Френският президент Еманюел Макрон назначи Антоан Арманд за министър на финансите, вкарвайки 33-годишния младеж с ограничен политически опит в неотложна бюджетна битка, в която той трябва да запази мълчаливата подкрепа на крайната десница, за да избегне разпадането на правителството.
Според изявлението, прочетено от началника на кабинета на президента в събота, той ще бъде придружен от министъра на бюджета Лоран Сен-Мартен. 39-годишният ръководител на организацията „Бизнес Франция“, която насърчава растежа на износа и чуждестранните инвестиции, е бивш главен докладчик по бюджета в парламента.
Приоритет за администрацията на министър-председателя Мишел Барние ще бъде представянето на проектобюджета за следващата година през следващите седмици и справянето с огромния дефицит на Франция. Въпреки това задачата е сложна, тъй като изненадващото решение на Макрон от юни да свика извънреден парламентарен вот след поражението на крайнодясната партия на Марин льо Пен на европейските избори остави дълбоко разделено Национално събрание, в което няма група, близка до мнозинството.
Като показател за напрежението между политическите партии, на Макрон му бяха необходими два месеца, преди да избере нов премиер извън своята центристка група, докато на Барние от консервативните „Републиканци“ му бяха необходими повече от две седмици интензивни консултации, за да изготви списък с министри.
Ключови министри в правителството на Барние:
Арманд, в чийто ресор влизат финансите, икономиката и промишлеността, е централна фигура в политическия пъзел, в резултат на който за министър на вътрешните работи беше назначен и лидерът на Сената на републиканците Бруно Ретало. Като цяло в кабинета се наблюдава изместване вдясно: от 39 членове 10 идват от групата на Барние, въпреки че тя държи по-малко от 50 от 577-те места в Националното събрание, а 12 - от тази на Макрон.
Правилният баланс е от решаващо значение за оцеляването на администрацията, която лесно може да бъде свалена чрез вот на недоверие в долната камара на парламента. Парламентарната математика означава, че Льо Пен, чието Национално обединение спечели най-много места от всички партии, може да повлияе на успеха на подобно предложение, внесено от леви партии.
В събота Барние написа в социалната медийна платформа X, че екипът ще се захване „за работа“. Но първоначалните реакции от двата края на политическия спектър не бяха особено окуражаващи за премиера.
„Това ново правителство бележи завръщането на макронизма през задния вход“, написа в X председателят на Националния митинг Жордан Бардела и добави, че това е „правителство, което няма бъдеще“.
Крайнодесният лидер Жан-Люк Меленшон, чиято партия „Непреклонна Франция“ е част от левия алианс „Нов народен фронт“, който е най-голямата група в парламента, написа в X, че „е необходимо да се отървем“ от администрацията възможно най-скоро. Меленшон може да се опита да свика вот на недоверие още на 1 октомври.
Кабинетът се отличава най-вече с това, че в него се съгласиха да влязат малко известни политици. Според френски медии Лоран Вокиез, лидерът на „Републиканците“ в Националното събрание, е отказал поста на финансов министър по време на среща с Барние в четвъртък. След срещата Вокиез все пак написа в X, че Барние може да разчита на неговата подкрепа и на тази на републиканците в парламента.
Съобщението слага край на седмиците на несигурност, след като решението за свикване на предсрочни избори предизвика сътресения на пазарите на облигации, повишавайки цената на заемите на Франция в сравнение с други европейски държави, тъй като инвеститорите се опасяваха от въздействието върху публичните финанси. Фискалната ситуация се влоши още повече през лятото под ръководството на служебното правителство.
Без нови мерки за ограничаване на разходите или увеличаване на данъците бюджетният дефицит на Франция може да достигне 6% от икономическото производство тази година, съобщи в петък Les Echos, позовавайки се на нови прогнози на Министерството на финансите. Правилата на Европейския съюз го ограничават до 3%.
Освен непосредствените фискални проблеми, в играта е и наследството на Макрон. За повече от седем години на поста си той се придържаше към мантрата в подкрепа на бизнеса, като отказваше да увеличава данъчното облагане, влагаше инвестиции в нови отрасли и разчиташе на обещанието за подобряване на растежа, за да запълни дупките в публичните финанси. Но в условията на трайно забавяща се икономика и нарастващ дълг промяната на курса стана неизбежна.
Привърженик на Макрон Арманд подкрепи предизборната кампания на Макрон през 2017 г. и продължи да ръководи местен клон на президентската партия в региона Haute-Savoie, граничещ с Швейцария, преди да спечели място на парламентарните избори през 2022 г.
Подобно на Макрон, Арманд е завършил престижната Национална школа по администрация (Ecole Nationale d'Administration). Започва кариерата си в Министерството на финансите, като работи по въпросите на промишлеността, управлението на Covid кризата и енергийния преход.
Арманд си възвърна мястото в парламента на предсрочните избори и през юли беше избран за председател на Комисията по икономика на Националното събрание - пост, който ще напусне, след като бъде назначен за министър.
На интернет страницата си Арманд заявява, че отхвърля политиката, която се фокусира върху партийните етикети, а не върху постигането на резултати.
„Винаги съм бил страстен по отношение на политиката - в благородния смисъл на думата“, пише Арманд.
Сен-Мартен ще докладва директно на Барние, което е знак за значението, което министър-председателят отдава на прокарването на бюджета.
Според френското законодателство правителството трябва да представи бюджета на парламента до първия вторник на октомври, въпреки че помощниците на Барние обсъждаха възможността за отлагане на този срок с една седмица. Натискът върху новия финансов министър се засилва и от факта, че Европейският съюз включи Франция в специална процедура за налагане на по-строга фискална дисциплина в държави, за които се смята, че имат прекомерни дългове и дефицити.
Барние посочи, че ограничаването на дефицита ще бъде основен приоритет. Но ветеранът консервативен политик не е дал достатъчно индикации как смята да постигне това и надали ще има мнозинство в парламента, което да подкрепи какъвто и да е план.