Суверенната кредитна оценка на Сърбия беше повишена от S&P Global Ratings, което извади облигациите ѝ в чуждестранна валута от статута на „ junk“ и постави началото на трансформацията на страната в емитент с инвестиционен рейтинг.
S&P повиши дългосрочния суверенен рейтинг на Сърбия с една степен до BBB- от BB+, се посочва в изявление от петък. Перспективата е стабилна. Сега рейтинговата компания оценява кредитоспособността на Сърбия на същото ниво като тази на Унгария и Румъния и една степен под тази на Мексико.
„Повишението отразява подобрената икономическа устойчивост на Сърбия срещу шокове благодарение на силното макроикономическо управление, което очакваме да се запази през следващите години“, заявиха от S&P.
Този ход е следствие от усилията на най-голямата бивша югославска република да укрепи публичните си финанси и да настигне съседите си след години, загубени във войни и размирици. Страната-кандидатка за членство в Европейския съюз остава със спекулативен кредитен рейтинг според Fitch Ratings и Moody's Ratings.
„Смятаме, че устойчивото вътрешно търсене, натрупаните фискални и външни буфери и разумната фискална и парична политика, подкрепена от договореностите с Международния валутен фонд, ще позволят на Сърбия да овладее продължаващата слабост в еврозоната и да устои на евентуални бъдещи шокове“, заявиха от S&P.
През април S&P промени перспективата си за кредитния рейтинг на Сърбия на положителна, а през август Fitch и Moody's я последваха, което повиши перспективата страната скоро да получи тройка оценки от инвестиционен клас и подхрани ралито на националните облигации в чуждестранна валута.
Първа регионална
„Стремяхме се към това в продължение на почти десетилетие“, заяви президентът на Сърбия Александър Вучич. „Сърбия е първата страна от Западните Балкани“ с инвестиционен рейтинг, както и единствената страна кандидатка за членство в ЕС с неспекулативен кредитен рейтинг, каза той.
Доходността по последната емисия на Сърбия, деноминирана в долари, облигации с падеж през 2034 г., спадна със 70 базисни пункта от най-високата си стойност през юни до 5,63% в петък. Външният дълг на страната донесе на инвеститорите 7% възвръщаемост от края на юни насам, изпреварвайки 5,8% аванс на индекса на Bloomberg EM Hard Currency. Инвеститори като Morgan Stanley Investment Management отдавна твърдят, че Сърбия заслужава да й бъде повишен статутът от „junk“.
Страната измина дълъг път от хаоса през 90-те години на ХХ век, причинен от въоръжени конфликти в целия регион и наказателни международни санкции. Постепенно тя се възстанови, за да достигне един от най-високите темпове на растеж в Европа, като през първата половина на 2024 г. икономиката ѝ на стойност 75 млрд. долара ще нарасне с 4,3%.
Дългогодишният министър на финансите Синиша Мали успя да задържи публичния дълг на ниво от около 50% от брутния вътрешен продукт, дори когато правителството увеличи разходите за инфраструктура. През миналата година преките чуждестранни инвестиции надхвърлиха 4,4 млрд. долара, като до голяма степен покриха дефицита по текущата сметка на Сърбия.
Фаворит на инвеститорите Повишаването на рейтинга идва въпреки неотдавнашното решение на Сърбия да увеличи тазгодишния си бюджетен дефицит от 2,2 % на 2,9 % от БВП. Държавните приходи са високи, но властите увеличават разходите за отбрана, селско стопанство, здравеопазване и социални грижи за 6,6 млн. граждани.
Независимо от това Сърбия продължава да бъде изправена пред политически рискове. Тя не се присъедини към западните санкции срещу Русия, въпреки че осъди нападението на Кремъл над Украйна.
Освен това страната все още не е преодоляла пречките по пътя си към потенциално членство в ЕС, особено по отношение на отказа си да приеме отделянето на бившата си провинция Косово през 2008 г. Повтарящото се напрежение между балканските съседи води до периодични сблъсъци и жертви.
Международният валутен фонд, който има предпазно кредитно споразумение със Сърбия, заяви през юли, че икономиката на страната остава силна, и призова правителството да продължи реформите, по-специално за подобряване на управлението, укрепване на институциите и преструктуриране на големите държавни компании.
Националната банка на Сърбия, ръководена от Йоргованка Табакович от 2012 г. насам, също изигра своята роля в подпомагането на страната да се превърне в инвестиционен кредитен център. Централната банка се стреми да откъсне финансовата система на страната от чуждестранните валути - основно еврото - и да повиши доверието в динара, като същевременно увеличи валутните резерви на страната до рекордните 28,1 млрд. евро (30,8 млрд. долара) в края на юли.
„През последното десетилетие ние преструктурирахме и укрепвахме основите на една разклатена икономика“, заяви Табакович пред Bloomberg News. „Изградихме нова и по-силна държава, която се превърна в една от любимите дестинации за инвеститорите в тази част на Европа.“