Intel отлага завода си в Германия и слага край на мечтите на ЕС за чипове

Решението на Intel Corp. да отложи планираната си фабрика в Германия бележи неуспех за амбициите на Европейския съюз в сектора на чиповете и ще разпали отново спора в Берлин за това къде да бъдат разпределени 10 милиарда евро целеви субсидии.

Ходът на изпадналия в затруднение американски производител на чипове да отложи проекта в Магдебург с около две години е удар по целта на ЕС да произвежда една пета от световните полупроводници до 2030 г. Германското съоръжение щеше да се превърне в най-големият завод, подкрепян от европейският закон за чиповете, който беше приет миналата година.

Правителствата по целия свят разточително харчат публични средства за производството на чипове в стремежа си да локализират производството на компоненти, които контролират всичко - от авангарден изкуствен интелект до ежедневни джаджи. Тласъкът идва след прекъсвания на доставките от ерата на Covid и тъй като нарастващото напрежение между САЩ и Китай относно Тайван може да навреди на ключов източник на основната технология.

„Федералното правителство и правителството на провинция Саксония-Анхалт работиха усилено, за да гарантират, че Intel се установява в Магдебург“, каза германският канцлер Олаф Шолц в публикация в X. Те „продължават да вярват, че проектът си заслужава и си струва да бъде подкрепен“.

Все още не са използвани държавни пари за проекта в Магдебург, който беше на финала за одобрение от ЕС. Забавянето му може да освободи средства, докато Германия е изправена пред недостиг на финансиране от поне 12 милиарда евро в проектобюджета си за 2025 г.

Финансовият министър Кристиан Линднер каза, че всички средства, които не са необходими за Intel, сега трябва да бъдат запазени за намаляване на „отворените финансови въпроси“ във федералния бюджет. „Всичко друго не би било отговорна политика“, каза той в публикация в X.

Линднер е ключова фигура в германското правителство, който настоява страната да се придържа към своите конституционно заложени лимити за заеми. Длъжностни лица като министъра на икономиката Робърт Хабек обаче лобираха за реформиране или спиране на така наречената дългова спирачка, за да помогнат за финансирането на инвестиции в технологии и разпадащата се инфраструктура.

Средствата за правителствените субсидии за полупроводници не са част от редовния бюджет, те се намират в специален фонд, наречен фонд за климата и трансформацията, управляван от министерството на икономиката на Хабек.

Забавянето на Intel е „чисто бизнес решение“, каза Хабек, говорейки в кулоарите на стартъп форум в Берлин. Германия ще запази стратегията си за насърчаване на производството на полупроводници в Европа, каза той.

Доверие на инвеститорите

Решението на Intel добавя към поредица от скорошни лоши новини за Германия. Volkswagen AG, водещият производител на автомобили, направи шокиращо съобщение този месец, че иска да сложи край на десетилетен трудов договор и евентуално да затвори местни фабрики, позовавайки се на изоставащото търсене. BMW AG намали прогнозите си за печалба за цялата година и трябва да се справи с голямо изтегляне на автомобили заради потенциално дефектни спирачни системи, доставени от Continental AG.

Доверието на инвеститорите в икономиката на Германия се срина до най-ниското си ниво от почти година. Показателят за очакванията, съставен от института ZEW, падна до 3,6 през септември от 19,2 през август. Нито един от 22-мата икономисти, анкетирани от Bloomberg преди публикацията на доклада, не бе предвидил такъв спад.

„Надеждата за бързо подобряване на икономическата ситуация видимо избледнява“, каза президентът на ZEW Ахим Вамбах във вторник в изявление. „Въпреки че намаляващите икономически очаквания за еврозоната сочат цялостно нарастване на песимизма, спадът в очакванията за Германия е значително по-голям.“

Забавянето идва, след като Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. направи копка в Източна Германия миналия месец за първия си европейски завод. Около половината от парите за тази фабрика за 10 милиарда евро ще дойдат от държавни субсидии.

На фона на всичко това Intel се бори да преобърне закъсалия си бизнес. Със свиване на продажбите и натрупване на загуби, компанията обяви планове миналия месец да съкрати 15 000 работници, да намери 10 милиарда долара спестявания на разходи и да спре дивидентите на Intel.

Късно в понеделник Intel заяви, че също така отлага нова фабрика в съседна Полша, докато остава ангажирана с разширяването си в САЩ в Аризона, Ню Мексико, Орегон и Охайо.

„Без Intel в Магдебург Европа няма своя водещ проект“, каза Франк Бьозенберг, управляващ директор на германската индустриална група Silicon Saxony. „Нито европейски пазарен дял от 20%, нито желаният технологичен суверенитет чрез производство на полупроводници под 10 нанометра изглеждат реалистично постижими до 2030 г.“

Още по темата

Съюзниците на САЩ се оказаха насред технологичната война с Китай

Южна Корея иска да знае какво ще получи от САЩ, за да ограничи чиповете за Китай

Intel обмисля промени, включително отделяне на леярни, за да спре загубите

Нидерландия може да не поднови лиценза на ASML за Китай