Инвеститорите трябва да възприемат нов подход към миннодобивния сектор, ако този отрасъл иска да отговори на нарастващото търсене на минерали и метали, необходими за екологичния преход.
Това е основното послание в доклад, публикуван във вторник от коалиция на някои от най-големите инвеститори в света, включително California State Teachers' Retirement System и Allianz Investment Management. Глобалната инвеститорска комисия за минното дело до 2030 г., която е подкрепена от институции с активи за 15 трилиона долара, предложи няколко препоръки за това как инвеститорите могат да помогнат за създаването на „екологично и социално отговорна минна индустрия“ чрез стъпки, включващи разпределение на капитала и ангажиране на компаниите.
Технологиите и инфраструктурата, необходими за захранването на един свят с по-ниски въглеродни емисии - от вятърни до слънчеви и електрически превозни средства - ще изискват огромни количества минерали и метали, често значително повече, отколкото за технологиите, задвижвани с вътрешно горене. Например един типичен електрически автомобил изисква шест пъти повече минерали от конвенционален автомобил.
Търсенето на полезни изкопаеми за технологиите за чиста енергия ще трябва почти да се утрои до 2030 г., за да се постигне съответствие със сценария на Международната агенция по енергетика за нулево нетно потребление до 2050 г. А това означава, че компаниите, които добиват, преработват и транспортират тези суровини, ще бъдат основни участници в прехода към нисковъглеродни технологии.
Въпреки това дългият списък от екологични и социални щети на минното дело - от детски труд до токсични отпадъци - превърна добивните компании в трудна перспектива за някои инвеститори.
Адам Матюс, председател на Комисията по минно дело и главен отговорник по отговорните инвестиции в Пенсионния съвет на Англиканската църква, заяви в интервю, че макар минното дело да е системно важен сектор, той исторически е бил наказван от инвеститорите, особено от тези, които следят екологичните, социалните и управленските въпроси. Много инвеститори в областта на ESG подценяват минните компании заради минали скандали, каза той.
Крайно време е това уравнение да бъде променено и инвеститорите да играят ключова роля в преоформянето на минната индустрия, каза Матюс.
„Трябва да се впуснем в сектора по много по-целенасочен начин, отколкото просто да го управляваме в рамките на собствените си индивидуални портфейли, и да признаем, че ако не го направим, за сектора ще бъде трудно да привлече дългосрочния устойчив капитал, от който ще се нуждае, за да отговори на бъдещото търсене по най-отговорния начин“, каза Матюс. „Трябва да дадем сигнали, че от наша страна има дългосрочен ангажимент.“
За да направят това, инвеститорите трябва да разбират по-добре минната екосистема и как могат да ѝ влияят, заяви комисията. Групата изведе шест стратегически цели за своите членове инвеститори, включително разработване на общ набор от очаквания и застъпничество за по-добри екологични резултати.
И тези усилия не се отнасят само за миньорите, каза Фредрик Нистрьом, ръководител на отдела за устойчивост и управление в шведския пенсионен фонд AP3. Става дума за цялата верига на доставки за зависимите от минералите индустрии - от автомобилостроенето до възобновяемите енергийни източници, каза той в интервю.
„Така че дори да не инвестирате конкретно в миннодобивната промишленост, може да сте инвестирали в други сектори, които имат зависимости там“, каза Нистрьом.