Иран изстреля около 200 балистични ракети към Израел във вторник - рязка, но кратка ескалация между близкоизточните противници, която заплашва да предизвика нов кръг от нападения, докато министър-председателят Бенямин Нетаняху се зарича да отвърне.
Стрелбата започна около 19:30 ч. израелско време, след като само няколко часа по-рано САЩ предупредиха, че атаката е неизбежна. От Израелските сили за отбрана съобщиха, че много от ракетите са били прихванати, а по данни на службата един човек е бил убит на Западния бряг.
Ударът във вторник беше ответна мярка, след като през последните дни Израел извърши драматична серия от нападения срещу Ливан, като уби лидера на „Хизбула“ Хасан Насрала при въздушен удар в Бейрут и изпрати сухопътни сили през границата. Техеран също заплаши да отвърне на удара, след като през юли в Техеран беше убит политическият лидер на Хамас - нападение, за което беше обвинен Израел.
Няма независима оценка на щетите от удара. Докато Израел и САЩ заявиха, че той е бил ограничен, иранската държавна телевизия, позовавайки се на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, заяви, че 90 % от ракетите са поразили стратегически цели в Израел. Видеозаписи, заснети при нанасянето на ударите, показват, че някои от тях са преминали през прехвалената мрежа за противовъздушна отбрана на страната.
„Иран направи голяма грешка тази вечер и ще си плати за нея“, заяви Нетаняху при откриването на заседание на кабинета си по сигурността. „Режимът в Иран не разбира нашата решимост да се защитаваме и решимостта ни да отмъщаваме на нашите врагове“.
Часове по-късно Израелските отбранителни сили съобщиха, че са нанесли нови удари по цели на „Хизбула“ в Ливан.
Цените на петрола се повишиха с повече от 5% на фона на опасенията за прекъсване на доставките от богатия на енергия регион. Междувременно продължителното рали на акциите беше отклонено от курса, а облигациите и златото също поскъпнаха, тъй като инвеститорите се оттеглиха към сигурни убежища.
Президентът Джо Байдън заяви, че ударът изглежда е бил „ неуспешен и неефективен“. По-рано съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан нарече нападението „значителна ескалация“ от страна на Иран и заяви, че САЩ работят с Израел за отговор.
Байдън е наредил на американските военни да подпомогнат защитата на Израел, а американските военноморски разрушители са изстреляли около дузина прехващачи по време на атаката, съобщи Пентагонът.
Нападенията бяха поредната ескалация на по-широк конфликт, който започна, когато „Хамас“, подкрепяна и от Иран, нападна еврейската държава на 7 октомври. Израел отхвърли призивите за прекратяване на огъня, отправени от САЩ и други страни, и заяви миналия месец, че измества фокуса на военните операции от кампанията си в ивицата Газа към Ливан.
„Намираме се на ръба на тотална война поне между Израел и „Хизбула“, която може да бъде опустошителна за Ливан и доста болезнена за Израел“, каза Брус Ридел, бивш висш офицер от американското разузнаване и старши научен сътрудник в Центъра за близкоизточна политика „Брукингс“. „Ако привлекат и иранците, целият регион ще бъде изложен на риск.“
Нападението от вторник беше извършено с минимално предупреждение, за разлика от удара през април, за който Иран телеграфира доста по-рано и в който участваха по-бавно движещи се ракети и безпилотни самолети. Това помогна на израелските военновъздушни сили да свалят по-голямата част от снарядите с помощта на САЩ, Обединеното кралство, Франция и Йордания.
След тази атака Израел нанесе много малък удар, който изглежда имаше за цел да демонстрира способността си да поразява чувствителни ирански обекти, без да провокира тотална война.
В понеделник израелските войски бяха започнали това, което правителството на Нетаняху заяви, че са „целенасочени наземни рейдове“ в Ливан заедно с въздушни удари в южните предградия на Бейрут, а по-късно армията съобщи за „интензивни боеве“. В отговор „Хизбула“ е изстреляла залп от ракети.
Европейският съюз, който подобно на САЩ не е имал особен успех в контролирането или прекратяването на сраженията нито в Газа, нито в Ливан, посочи в изявление, че „последователните вълни от атаки и ответни действия подхранват неконтролируемата спирала на конфликта“.
През последните дни САЩ засилиха военните си позиции в Близкия изток, съобщиха от Пентагона, и обявиха в понеделник, че ще изпратят няколко хиляди допълнителни военнослужещи в региона, включително допълнителни ескадрили изтребители. Във вторник министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин заяви пред израелския си колега Йоав Галант, че САЩ са „добре подготвени“ да защитават съюзниците, партньорите и американските войски от иранските заплахи. Двамата са обсъдили „тежките последици“ от пряк удар по Израел, според отчета на разговора.
Иран разполага със „значителен“ запас от балистични и крилати ракети, способни да поразяват цели на разстояние до 2 000 км от границите му, заяви през април Агенцията за отбранително разузнаване на САЩ в годишната си оценка на глобалните заплахи. Тя добави, че през миналата година Техеран „се е съсредоточил върху създаването на ново поколение системи с голям обсег на действие, за да се противопостави на Израел“.
От началото на 2023 г. насам, заяви DIA, Техеран е представил три нови ракети, способни да ударят Израел от западната част на Иран, включително крилата ракета за наземно нападение и балистична ракета, за която твърди, че е хиперзвукова.