Край бреговете на Масачузетс се издигат вятърни турбини, високи почти колкото Айфеловата кула. В Южна Каролина се оформя завод за електрически камиони на стойност 2 милиарда долара. А в Колорадо поле от черни като мастило слънчеви панели с площ три квадратни мили захранва стоманодобивен завод.
САЩ мобилизират толкова много инвестиции в чиста енергия, че сега те надминават дори пика на американската фракинг революция през 2010 г. Вълната от разходи, предизвикана от подписания от Джо Байдън закон за климата, се очертава да бъде най-голямото и трайно вътрешно постижение на президента - но тя едва ли ще бъде регистрирана в кампанията на Камала Харис.
От речите до конгреса на Демократическата партия и дебата с Доналд Тръмп, Харис до голяма степен избягва да изтъква успеха на зелените инициативи на Байдън, въпреки зашеметяващия размер на частните инвестиции, които политиките са предизвикали.
Мотивите ѝ са ясни. Борбата с изменението на климата може да спечели избиратели в родния й щат Калифорния. Но темата е много по-разделяща в богатата на природен газ Пенсилвания и други щати, които имат ключово значение за изборите. Последиците излизат далеч извън рамките на кампанията.
Инвестициите се насочват към чиста енергия
Нежеланието на Харис да превърне зелените инициативи в основна платформа подчертава, че борбата с изменението на климата все още не намира отклик сред много американски избиратели, дори когато тези усилия стимулират икономиката и създават хиляди работни места. Това ще затрудни събирането на широка подкрепа, необходима на американските законодатели, за да се направи още един законодателен скок напред. В крайна сметка липсата на политическа воля рискува да остави страната, която е вторият по големина източник на емисии на въглероден диоксид в света, опасно далеч от целите си за нулеви нетни емисии.
„Не е ясно колко голям е апетитът на обществеността за повече политика в областта на климата толкова скоро“, казва Кевин Бук, управляващ директор на вашингтонската консултантска компания ClearView Energy Partners LLC. „В ефира и в предизборните послания енергията се превърна в нещо от типа „ние или те“. А политиката за климата стана още по-поляризираща.“
Само 3% от регистрираните гласоподаватели в седем щата, в които се водят битки, заявяват, че изменението на климата е най-важният въпрос за тях през ноември, според проучване на Bloomberg News/Morning Consult, проведено в края на август. Едва 39% смятат, че климатът е „много важен“.
В разгара на изборите е лесно да се пропусне, че САЩ всъщност са на прага на драматична промяна.
„Създадохме повече от 330 000 работни места за чиста енергия“, каза Байдън по време на обръщение на Глобалния бизнес форум на Bloomberg в Ню Йорк във вторник.
Според данни, анализирани от Масачузетския технологичен институт и изследователската компания Rhodium Group, от средата на 2022 г. насам политиките на президента, включително подписаният от него закон за климата, са помогнали за нови инвестиции в размер на 493 млрд. долара в производството и широкото разпространение на слънчеви панели, електрически превозни средства и други технологии за намаляване на емисиите.
Само през последните 12 месеца мярката е спомогнала за стимулирането на около 285 млрд. долара нови инвестиции, които до голяма степен са отишли в райони, подкрепящи републиканците. Това е повече от 252 млрд. долара, които енергийните компании са инвестирали в разработването на шистови находища в пика на бума на фракинга през 2014 г., според данни на JPMorgan Chase & Co.
Окръзи, управлявани от републиканци, получават 90% от инвестициите за чиста енергия
И все пак, когато Харис спомена закона на Байдън за климата от 2022 г. по време на дебата, тя само бегло спомена ползите от него, преди да подчертае как производството на газ в страната също се е увеличило по нейно време.
На въпрос за омаловажаването на напредъка в областта на климата говорител на кампанията на Харис отговори с изявление, в което не се споменаваше климатът или чистата енергия. То по-скоро цитира как законът за климата - широка мярка, наречена Закон за намаляване на инфлацията, която също така е предназначена да намали дефицита на САЩ и да реши други проблеми - е стимулирал заетостта и е намалил разходите за лекарства.
„Вицепрезидентът Харис се кандидатира с платформа за намаляване на разходите за живот и изграждане на икономика на бъдещето, която създава възможности за всички американци“, казва в изявлението си говорителят Джеймс Сингър. „Инвестициите в Закона за намаляване на инфлацията спомагат за стимулиране на иновациите и създаването на работни места в цялата страна и спестяват на възрастните хора хиляди долари от разходите им за лекарства, отпускани с рецепта.“
Подходът на Харис вероятно отразява уроците, научени от първите й дни като вицепрезидент, когато действията на Байдън да изпълни собствените си предизборни обещания да възпрепятства разработването на изкопаеми горива се сблъскаха с усилията на републиканците да го обвинят за високите цени на бензина. Тя вече е видяла как може да изглежда „общественият отпор срещу една зелена програма“, казва Бук.
