Израелското правителство все още не е решило как да отговори на Иран за ракетната атака от миналата седмица, според израелски представител, запознат със ситуацията.
Заседание на Съвета за сигурност в четвъртък вечерта приключи без решение какъв да бъде отговорът, съобщи официалното лице. Не е ясно дали има разногласия в правителството на премиера Бенямин Нетаняху или ако просто изчакват подходящия момент.
Междувременно, в четвъртък Израел засили ударите по Бейрут след два дни относително спокойствие в ливанската столица. Ливанското министерство на здравеопазването съобщи за 22 загинали и 117 ранени при нападенията, които са част от кампанията на Израел за отслабване на подкрепяната от Иран военизирана групировка "Хизбула".
Израел заявява, че ударите по Бейрут и други части на Ливан, както и сухопътното нахлуване в южната част на страната, са необходими, тъй като дипломатическите усилия не успяха да спрат ракетните и дронови атаки на "Хизбула" срещу израелска територия.
Настъплението на Израел в Ливан досега е причинило смъртта на стотици хора и е принудило над един милион да напуснат домовете си, според ливанското правителство. Десетки хиляди израелци също са били принудени да напуснат районите в близост до ливанската граница, а около 25 цивилни са загинали при атаките на "Хизбула" през последната година.
Ден преди заседанието на кабинета, президентът на САЩ Джо Байдън проведе първия си разговор с Нетаняху от около шест седмици насам. Двамата обсъдиха ракетната атака от Иран на 1 октомври – която причини малки щети, но принуди милиони израелци да се скрият в убежища и доведе до смъртта на един човек в Западния бряг – както и реакцията на Израел.
Байдън предупреди Израел да не атакува нефтените износни съоръжения и ядрените обекти на Иран, което Техеран би възприел като особено провокационно. Иран е обещал да реагира агресивно на всяка атака срещу него.
САЩ оказват натиск върху Израел да ограничи отговора си срещу Иран до военни цели и предлагат нова серия икономически санкции срещу Ислямската република, според информирани източници.
Вашингтон се опитва да предостави на Нетаняху възможност за отстъпление, която би му позволила да устои на призивите за сериозни ответни действия от страна на твърдолинейни националисти в коалицията му, както и от някои опозиционни лидери. Няма гаранция, че той ще се възползва от тази възможност, особено като се има предвид, че администрацията на Байдън не желае да прекъсне доставките на оръжие за Израел или да предприеме други мерки, които биха принудили Нетаняху да вземе решение.
САЩ, европейските и арабските държави са загрижени, че голяма израелска атака срещу Иран би могла да предизвика война в целия регион, която би принудила Вашингтон да се намеси пряко, да повиши цените на енергията и да навреди на глобалната икономика. Байдън е особено заинтересован да запази спокойствието в Близкия изток преди изборите в САЩ на 5 ноември.
Президентът на Иран Масуд Пезешкиян трябва да се срещне с руския президент Владимир Путин в Туркменистан в петък. Двете страни са увеличили икономическите и отбранителните си връзки през последните години и това ще бъде първата среща на лидерите, откакто Пезешкиян беше избран по-рано тази година. Върховният лидер аятолах Али Хаменей има последната дума по въпросите на иранската външна и военна политика, но президентът също има влияние в тези области.
В Ливан председателят на парламента Набих Бери — ключов съюзник на "Хизбула" — заяви, че Франция и Великобритания се опитват да постигнат споразумение за прекратяване на огъня между групировката и Израел. Но, по думите му, „американското отхвърляне остава пречка“, според изявления, излъчени по телевизия „Ал-Джадид“.
САЩ са заявили, че подкрепят военните операции на Израел срещу "Хизбула", която е обявена за терористична организация от Америка и много други страни. Въпреки това те посочват, че „в крайна сметка“ целта им е дипломатическо решение.
Израел изпрати войски в Ливан миналата седмица. Четири дивизии — всяка от които обикновено включва от 5000 до 10 000 войници — оперират в южната част на Ливан или в пограничната зона. Те се опитват да унищожат обектите и оръжейните складове на "Хизбула", както и да изтласкат бойците й далеч от граничната зона.
Сраженията между Израел и "Хамас" — друга военизирана групировка, подкрепяна от Иран — продължават в Газа, а преговорите за примирие са в застой от месеци. В четвъртък Израел обяви смъртта на трима войници в палестинската територия.
Въпреки това Израел значително е отслабил "Хамас" през последната година, като вероятно е убил половината от неговите около 35 000 бойци, което му е позволило да съсредоточи основния си фокус върху северната граница и Хизбула.
"Хамас" започна войната в Газа, като атакува Израел през октомври 2023 г., убивайки 1200 души и вземайки 250 заложници. Хизбула започна да обстрелва Израел в знак на солидарност с "Хамас", която също е обявена за терористична организация от САЩ и други.
Офанзивата на Израел в Газа е убила повече от 42 000 палестинци, според здравното министерство на "Хамас".