Защо Европа не може да се откаже от руския газ въпреки санкциите

Целта на Европейския съюз да сложи край на зависимостта си от руските изкопаеми горива до 2027 г. ще бъде трудно постижима

13:03 | 29 септември 2024

Автор: Елена Мазнева и Анна Ширяевская

Снимка: Bloomberg

Преди три години Русия беше най-големият износител на природен газ в света, а Европа беше неин най-голям клиент. За лидерите на континента достъпът до цялата тази евтина руска енергия надделяваше над всякакви опасения относно правенето на бизнес с президента Владимир Путин.

Тогава Русия започна своята пълномащабна инвазия в Украйна и тази огромна зависимост от един единствен доставчик внезапно се оказа заплаха за икономическата и политическата сигурност на региона.

Страхът, че Путин ще спре доставките на газ, въглища и петрол, за да накаже европейските нации за подкрепата на Украйна, предизвика неистова битка в търсене на алтернативни източници на енергия. Промяната беше формализирана чрез санкции срещу Москва, насочени към лишаване от финансиране на военната машина на Путин.

Днес европейските лидери приветстват революция в енергийните доставки. Много вносители на газ, петрол и въглища изоставиха Русия в полза на алтернативни източници. Потребителите намериха начини да използват по-малко енергия, намалявайки търсенето. В крайна сметка светлините останаха включени и повечето фабрики продължиха да работят - въпреки че много европейци сега плащат повече за енергията си.

Това, което мнозина не знаят, е, че Русия остава един от най-важните енергийни доставчици на континента и целта на Европейския съюз да сложи край на зависимостта си от руските изкопаеми горива до 2027 г. ще бъде трудно постижима.

Как Европа толкова се пристрасти към руската енергия?

Историята започва преди повече от половин век. Съветският съюз се нуждаеше от пари и оборудване, за да разработи новооткритите гигантски газови находища в Сибир на фона на напрежението с Китай и САЩ. Западна Германия търсеше евтина енергия, за да подкрепи своя бързо развиващ се производствен сектор.

През 1970 г. СССР и Западна Германия подписаха сделка „тръби за газ“, в която германските фабрики доставяха хиляди километра тръби за пренос на руски газ до Западна Европа. Енергийните потоци растат стабилно през следващите десетилетия, докато Германия не установи, че купува повече от половината си газ от Русия, заедно с около една трета от целия си петрол.

Германия и други европейски страни започнаха да преминават към вятърна и слънчева енергия през последните години. Но тръбопроводният руски газ остава удобна и достъпна опция за генериране на необходимата базова мощност, когато вятърът не духа и слънцето не грее.

Как Европа все още използва руската енергия?

Вносът на руски изкопаеми горива в Европейския съюз възлизаше на около 1 милиард долара на месец в края на 2023 г., спад от пиковите 16 милиарда долара на месец в началото на 2022 г., според мозъчния тръст Bruegel в Брюксел.

Повечето от останалия внос е природен газ. Русия все още представляваше 15% от общия внос на газ в ЕС през 2023 г., зад Норвегия и САЩ съответно с 30% и 19% и пред страните от Северна Африка с 14%, според данни на Европейската комисия.

Голяма част от този газ пристига по тръбопроводи, пресичащи Украйна и Турция. Сред най-големите купувачи са Австрия, Словакия и Унгария, чиито икономики са силно зависими от горивото.

Големи потребители на енергия, включително Испания, Франция, Белгия и Нидерландия, все още внасят руски втечнен природен газ с танкери. Част от него в крайна сметка се смесва с други газови източници в европейската газопреносна мрежа, което означава, че потенциално отива в Германия, въпреки обещанието на тази страна да избягва руския газ.

Защо руските газови договори не се развалят?

Европейските клиенти на Русия често бяха заключени в железни, дългосрочни договори, от които не е лесно да се измъкнат.

