Ключов индикатор на Федералния резерв за недостига на парични средства във финансовата система привлича голямо внимание от страна на пазарните участници, които са нащрек за всякакви притеснителни индикации.
Исторически погледнато, пиковото ниво на дневните овърдрафти - когато дадена банка изтегли повече пари, отколкото има в сметката си във Фед, за да извърши плащане - има тенденция да се движи в същата посока като средното ниво. Но докладите от миналата седмица показаха, че тези данни вече не са в синхрон: пиковите нива се повишават за второ поредно тримесечие, докато средното ниво се придвижва към долната граница на неотдавнашния си диапазон. Макар че подобен скок в пиковите стойности на дневните овърдрафти обикновено е предупредителен знак за недостиг на резерви, този път може да е различно, смята старши икономистът на Wrightson ICAP Лу Крандал.
„Възможно е поне скокът в пиковото използване на дневния кредит на Фед да се окаже положителен“, пише Крандал в бележка от понеделник. „Не сме склонни да правим категорични заключения от последните данни, тъй като не знаем какво точно определя тенденцията.“
Роберто Перли от Фед на Ню Йорк повтори това мнение миналата седмица по време на 10-ата годишна конференция за пазарите на държавни ценни книжа в САЩ, като отбеляза, че има „други измерители на това дали нивото на резервите е адекватно, които показват, че банковите резерви остават „дълбоко в диапазона “достатъчно““.
Перли, който наблюдава портфейла от активи на централната банка, заяви в изказванията си, че средните овърдрафти са по-добър измерител за наличието на проблеми в този момент. „По-високите средни овърдрафти са показател, че резервите са по-трудно достъпни в размери, необходими за улесняване на плащанията без кредит в рамките на деня“ от Фед, каза той.
Според Крандал някои банки може да са станали по-толерантни към скоковете на дневните овърдрафти като част от стремежа на Фед да направи по-ефективни различните си механизми за предпазване от ликвидност. През 2022 г. централната банка направи технически корекции, за да рационализира управлението на програмата за овърдрафти, макар че те бяха насочени към по-малките институции „и вероятно не изиграха роля за тазгодишното внезапно покачване“, добави той.
Точно както регулаторите се опитват да накарат банките да се чувстват по-комфортно при редовното използване на сконтовия прозорец - основното средство за спешно кредитиране на Фед - за да гарантират, че могат бързо да реагират в случай на финансов шок, който може да предизвика бързо изтичане на депозити, банките може да направят същото с овърдрафтите на дневна база, каза Крандъл. Досега банките не бяха склонни да се обръщат към сконтовия прозорец, опасявайки се, че това ще се възприеме като признак на слабост.
Майкъл Бар, заместник-председател на Фед, отговарящ за надзора, заяви на същата конференция на Фед в Ню Йорк в четвъртък, че миналия месец централната банка е отправила искане за информация относно оперативните аспекти на разширяването от страна на Фед както на сконтовия прозорец, така и на кредита в рамките на деня.
Крайният резултат е, че ако средното ниво на овърдрафтите, свързани с междубанковите плащания в хода на всяка сесия, последователно се покачва през следващите тримесечия, то според Крандал настоящата тенденция може да се сравни с 2019 г., когато увеличението на правителствените заеми и плащането на корпоративен данък създадоха недостиг на резерви. Това доведе до петкратен скок на основния лихвен процент по кредитите и до покачване на лихвения процент по федералните фондове над целевия диапазон, което принуди Фед да се намеси, за да стабилизира пазара.
И все пак, „ако някои банки всъщност са по-склонни да разчитат на привилегиите си за овърдрафт на Фед, за да посрещнат нуждите си от оборотни средства в рамките на деня, те може да са по-малко склонни да трупат резерви занапред“, пише Крандал. „Това в крайна сметка би могло да позволи на Фед да свие баланса си повече, отколкото в противен случай.“