Израел смята, че „Хизбула“ е парализирана, а Ливан се страхува какво ще последва

На израелците, които прекараха последните 12 месеца в страх и дълбока несигурност, им се казва, че вълната се е обърнала, а ситуацията в Ливан е в ярък контраст

18:45 | 30 септември 2024
Автор: Итън Бронър
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Близо година след безпрецедентното нападение на „Хамас“, което разби духа на израелците, те са в триумфално настроение от удара, който техните военни нанесоха на ливанската „Хизбула“, и от убийството на нейния до скоро неуловим лидер.

Първите страници на израелските вестници в неделя обявяват „нов Близък изток“. Премиерът Бенямин Нетаняху обяви, че смъртта на ръководителя на „Хизбула“ Хасан Насрала е унищожила „основния двигател на иранската ос на злото“ - мрежа от антиизраелски милиции, простиращи се от „Хамас“ в Газа до йеменските хути и съюзниците им в Сирия и Ирак.

Накратко, на израелците, които прекараха последните 12 месеца в страх, че са заобиколени от врагове и в състояние на дълбока несигурност, им се казва, че вълната се е обърнала. Дори възможността за пряко отмъщение от страна на Ислямската република не помрачава радостта.

„Израел промени правилата на играта“, казва Коби Майкъл, бивш високопоставен служител и старши изследовател в Института за национална сигурност и ционистка стратегия „Мисгав“, ястребов мозъчен тръст. "Щом „Хизбула“ е парализирана, цялата ос е парализирана. Иран е уязвим.“

Всичко това е в ярък контраст със ситуацията в Ливан, където почти седмица израелски въздушни удари опустошават южната част на страната, оставят стотици убити и карат десетки хиляди да бягат, за да намерят убежище. От две десетилетия „Хизбула“ доминира ливанската политика и дори сред местните ѝ противници има дълбоки притеснения за това какво може да предизвика отслабването ѝ.

Рано в понеделник Израел нанесе първия си въздушен удар по централната част на Бейрут в продължилия близо година конфликт, съобщи Асошиейтед прес, като се позова на репортер от мястото на събитието. Най-малко един човек е загинал, а 16 са ранени, съобщава агенция Associated Press, като се позовава на неидентифициран служител на местната гражданска отбрана.

В палестинския анклав Газа, където войната бушува, откакто бойци на „Хамас“ убиха 1200 души и отвлякоха 250 други на 7 октомври, Израел също звучи все по-оптимистично. Официални лица твърдят, че ислямистката групировка е ликвидирана като военна заплаха, 23 от 24-те ѝ батальона са унищожени, а повечето от командирите ѝ са убити.

Всичко това се случва на ужасна цена за палестинците - според „Хамас“ най-малко 41 000 души са загинали, а голяма част от територията е в развалини. Преговорите за прекратяване на огъня са в застой, а около 100 израелски заложници все още са задържани.

В деня след нападението на „Хамас“ „Хизбула“ започна да обстрелва Израел, като принуди хиляди израелци да напуснат домовете си и превърна части от северната част на страната в призрачни градове. САЩ считат и „Хамас“, и „Хизбула“ за терористични групировки.

В средата на септември Израел най-накрая насочи вниманието си изцяло на север, насочвайки се към ръководството на „Хизбула“ в най-смъртоносната и продължителна война между двете страни от 34-дневната война през 2006 г. насам.

Досега Иран не е проявил готовност да отмъсти за смъртта на Насрала. Президентът Масуд Пезешкян се въздържа да обещае директна и незабавна атака срещу Израел, а при дебюта си на международната сцена в ООН миналата седмица смекчи коментарите си.

Време за сделка
По-либералните израелци, които се отнасят с подозрение към дясната коалиция на Нетаняху, приветстваха ударите, но заявиха, че страната трябва да използва момента и да настоява за мир чрез преговори.

„Време е за сделка“ - пише в редакционна статия вестник „Хаарец“, призовавайки за дипломатически стъпки, които да върнат заложниците и да приложат Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, която да изтласка „Хизбула“ на около 30 км северно от границата до река Литани.

Други израелски гласове твърдят, че само повече сила ще доведе до резултати. Възможно е да се стигне до сухопътно нахлуване.

„Израел би направил добре, ако не се наслаждава прекалено много на постиженията си“, пише Йоав Лимор във вестник „Израел Хайом“. Военните трябва да са отворени за сухопътна операция, „за да отдалечат заплахите от границата и да демонстрират превъзходството си на сушата“.

Подобно нахлуване е само един от страховете, които преследват Ливан, който вече е засегнат от една от най-тежките финансови кризи в света от средата на XIX в. насам и в който националното правителство има малко правомощия.

Бягство на жителите на южната част на страната
Според министър-председателя Наджиб Микати най-малко 110 000 души са избягали, откакто Израел започна въздушните си нападения над Ливан преди повече от седмица. Той заяви, че броят им може да достигне един милион в рамките на няколко дни, определяйки го като „най-голямото разселване в историята на Ливан“.

„Това е бедствие“, заяви Лайла Ал Амин, директор за Ливан в хуманитарната група „Корпус на милосърдието“. „Едно от най-големите предизвикателства е, че правителството няма средства да оборудва приютите“.

Реакциите на смъртта на Насрала също разклащат нервите. Когато „Хизбула“ потвърди смъртта му в събота, от сградите в южната част на Бейрут, крепостта на групировката, се чуха изстрели, викове и писъци.

Много ливанци се опасяват от нова вълна от улични сблъсъци между привърженици на „Хизбула“ и други участници в раздробената политическа сцена на страната, както се случи през 2008 г. и 2021 г.

Противниците на Насрала се държат с наведени глави. Една от групите помоли последователите си да се въздържат от публикации в социалните мрежи или да говорят публично за убийството.

В неделя ливанската армия призова гражданите „да не се впускат в действия, които могат да засегнат гражданския мир на този опасен и деликатен етап от историята на страната ни“.

Жителите на южната част на страната вече са разпръснати из цялата страна, като се укриват в училища и други обществени сгради.

„Какво ще се случи с нас сега?“, пита 60-годишната Юсра, след като е изминала 115-километровия път до Бейрут от граничния град Ярен. Говорейки от училището, в което сега са настанени пристигащите, тя разказва за бомба, която е паднала до къщата ѝ, докато е бягала.

„Не знам дали изобщо вече съществува“, казва тя.