Съюзниците на Украйна забелязват, че президентът Володимир Зеленски се готви да възприеме по-гъвкав подход, докато те търсят начини да допринесат за края на войната с Русия, твърдят длъжностни лица, близки до НАТО.
Украинският лидер публично подчерта основните искания на Киев за прекратяване на войната, които включват пълно изтегляне на руските сили от окупираните от тях територии и членство на Украйна в НАТО. През тази седмица Зеленски отново изключи възможността за „пазарлъци“ по отношение на украинския суверенитет или територия.
Но с оглед на това, че войната в Украйна продължава вече трета зима, а подкрепата на Запада намалява, без да се вижда край на конфликта, украинските представители сигнализират, че са готови да признаят, че трябва да се търси край на конфликта, заявиха те при условие, че няма да бъдат назовавани, тъй като разговорите се провеждат при закрити врата.
Промяната в нагласите трябваше да се провери на срещата, организирана от президента Джо Байдън със Зеленски и други западни съюзници в Германия в събота. Американският лидер отложи пътуването, за да се съсредоточи върху реакцията на урагана „Милтън“ и срещата във военновъздушната база „Рамщайн“ се отложи.
На срещата президентът на Украйна целеше да получи подкрепата на съюзниците си за своя последен „план за победа“, който включва „ясни и конкретни стъпки за справедлив край на войната“. Този план беше приет хладно, когато Зеленски информира Байдън и останалите си партньори в САЩ през изминалия месец. Тази седмица президентът изпрати високопоставени съветници обратно във Вашингтон, за да работят по детайлите на плана.
Краят на войната
Американски власти са поискали от Киев да изготви пътна карта за това, от което се нуждае до края на следващата година, в това число военна техника, помощ за индустриалното развитие и финансова подкрепа, твърди служител, запознат с обсъжданията. Зеленски заяви, че ще разкрие пълните подробности на плана, след като приключат консултациите със съюзниците.
„Каним нашите партньори да определят как си представят края на тази война, какво е мястото на Украйна в глобалната архитектура за сигурност и какви са съвместните стъпки, които могат да доведат тази война до край“, заяви Зеленски в понеделник.
Сигурно е, че никой от официалните лица не говори за изрични отстъпки. Зеленски твърдо отхвърля всякакви разговори за отстъпване на територии. Миналата седмица украинското правителство опроверга информацията, че външният министър Андрий Сибиха е обсъждал „териториални компромиси“ по време на срещите в ООН миналия месец.
Въпреки това натискът от страна на съюзниците се засилва, като те настояват за по-конкретен план, който да разгледа начина, по който може да приключи продължаващата вече две години и половина война. Застоят на бойното поле, ограничените бюджети на Запад и най-вече резултатът от президентските избори в САЩ през ноември подтикват съюзниците да погледнат по-внимателно към прекратяване на конфликта чрез преговори.
Понеже Киев все още не е разкрил пълните детайли на плана си, един служител предположи, че украинските власти може би разполагат с елемент на стратегическа двусмисленост, който би им дал възможност за по-нататъшно развитие.
Членство в НАТО
Основен фактор в бъдещите преговори ще бъде членството на Украйна в НАТО - въпрос, който разделя съюзниците на Украйна. Байдън е подложен на натиск да отправи покана към Киев да се присъедини към Алианса, твърдят държавни представители. Макар да е малко вероятно президентът на САЩ да го направи, подобно предложение се разглежда като потенциален коз при евентуални преговори с участието на Кремъл.
Всичко по-малко от пълноправно членство би поставило Украйна в неизгодна позиция по отношение на преговорите за прекратяване на огъня, смята служител, запознат с хода на разговорите в НАТО, и добавя, че солидните двустранни споразумения за сигурност, особено със САЩ, биха били равносилни на дефакто членство на Украйна в Алианса.
Официалнен представител посочи, че Русия смята членството в НАТО за недопустимо, и затова не е ясно каква формула би могла да накара всички страни да седнат на масата за преговори.
Кандидатът за президент на Демократическата партия Камала Харис отказа да отговори дали би подкрепила стремежа на Украйна да се присъедини към НАТО, ако бъде избрана, но заяви, че Киев трябва да участва във всички преговори на САЩ с Владимир Путин за прекратяване на продължаващия конфликт.
Междувременно Доналд Тръмп, кандидатът на Републиканците, обеща да сложи край на войната скоро, ако се завърне в Белия дом, и то не непременно при условията на Киев. Европейските партньори смятат, че евентуално ново президентство на Тръмп може да застраши бъдещата американска помощ за Украйна.
В Европа фискалните ограничения също оказват натиск. Правителството на германския канцлер Олаф Шолц предвижда по-малко средства в бюджета за следващата година, а вместо това залага на сложен план за набиране на средства от заеми от замразените активи на руската централна банка. Франция пък се бори със собствения си постоянно нарастващ дефицит.
Отвъд Запада Киев се сблъсква с исканията, особено от т.нар. глобален Юг, за по-активно провеждане на мирен процес, който да включва и Русия. Планът на Зеленски за изолиране на Москва чрез осигуряване на подкрепата на страни като Китай, Индия и Бразилия зацикли на фона на настояването на Кремъл да се даде място на масата за преговори.