На хартия сделката на Пакистан с Международния валутен фонд за спасителен заем от 7 млрд. долара изглеждаше неизбежна. Период на смазваща инфлация, изчерпани валутни резерви и други икономически сътресения доведоха южноазиатската държава до ръба на фалита.
Но осигуряването на средствата неотдавна се оказа по-лесната част.
По-дребният шрифт на програмата на МВФ, който включваше увеличаване на данъците с рекордните 40%, предизвика паника в цял Пакистан. В резултат на сделката цените на електроенергията за някои хора скочиха три пъти, а цената на млякото в Карачи надхвърли това, което то струваше в Париж. Сега много пакистанци харчат повече от половината от доходите си за храна. А стоки от ориз до обувки стават все по-недостъпни за вече свиващата се средна класа.
„Хората просто нямат възможност да купуват“, казва Ниаз Мухамад, който продава продукти в заможен район на столицата Исламабад. Клиентите, които преди са купували плодове и зеленчуци от него ежедневно, сега го правят само няколко пъти седмично, казва той. "Не само аз съм изправен пред това. Всички се сблъскват с това.“
Министър-председателят Шехбаз Шариф, чието коалиционно правителство е на власт едва от седем месеца, призовава за търпение в страната, която вече не може да се справя. През последните няколко години Пакистан преминаваше от една криза в друга, включително бурен период на политически вълнения и смъртоносни наводнения, които причиниха щети за милиарди долари.
За известен период от време Пакистан отчиташе най-високата инфлация в Азия. Макар че през тази година потребителските цени донякъде се понижиха, разходите за стоки от първа необходимост продължават да са болезнени. Доходите не се увеличават, а покупателната способност е намаляла приблизително наполовина или повече през последните пет години. Според правителствени данни инфлацията, която през последната фискална година е средно около 23%, е много по-висока от средното увеличение на заплатите от 5-10% за огромното население на Пакистан, работещо на всекидневна надница.
В интервю за местен телевизионен канал министърът на финансите Мухаммад Аурангзеб призна за „преходната болка“ от спасителната програма на МВФ. „Но ако искаме да я превърнем в последна такава програма“, каза той, „тогава трябва да проведем структурни реформи“.
МВФ също публично защити условията на сделката. Длъжностни лица изтъкнаха, че икономическите показатели на Пакистан като цяло са се подобрили през изминалата година и тази инерция трябва да бъде запазена.
„Сега задачата е да се проведат реформи, които да подкрепят стабилността и устойчиво да повишат жизнения стандарт на домакинствата с ниски и средни доходи“, се казва в изявление на говорителя на МВФ.
Основният въпрос сега е дали пакистанците ще понесат по-високите данъчни ставки или ще се мобилизират за поредната смяна на правителството. Протестиращите редовно излизат по улиците, за да изразят недоволството си от Шариф и политическата върхушка, която според тях ги е ограбвала десетилетия наред, без да им плати. Последната програма на МВФ, която беше одобрена преди две седмици, е 25-ият път, в който Пакистан получава спасителни средства от постигането на независимост.
Властите също така ще искат да избегнат смъртоносните протести, които обхванаха Кения през юни и юли. Демонстрациите принудиха правителството да отмени повишаването на данъците, свързано с подкрепяните от МВФ мерки за икономии, което изложи на риск милиарди долари финансиране от базирания във Вашингтон кредитор.
В неотдавнашна политическа бележка Moody's Ratings предупреди, че „възобновяването на социалното напрежение поради високите разходи за живот“ може да затрудни Пакистан при изпълнението на реформите, договорени с МВФ. Освен увеличението на общия данък с 40 %, пакистанските власти планират да увеличат данъците върху доходите от земеделие и в сектора на търговията на дребно.
Цените на електроенергията са особено чувствителен въпрос, който вълнува както богатите, така и бедните. В неотдавнашно видео в социалните медии популярният актьор Рашид Мехмуд вдига завишената си сметка за електричество и казва, че вече не иска да живее.
„Това вече е твърде много“, казва той.
Пред една болница в Карачи 55-годишната Ашрат Бано, чистачка в сградата, изрази подобно разочарование. Електричеството вече е най-големият ѝ месечен разход. Тя редовно взема пари назаем, за да издържа четиричленното си семейство.
„Не мога да го платя“, казва Бано.
Макар че почти никой не оспорва, че Пакистан трябва да разшири данъчната си база - южноазиатската държава има едно от най-ниските съотношения на данъци към БВП в света - около 9 % - последният бюджет предизвика вълнение. Въпреки че данъците за средната класа се повишиха, не бяха намалени държавните разходи за новата фискална година, която започна през юли. Приходите, генерирани от заплатите на пакистанците, запълват 42% от данъчната хазна на правителството.
Частните компании също не са доволни. Сегашният корпоративен данък в Пакистан от около 30 % е сред най-високите в света. Износителите, които в продължение на десетилетия бяха защитавани от правителството, тъй като печелеха ценни долари, също бяха включени в съществуващия данъчен режим - увеличавайки данъчната им ставка от 1% на 29%.
Осемнадесет експортни асоциации публикуваха в продължение на няколко поредни дни публикации на първа страница във водещи вестници, за да протестират срещу този ход.
За да посрещнат момента, мултинационалните компании прибягват до „свиване на бюджета“. Nestle SA и Procter & Gamble Co. намалиха количествата, които могат да бъдат закупени, на продукти, включително кисело мляко и памперси. Преди две години Aquafina на PepsiCo Inc. пусна на пазара по-компактна бутилка за вода. А хлябът се предлага в по-малки разфасовки, включително и с четири филийки.
Али Хизар, ръководител на проучванията в Business Recorder, заяви, че в наши дни е трудно да се намери светъл лъч за наемните работници. Продажбите на автомобили са най-ниските от две десетилетия насам. Цената на климатиците се е удвоила през последните няколко години. А най-добрите и най-умните пакистанци напускат страната с рекордни темпове.
Въпреки че новите данъци ще спомогнат за укротяване на инфлацията, според него икономическото забавяне ще продължи.
„Мизерията на средната и ниската средна класа едва ли ще изчезне скоро“, казва Хизар.