодясното "Национално обединение" на Марин льо Пен подкрепи нов опит.
Бюджетният план на правителството ще започне да се разглежда в парламента следващата седмица. Законодателите могат да внасят изменения и законопроектът трябва да бъде приет до края на годината. Без мнозинство правителството почти сигурно ще трябва да използва член 49.3 от конституцията, за да заобиколи гласуването на законопроекта, увеличавайки вероятността от вот на недоверие.
Предизвикателството пред Барние не е толкова да получи категорична подкрепа, а да намери баланс от мерки, които са достатъчно приемливи, за да може Льо Пен да се въздържи от съюз с левицата, за да свали правителството.
"Кражба" на пенсии
Още преди представянето на бюджета в четвъртък Льо Пен критикува някои от предложенията, като каза, че план за намаляване на разходите чрез забавяне на индексирането на пенсиите до 1 юли би се равнявал на „кражба“.
Все пак Барние запази мярката, която проектобюджетът предвижда да предостави 3,6 милиарда евро от 14,8 милиарда евро спестявания от социално осигуряване. Правителството също планира да намали броя на държавните служители с около 2200 длъжности.
Барние рискува да срещне опозиция в редиците на законодателите, подкрепящи неговото правителство. Някои центристи казаха, че няма да подкрепят увеличенията на данъците, които рискуват да отменят годините на про-бизнес политиките на Макрон, които според тях са от решаващо значение за поддържането на работни места и растеж.
Една от основните политики на президента за стимулиране на инвестициите беше намаляването на ставката на корпоративния данък до 25% от 33,3%. Временните мерки в законопроекта за бюджета ще доведат до това увеличение през следващата година до еквивалента на 30% за компании с над 1 милиард евро годишни приходи и 36% за тези с над 3 милиарда евро приходи. Ставките ще паднат съответно до 28% и 30% през следващата година.
Компаниите вече изразиха опасения относно въздействието на бюджета върху икономиката. Според най-голямото бизнес лоби във Франция, Medef, стотици хиляди работни места може да бъдат застрашени, ако правителството продължи с план за намаляване на данъчните облекчения за работни места с ниски доходи. Очаква се мярката да спести 4 милиарда евро.
„Молим компаниите за реални усилия, но моята мисия като министър на икономиката е да гарантирам, че тези усилия имат възможно най-ограничено въздействие върху заетостта“, каза Арман в интервю за вестник Le Figaro.
Патрик Пуян, главен изпълнителен директор на петролната компания TotalEnergies SA, каза, че балансът между съкращенията на разходите и данъците върху най-богатите фирми и физически лица „изглежда приемлив“, добавяйки, че четвъртата по големина компания във Франция по пазарна стойност няма да възрази срещу планиран данък при обратно изкупуване на акции, ако остане на 1%.
„Трябва да има отговор на усещането за нарастващо неравенство“, каза той пред вестник Les Echos в интервю. И все пак „всички тези допълнителни данъци трябва непременно да бъдат придружени от по-големи съкращения на публичните разходи“.