А превключването може да бъде скъпо, тъй като наличните доставки на глобалния газов пазар се очаква да останат ограничени през следващите две години, докато не се появи нова вълна от доставки от държави износители като САЩ и Катар. Голяма част от газа, наличен за внос в Европа, се поглъща от страни, които затвориха своите въглищни и атомни електроцентрали през последните години.

Австрия, Словакия и Унгария заявиха, че търсят алтернативни източници. Но индустриите в тези страни без излаз на море са изградени да работят с енергия от изток и биха платили повече, ако купуват неруски газ, пристигащ в нови LNG терминали, изграждани в Западна Европа.

Засега няма общоевропейска забрана за руски газ, въпреки че някои страни като Великобритания, Германия и балтийските държави решиха да спрат вноса на горивото.

Някои големи европейски корпорации имат дългогодишни инвестиции в руската енергетика, които не са склонни да изоставят. Френската TotalEnergies SE остава акционер в гигантския проект "Ямал LNG" в руската Арктика. Испанската енергийна компания Naturgy Energy Group SA има 20-годишен договор за закупуване на втечнено гориво от "Ямал" до 2038 г.

Как иначе си проправя път руската енергия?

Вносът по тръбопроводи на руски суров петрол и сухопътните доставки на някои несанкционирани петролни продукти продължиха, макар и в много по-малки обеми от преди. Все още няма забрана за петролни продукти, произведени в рафинерии извън Европа, използващи руски петрол, като например в Турция. Продажбите от тези рафинерии в ЕС са донесли на Русия около 1,1 милиарда евро данъчни приходи през 2023 г., според Global Witness.

Вероятно малко руски суров петрол ще намери пътя си към Европа, след като е закупен от посредници в други страни и е смесен с доставки от други източници.

Проследяването на руския суров петрол и втечнен природен газ до местоназначението му стана по-трудно, откакто Москва разположи голям танкерен „сенчест флот“, за да избегне въздействието на международните санкции.

Част от сенчестия флот е санкциониран от Обединеното кралство, ЕС и техните съюзници и няма доказателства за директни доставки до Европа. Но е трудно да се наблюдават всички препродажби по целия свят.

Какво е сегашното положение?

Русия представлява по-малко от 10% от потреблението на газ в Европа през 2023 г., което е спад от повече от една трета преди 2022 г. Норвегия измести Русия като най-големият доставчик на тръбопроводен газ на континента. Благодарение отчасти на новите съоръжения, изградени за разтоварване на LNG от алтернативни страни износителки, САЩ се превърнаха в най-големия доставчик на втечнено гориво в Европа.

На всичкото отгоре Европа консумира по-малко енергия — отчасти защото някои индустрии, борещи се с високите сметки за енергия, са намалили дейността си, но също така и поради икономиите на енергия и рекордните инсталации за възобновяема енергия.

Кризата от 2022 г. направи европейските правителства по-решителни да ускорят приемането на по-чиста енергия. В резултат на това производството на електроенергия от газ и въглища е спаднало с рекордна сума, според базираната в Лондон фирма за енергийни изследвания Ember.

През 2023 г. вятърът за първи път произведе повече енергия от газа. Търсенето на газ в Европа е било с 20% под средното ниво преди кризата през периода януари-август, според UBS Group AG.

Как Европа се справя с по-високите цени на енергията?

Цените на енергията скочиха през 2022 г., на моменти повече от 20 пъти в сравнение с техните исторически норми. Някои европейски фабрики бяха принудени да спрат дейността си или да намалят производството, а много малки предприятия затвориха.

Оттогава цените паднаха, но остават над нивата си отпреди кризата, правейки най-гладните за енергия индустрии в Европа по-малко конкурентни. Въпреки че слабото търсене в чужбина сега е основното предизвикателство за много германски производители, скъпата енергия остава една от причините компании като Volkswagen AG и BASF SE да имат трудности.

Домакинствата, засегнати от нарастващите сметки за енергия, намериха начини да намалят потреблението си. Но за мнозина допълнителните разходи причиняват истински трудности. Почти 11% от гражданите на ЕС не са успели да поддържат домовете си достатъчно топли през 2023 г., според Европейската комисия.