Фед започна да променя паричната си политика, но без да предизвиква паника по света
Наскоро проведено проучване от Института за международни финанси (IIF) показа, че промените в лихвените проценти в САЩ са най-важният фактор за вземане на решения в Европа от 2021 г.
07:05 | 20 септември 2024
Обновен: 07:05 | 20 септември 2024
Автор:
Яна Рандоу и Марк Шрьорс
Смелият старт на Федералния резерв (Фед) в намаляването на лихвените проценти и решителността му да не изостава в облекчаване на паричната политика промени хоризонта за централните банки по целия свят.
В Европа и повечето други развити държави — където официалните лица обикновено настояват, че решенията във Вашингтон не влияят на техния политически курс — може да се намери утеха в изявлението на председателя на Фед Джером Пауъл в сряда, че икономиката на САЩ остава в добро състояние.
В развиващите се пазари намалението с половин процентен пункт на лихвите от Фед намалява натиска върху обменните курсове, които усетиха влиянието на най-високите разходи за заемане на средства в САЩ от десетилетия. Това дава пространство за пренастройване на техните собствени лихвени проценти — както направи Индонезия с неочаквано намаление точно преди Фед.
Пауъл и колегите му се сблъскаха с известен риск да предизвикат паника сред обществеността, като намалят повече, отколкото повечето икономисти очакваха, което би могло да се възприеме като сигнал за нарастващи рискове от рецесия. Вместо това той предложи успокоение, заявявайки, че търпението на Фед да не предприеме мерки до момента е донесло "дивиденти", като е увеличило увереността, че инфлацията — която беше достигнала най-високите си нива от 80-те години насам — е овладяна.
„Това е знак за нашия ангажимент да не изоставаме от събитията,“ каза той. Инвеститорите първоначално реагираха с увереност, въпреки че акциите в САЩ затвориха с умерени спадове.
„Намалението с половин процентен пункт от Фед ще се отрази на решенията за лихвените проценти на другите централни банки и ще накара пазарните участници да заключат, че икономиката на САЩ се забавя, което може да доведе до глобално забавяне,“ каза Стефан Герхлах, главен икономист в EFG Bank в Цюрих и бивш заместник-губернатор на централната банка на Ирландия.
Това може да изкуши Европейската централна банка (ЕЦБ) да разгледа възможността за ново намаляване на лихвите през следващия месец, за трети път от юни, което е опция, срещу която тя досега се противопоставяше, добави Герхлах. Това вероятно ще постави и Швейцарската национална банка в „изключително неудобна“ позиция, като се има предвид, че политиците там вече са загрижени за силния франк.
Политиците, водени от президента Кристин Лагард, подчертават, че те взимат решения за политиката си независимо. Преди първото намаляване на лихвите от ЕЦБ през юни — когато икономиката на САЩ все още беше в разцвет — Лагард настоя, че решението ще бъде взето на база данни, а не на действията на Фед.
Но те също така признават, че паричната политика на САЩ има значителни последици за 20-те страни от еврозоната. Те не изключват намаляване на разходите за заемане през октомври, въпреки че такова решение е малко вероятно, според хора, запознати с въпроса.
Действия през този месец и отново през декември ще поставят ЕЦБ и Фед на равни начала по отношение на общия размер на намаленията на лихвените проценти тази година. Американските официални лица очакват разходите за заемане да бъдат с 100 базисни точки по-ниски до края на годината в сравнение с периода преди намалението с половин процентен пункт в сряда.
Наскоро проведено проучване от Института за международни финанси (IIF) показа, че промените в лихвените проценти в САЩ са най-важният фактор за вземане на решения в Европа от 2021 г.
„Дори ако ЕЦБ взима решения независимо от Фед, разликите в лихвените проценти спрямо Фед може да имат реални икономически ефекти в еврозоната и следователно трябва да се вземат предвид,“ каза Марчело Естеван, главен икономист в IIF. В противен случай те рискуват повишаване на стойността на еврото, намаляване на износа, по-слаба икономика и дефлационен шок.
Световен обзор
Централните банки на развиващите се пазари, включително тези в Персийския залив, които привързват своите валути към долара, последваха примера и също намалиха лихвите с половин процентен пункт. Хонконгската парична власт също намали основния си лихвен процент в съответствие с действията на Фед.
Bank of England запазва политиката си непроменена, докато се очаква южноафриканската резервна банка да намали лихвения си процент с една четвърт от процентния пункт.
Вероятната реакция на развиващите се пазари с плаващ курс не е толкова ясна. Въпреки че и те често следват Фед, централната банка на САЩ се оказа по-малко стабилизиращ фактор в текущия цикъл, според Bloomberg Economics.
„Тази несвързаност подкрепя очакванията ни, че развиващите се икономики като цяло ще намалят лихвите по-малко от Фед през следващата година,“ написаха Адриана Дупита и Алекс Исаков от Bloomberg Economics в бележка.
Официални лица в Джакарта предприеха намаление на лихвите с четвърт процентен пункт в сряда, а по-ниските лихви в САЩ отварят пространство за регулатори от Сеул до Мумбай също да се движат в тази посока, въпреки че и други фактори като финансовата стабилност също са важни.
В Япония, където централните банкери едва започват с затягане на политиката, ходът на Фед може да има отражение върху бъдещите действия.
Bank of Japan се очаква генерално да запази лихвените си проценти непроменени в петък. Обновените прогнози през октомври може да осветлят по-високи тенденции в заплатите и цените и да ги подтикнат към увеличение с една четвърт от процентния пункт, казва Таро Кимура, старши икономист за Япония в BE.
Освен ако решението на Фед не се възприеме като предупредителен изстрел, че предстоят по-сериозни проблеми за глобалната икономика.