Слабо оспорван вот в Тунис попарва надеждите в люлката на Арабската пролет

Тунизийците гласуват в неделя на избори, които вероятно ще бъдат смъртният одър на Арабската пролет, зародила се в северноафриканската страна преди повече от десетилетие, и ще затвърдят партньорството с италианката Джорджия Мелони, което доведе до рязък спад на незаконната миграция към Европа.

Президентът Каис Саид прекара пет години в укрепване на властта и е обвиняван в смазване на опозицията, вкарване в затвора на критици и демонизиране на чернокожите мигранти - и всичко това, докато се радва на подкрепата на Мелони и други антиимиграционни европейски лидери. Почти сигурната му победа може да означава повече икономически трудности за обикновените тунизийци, които вече се борят с ширещата се безработица, честия недостиг на храна и високите разходи за живот, но да допринесе за постигането на целите на Европейския съюз в областта на миграцията в Северна Африка.

Мелони и Саид споделят пристрастието си към справянето с нелегалната миграция - един от проблемите, които я катапултираха на власт през 2022 г. - и двойката подписа спорно споразумение за полицейска охрана на опитите за преминаване през границата миналата година.

Споразумението, заедно с подобни пактове с други северноафрикански държави, е помогнало за намаляване на пристигащите по море с 60% на годишна база до малко над 50 000 души досега през 2024 г., по данни на италианското министерство на вътрешните работи. Италианският лидер отхвърли широко разпространените твърдения за нарушения на човешките права в страните партньори.

Мелони, която е посетила Тунис четири пъти след встъпването си в длъжност, сега се опитва да изнесе партньорството в по-широкия ЕС и да го разшири, за да включи план за инвестиции в енергетиката и продоволствената сигурност в Африка на стойност 5 млрд. евро, насочен към спиране на незаконната миграция, твърдят хора, запознати с дипломатическите усилия. Въпреки че Тунис и ЕС подписаха широк договор миналата година, той все още не е приложен.

Като се има предвид, че опитите за спиране на миграцията в района на Сахел в Западна Африка се провалиха, много европейски служители гледат на Северна Африка като на „последната линия на защита“, казва Рикардо Фабиани, директор на проекта за Северна Африка в Международната кризисна група.

Саид, независим политик, който победи политическия елит на Тунис и стана изненадващ победител на изборите през 2019 г., е слабо вероятно да бъде популист. Строг и намусен, той е склонен да цитира отдавна починали политически теоретици в дискусиите. Една от малкото отстъпки на Саид в ерата на социалните медии е чрез нередовни видеоклипове във Facebook, в които той изнася словесни тиради за корупция и чуждестранни конспирации.

Европейските служители се притесняват, че непредсказуемостта на Саид и вероятната негативна реакция на всяка критика от страна на ЕС за провеждането на изборите може да провали или забави споразумението, казва един от участниците в процеса.

Едва ли нещо би спряло Саид, например, „да възобнови изпращането на мигранти през Средиземно море и да твърди, че Европа не може да използва страната като свое деспотство“, добави Фабиани. „Той е непредсказуем лидер.“

Авторитарни наклонности

Саид поглежда за приятелства извън Европа, като изгражда връзки с Китай и Иран. Уютните му отношения с Италия се развиват, въпреки че той налага все по-авторитарен тон у дома и ръководи препъваща се икономика.

Неговият отказ от това, което той нарече „диктат“ от Международния валутен фонд, предизвика тревога сред притежателите на облигации за това как Тунис ще посрещне нуждите си от обслужване на дълга, който тази година ще достигне рекордните 41% от държавните разходи.

„Икономиката се срива“ и може да се задълбочи до мащабите на икономическата криза в Ливан, каза Тарек Мегериси, старши сътрудник по политиките в Европейския съвет за външна политика.

Чуждестранните валутни резерви са хронично ниски, а зависимостта на правителството от вътрешния дългов пазар за оздравяване на публичните финанси спъва растежа и може да окаже натиск върху стойността на местната валута.

66-годишният Саид защити икономическото си управление и отхвърли обвиненията, че смазва зараждащата се демокрация, като неутрализира съдебната система. Тунис, където през 2011 г. беше свален дългогодишен автократ, даде началото на вълна от продемократични протести в арабския свят, които бяха оттеглени преди години.

„Както веднъж каза генерал Дьо Гол, на тази възраст не мога да започна кариера като диктатор“, каза той пред репортери през 2022 г.

Претендент в затвора

Властите вече вкараха в затвора единия от тези двама претенденти на изборите - инженер-химикът Аячи Замел, докато другият е негов съюзник.

„Саид може да бъде сигурен, че повечето тунизийци ще си останат вкъщи, защото не виждат надеждна алтернатива на президента, докато твърдите му поддръжници ще се явят, за да подновят мандата му“, каза Фабиани.

Позовавайки се на необходимостта да спаси страната от хаоса, Саид използва правни прийоми, за да изземе по-големи прерогативи през юли 2021 г. - обяви извънредно положение, което дари президента с цялата държавна власт, докато той се опитва да създаде това, което нарича „нова република“.

Повече от три години по-късно Тунис преминава през „авторитарен дрейф“, тъй като извънредното положение, наложено от 2021 г., „се превърна в постоянен стил на управление“, казва Сгайер Закрауи, професор по право в Туниския университет.

Вотът в неделя е важен за Саид, за да покаже както вътрешно, така и външно, „че проектът му остава популярен и хората все още са с него“, каза Фабиани от Международна консултативна група.

Но повечето тунизийци, особено многото млади хора в страната, са разочаровани, казва Мегериси.

„Нихилизмът преобладава сред тунизийските младежи“, каза той. „Те са лишени от възможности: опитаха революция и тя не се получи. Тунизийците най-вече искат да напуснат страната."

Още по темата

Меката сила на Китай се разпростря в Близкия изток

Износът на зехтин се превръща в спасителен пояс за Тунис

Ухажването на арабските автократи няма да реши бежанската криза в Европа