За първи път от 2007 г. насам облигациите на Франция се оценяват като по-рискови от тези на Испания, което е символичен обрат, показващ мащаба на проблемите на финансовия пазар.
Тъй като новосформираната коалиция на малцинството на министър-председателя Мишел Барние се бори да овладее дефицитите след неубедителните избори, промяната в относителния статус показва как търговците все повече проектират продължаващия хаос в Париж върху цената на дълга на страната.
Само няколко дни след като кабинетът положи клетва, по-високата рискова премия, която инвеститорите изискват за френските ценни книжа, се откроява още повече предвид по-ниските кредитни рейтинги, присъдени на Испания, която някога беше мишена на облигационните блюстители по време на суверенната криза в Европа.
„Като инвеститор не съм сигурен какво ще се случи със сегашното правителство или след това“, каза главният пазарен стратег на Zurich Insurance Co Гай Милър.
Доходността на 10-годишните френски облигации се търгуваше на ниво от 2,98% в четвъртък, малко над испанските им еквиваленти. Лихвата вече е по-висока от тази на Португалия и е най-близката от повече от десетилетие до доходността на Италия и Гърция със сходна дата.
Тази промяна показва как апетитът към един от най-сигурните активи в Европа намалява на фона на месеците на политически сътресения, подчертавайки опасността Франция да се окаже трайно поставена от инвеститорите наред с части от региона, които обикновено се свързват с нестабилни публични финанси.
Страната е в окото на бурята, откакто Еманюел Макрон се опита да укрепи политическата стабилност, свиквайки предсрочни избори през юни. Залогът се оказа неуспешен, тъй като инвеститорите се паникьосаха, че крайната десница може да поеме властта, а след това изборите доведоха до създаването на Национално събрание, разцепено между три силно разделени блока, които не са в състояние да управляват самостоятелно.
Макрон прекара лятото в колебание как да назначи правителство, което да не бъде свалено веднага при вот на недоверие. Кабинетът, който най-накрая беше избран в събота, съчетава центристи и консерватори от партията на Барние, която спечели по-малко от 50 от общо 577 места в Националното събрание.
Риск от дефицит По време на инерцията на служебното правителство финансите на Франция се влошиха допълнително, тъй като данъчните постъпления разочароваха, а разходите на местните власти се ускориха повече от очакваното. През следващите дни новото правителство трябва да състави бюджет, тъй като се грижи за дефицита за тази година, който рискува да надхвърли 6% от икономическото производство.
На този фон допълнителната доходност, която инвеститорите изискват, за да държат френския дълг в сравнение с по-безопасните германски книжа, се увеличи до около 82 базисни пункта от по-малко от 50 базисни пункта през юни, когато Макрон обяви изборите.
Опозиционните партии от крайната левица до крайната десница, които увеличиха дела на местата си в парламента, проведоха кампания за отмяна на много части от про-бизнес програмата на Макрон, като намаляване на данъците за инвеститорите и повишаване на пенсионната възраст.
Националното обединение на Марин льо Пен, което ще има ключова роля при гласуването на вот на недоверие за отстраняване на правителството на Барние, поддържа натиска, като предлага законодателство за отмяна на пенсионната реформа. Макар и да е малко вероятно да успее, това представлява още едно предизвикателство през следващите седмици.
„Всякакви краткосрочни неблагоприятни заглавия от френската политика, например около бюджета или отмяната на пенсионната реформа, биха могли да дадат тласък на тази тенденция“, пишат в бележка лихвените стратези на Barclays Plc Макс Китсън и Рохан Ханна. Според тях аргументите за дълга позиция в Испания спрямо Франция ще бъдат подкопани само ако „вътрешната картина в Испания се влоши значително“.
Франция се е отклонила от дългосрочните си планове за намаляване на дефицита, който през 2023 г. набъбна до 5,5% от брутния вътрешен продукт.
Предупреждение на Вилерой
Предишното правителство беше обещало да го намали до 5,1% тази година и да влезе в границата от 3% на Европейския съюз до 2027 г., но официални лица, включително управителят на Банката на Франция Франсоа Вилерой дьо Гало, предупредиха, че придържането към тези планове ще нанесе твърде големи икономически щети.
Новото правителство заяви, че ще представи бюджета за 2025 г. на 9 октомври, една седмица по-късно, отколкото предвижда френското законодателство. То също така отложи представянето на дългосрочния си фискален план пред Брюксел до края на октомври.
Новият министър на финансите Антоан Арман заяви в сряда, че в предстоящите законопроекти за финансите ще има строги мерки, насочени главно към намаляване на разходите. Но правителството също така заяви, че проучва целеви налози върху богатите и големите компании, което бележи отклонение от подхода на Макрон през последните седем години.
Барние ще даде повече яснота относно плановете си, когато представи политическата си програма пред парламента на 1 октомври, което ще бъде първата възможност за опозиционните депутати да поискат вот на недоверие.
Промяната в мнението на пазара за френския дълг също така отразява начина, по който инвеститорите се насочиха към испанските облигации предвид подобряването на икономическите перспективи там и намаляването на заемите, които бяха набъбнали по време на дълговата криза в региона през предходното десетилетие.
В началото на годината испанските 10-годишни облигации все още бяха с над 40 базисни пункта по-скъпи от френските. Според лихвените стратези на Barclays Испания вероятно ще продължи да превъзхожда Франция въпреки неотдавнашното рязко свиване на спреда.
Рекордният брой на туристите, силният износ и бързото нарастване на населението означават, че Испания има един от най-високите темпове на растеж в Европа въпреки фрагментираното правителство на страната.
„В момента попътният вятър все още е в полза на Испания, потенциално подобрение по отношение на динамиката на дълга в Испания, възприемането на динамиката на растежа от инвеститорите, дори политическата динамика“, каза Милър от Цюрих. „Всички тези неща заедно означават, че Испания все още е във възход.“