Централната банка на Турция повиши сумата, която търговските кредитори трябва да заделят като резерви за краткосрочни и дългосрочни депозити в лири, като част от усилията да подпомогне изчистването на излишната ликвидност в системата.
Коефициентът на задължителните резерви за краткосрочните депозити в лири ще се повиши от 12% на 15%, а за дългосрочните депозити в лири ще се увеличи от 8% на 10%, се казва в изявление на централната банка в началото на съботния ден. Съотношението на задължителните резерви за депозитите в чуждестранна валута, които могат да се съхраняват като лири, беше намалено от 8% на 5%.
Централната банка повиши и максималния размер на прилаганата комисиона, базирана на нивото на ставката за преминаване към лира, от 5% на 8%. Освен това олихвяването на задължителните резерви, които следва да се поддържат за депозити в лири, вече няма да зависи от курса за преминаване към лира, се посочва в съобщението.
Стъпките са предприети „в подкрепа на макрофинансовата стабилност и трансмисионния механизъм на паричната политика“, заяви централната банка.
В изявлението на Комитета по парична политика в четвъртък централната банка сигнализира, че ще използва т.нар. инструменти за стерилизация, за да управлява свръхпредлагането на лири, след като остави лихвените проценти на 50% за шести месец.
Данни, събрани от Bloomberg, показват, че нетното финансиране на централната банка към кредиторите е било отрицателно в размер на 394,9 млрд. лири (11,6 млрд. долара) в петък, което е най-ниското ниво от 23 май насам. Отрицателното нетно финансиране означава, че централната банка се е превърнала в кредитополучател на лири от банките, и обикновено се случва, когато на пазара има излишна или прекомерна ликвидност в лири.
Натрупването на ликвидност усложнява усилията на централната банка да поддържа строги финансови условия и може да отслаби ефективността на настоящата ѝ парична политика, като понижи лихвените проценти по депозитите, което е обратното на това, което официалните лица искат да постигнат.
Турските власти повишиха основния лихвен процент до 50% от 8,5% в периода юни 2023 г. - март 2024 г., стимулирайки търсенето на активи в лири. Това - и нарастващото търсене от страна на чуждестранните инвеститори - доведе до наличие на излишна или прекомерна ликвидност в лири на пазара, което накара централната банка да засили мерките за изчистване на нежеланите запаси.
„С промяната на изискването за задължителни резерви част от ликвидността ще бъде изчерпана от системата, но изглежда, че негативното въздействие на това върху банките ще бъде балансирано от разширяването на обхвата на лихвените плащания“, каза Кагдас Доган, директор на отдел „Изследвания“ в базираната в Истанбул компания Tera Yatirim. „Повишаването на максималния комисионен процент също цели да насърчи преминаването към депозити в лири“, каза той.
Отделно от това в петък турският банков надзор BDDK премахна допълнителните рискови тегла на някои кредити, използвани при изчисляването на коефициентите за капиталова адекватност на кредиторите.