Дарон Аджемоглу иска да уточни веднага, че няма нищо против изкуствения интелект (AI). Той разбира потенциала му. „Не съм песимист за AI,“ заявява той още в първите секунди на интервюто.
Това, което кара Аджемоглу, известен професор в Масачузетския технологичен институт (MIT), да звучи като човек, предвиждащ предстояща икономическа и финансова криза, е непрекъснатата вълна от шум около технологията и начинът, по който тя подхранва инвестиционния бум и силното покачване на акциите на технологичните компании.
Колкото и обещаващ да е AI, според Аджемоглу, е малко вероятно той да оправдае този шум. По негови изчисления, само малък процент от всички работни места — едва 5% — са готови да бъдат поети или поне значително подпомогнати от AI през следващото десетилетие. Това може да е добра новина за работниците, но много лоша за компаниите, които влагат милиарди в технологията, очаквайки тя да доведе до ръст в производителността.
„Много пари ще бъдат похарчени напразно,“ казва Аджемоглу. „Няма да получите икономическа революция от тези 5%.“
Аджемоглу е един от най-изявените и високопрофилни критици, предупреждаващи, че манията по AI на Уолстрийт и в мениджърските среди на американските компании е прекалена. Като Институтски професор в MIT, най-високата титла за преподаватели там, Аджемоглу стана известен извън академичните среди преди десетилетие, когато съавторства книгата Защо нациите се провалят, която стана бестселър на New York Times. AI и появата на нови технологии играят важна роля в неговите икономически изследвания от години.
Оптимистите твърдят, че AI ще позволи на бизнеса да автоматизира голяма част от работните задачи и ще предизвика нова ера на медицински и научни открития с напредването на технологията. Дженсън Хуанг, главен изпълнителен директор на Nvidia, компания, чийто име е станало синоним на AI бума, прогнозира, че нарастващото търсене на услуги, свързани с технологията, ще изисква инвестиции от над 1 трилион долара за модернизиране на оборудването на центровете за данни през следващите години.
Скептицизмът към тези твърдения започва да нараства — отчасти защото инвестициите в AI водят до увеличаване на разходите много по-бързо от приходите в компании като Microsoft и Amazon — но повечето инвеститори все още са готови да плащат високи премии за акции, свързани с AI.
Акциите, свързани с изкуствения интелект, надминаха широкия пазар.
Аджемоглу предвижда три сценария за бъдещото развитие на AI през следващите години:
Първият и най-благоприятен сценарий предполага, че шумът около AI постепенно ще намалее, а инвестициите в „умерени“ приложения на технологията ще се наложат.
Във втория сценарий манията продължава още година или две, което води до крах на технологичните акции, оставяйки инвеститорите, ръководителите и студентите разочаровани от технологията. Аджемоглу нарича този сценарий „AI пролет, последвана от AI зима“.
Третият и най-страшен сценарий е, че манията продължава безконтролно в продължение на години, като компаниите съкращават работни места и наливат стотици милиарди в AI „без да разбират какво ще правят с него,“ само за да се окажат принудени да наемат отново служители, когато технологията не изпълни очакванията. Това би довело до „широкоразпространени негативни последици за цялата икономика.“
Най-вероятният сценарий според Аджемоглу е комбинация от втория и третия. Според него, в корпоративните среди има твърде голям страх да не пропуснат AI бума, за да се очаква забавяне на манията скоро, и „когато шумът се засили, падането е малко вероятно да бъде меко.“
Данните за второто тримесечие илюстрират мащаба на инвестиционната мания. Само четири компании — Microsoft, Alphabet, Amazon и Meta Platforms — инвестираха над 50 милиарда долара в капиталови разходи през тримесечието, като по-голямата част от тези средства отидоха за AI.
Днешните големи езикови модели като ChatGPT на OpenAI са впечатляващи в много отношения, казва Аджемоглу. Защо тогава те не могат да заменят хората или поне да им помогнат в много работни задачи? Той посочва проблемите с надеждността и липсата на човешка мъдрост или преценка, което ще направи малко вероятно хората скоро да делегират много офис задачи на AI. Освен това, AI няма да може да автоматизира физически задачи като строителство или почистване, казва той.
„Трябва ви много надеждна информация или способността на тези модели да изпълняват вярно определени стъпки, които преди това са изпълнявали работниците,“ каза той. „Те могат да го правят на някои места с известен човешки надзор“ — като например програмиране — „но на повечето места не могат.“
„Това е реалността, в която се намираме в момента,“ каза той.