Тръмп се възползва от ангажираността на Харис да забрани фракинга по време на краткотрайната ѝ кандидатура за президент на Демократическата партия през 2019 г. Оттогава тя се отказа от тази позиция, но въпреки това Тръмп продължава да твърди, че Харис ще се опита да забрани тази практика, която е ключова за икономиката на Пенсилвания.
Инвестициите в чиста енергия
Встрани от предизборната кампания скоростта на енергийния преход в САЩ е поразителна. До 2027 г. всеки четвърти автомобил, продаден в САЩ, ще бъде електрически, докато миналата година беше само един на всеки 10, прогнозира BloombergNEF. А през 2028 г. ядрената и възобновяемата енергия ще изпреварят производството на електроенергия от изкопаеми горива в САЩ, прогнозира BNEF.
Скот Киог, главен изпълнителен директор на базираното в САЩ дъщерно дружество на Volkswagen AG Scout Motors, сравни възможностите, които се откриват благодарение на закона на Байдън за климата, със „златна треска“ малко след като компанията обяви, че ще изгради завод за производство на електрически камиони на стойност 2 млрд. долара в Южна Каролина.
Киог разчита на рязко нарастване на търсенето, подхранвано от данъчните облекчения на стойност до 7500 долара за закупуване на електромобили, произведени в САЩ. Заводът, който ще бъде открит през 2026 г., ще може да произвежда 200 000 превозни средства годишно.
Данъчните облекчения стимулират и производството на по-неизвестните, но жизненоважни компоненти за по-чисти автомобили и производство на енергия. Завод на CelLink Corp. в централен Тексас разшири производството на кабелни снопове, които свързват хиляди проводници в електромобилите и оставят място за по-големи батерии. Базираната в Германия EEW Group отвори фабрика в Ню Джърси, която произвежда масивни стоманени цилиндри, които могат да се забиват на близо 300 фута под морското дъно, за да се закрепят офшорни вятърни турбини.
САЩ остава вторият най-голям производител на емисии в света след Китай
Ако бъде избрана, Харис се очаква до голяма степен да запази курса на Байдън в борбата с изменението на климата, включително да следва плановете си за налагане на повече ограничения върху емисиите от фабриките и електроцентралите.
Тя не е избягвала напълно да говори за Закона за намаляване на инфлацията.
Нейната кампания публикува информационен лист, в който се твърди, че тя е помогнала за намаляване на сметките за енергия и за съживяване на производството в САЩ. В понеделник тя публикува информация за закона в X, като го нарече „най-голямата досега инвестиция в действия за климата“. Тя го спомена и по време на дебата. Но дори и тогава тя повдигна въпроса за закона в контекста на това как той предлага нова територия за сондиране - компромис, който има за цел да осигури подкрепа за приемането му в Сената.
„Бях гласът, който наклони везните с при гласуването по Закона за намаляване на инфлацията, който откри нови лизинги за фракинг“, каза тя.
Голяма част от наследството на Байдън в областта на климата би могло да издържи дори на победата на Тръмп, който се е зарекъл да отклони разходите от това, което той осмива като „новата зелена афера“ на президента.
В много случаи предприятията са блокирани в инвестициите в чиста енергия поради значителни първоначални разходи. Автомобилните компании например харчат милиарди за преоборудване на монтажните линии за производство на електрически превозни средства, казва Ник Нигро, основател на изследователската компания Atlas Public Policy.
„Инвестициите вече са направени“, каза Нигро. „Те имат всички стимули да ги реализират.“
Това все още не е достатъчно. Макар че Байдън постави САЩ на пътя към ускоряване на темповете на намаляване на емисиите, страната все още няма да успее да изпълни ангажимента си по Парижкото споразумение за намаляване на затоплящото планетата замърсяване с поне 50% спрямо нивата от 2005 г. до 2030 г., заявиха от Rhodium Group.
Очакваните емисии на парникови газове
Не всички постижения на администрацията в областта на климата ще бъдат защитени при Тръмп.
Бившият президент обеща да отмени по-строгите ограничения за замърсяване от автомобилите, които на практика помагат на продажбите на електрически превозни средства. Тръмп също така би имал широка свобода на действие, за да подкопае данъчните кредити, насърчаващи потребителите да купуват електрически превозни средства.
В някои случаи Тръмп може да се сблъска със съпротива от страна на собствената си партия, ако се опита да отмени данъчните облекчения.
Според оценките на групата за защита на чистата енергия E2, близо 90% от проектите, обявени след приемането на Закона за намаляване на инфлацията, се намират в конгресни райони, управлявани от републиканците, където разходите за труд и земя обикновено са по-евтини. През август 18 републиканци от Камарата на представителите публикуваха писмо, в което се противопоставят на отмяната на данъчните облекчения за чиста енергия, предвидени в закона за климата.
Природозащитниците твърдят, че САЩ не могат да си позволят да почиват на лаврите на Байдън в областта на климата.
„Законът за намаляване на инфлацията ни вкара в правия път“, казва Лена Мофит, изпълнителен директор на застъпническата група Evergreen Action. „Но ние знаем, че трябва да направим повече.“