Египет и Турция използват новооткритото си приятелство, за да се опитат да разрешат борбата за власт в Либия, страна-членка на ОПЕК, която заплашва да прерасне в гражданска война.
След като заеха противоположни страни в предишен либийски конфликт преди пет години, Кайро и Анкара оказват натиск върху двете конкуриращи се правителства на северноафриканската страна да постигнат сделка, която би помогнала да се сложи край на осакатяващата петролна блокада, според официални лица и дипломати, следили въпроса, които поискаха да не да бъдат идентифицирани при обсъждане на чувствителни въпроси.
Турция също е провела разговори с либийския военен лидер Халифа Хафтар - дългогодишен съюзник на Египет и заклет враг на Анкара във войната от 2019-2020 г. Отцепилият се източен парламент, който Хафтар подкрепя, е в спор с признатата от ООН администрация на Триполи, управлявана от премиера Абдул Хамид Дбейба, в спор за това кой трябва да управлява централната банка, която на практика контролира огромното петролно богатство на нацията.
Въпреки че няма илюзия за мащаба на предизвикателството - и Египет и Турция са само някои от чуждите сили с влияние в Либия - техният съвместен натиск значително е намалил страховете от пълномащабна война, според дипломати. Трима либийски служители, запознати с политическите решения, се съгласиха, че подобрените отношения ще намалят значително шансовете за нов конфликт в краткосрочен план.
Министерството на отбраната и външните работи на Турция отказаха коментар. Външното министерство на Египет не беше открито за коментар.
Натискът за справяне с разделянето на Либия е само една от скорошните общи точки за Турция и Египет, които бяха в противоречие през по-голямата част от последното десетилетие заради турската подкрепа за политическия ислям. Те възприеха обща позиция срещу военната кампания на Израел в Газа и откриха, че интересите им съвпадат по гражданската война в Судан и все по-нестабилните отношения между Сомалия и нейния съсед Етиопия.
„Предизвикателствата, пред които е изправен нашият регион и свят днес, демонстративно потвърждават необходимостта от тясна координация и сътрудничество“, каза египетският президент Абдел-Фатах Ел-Сиси по-рано този месец при първото си посещение при турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, откакто стана лидер на най-голямата икономика в Северна Африка през 2014г.
Отношенията между двете страни се влошиха след свалянето през 2013 г. на египетския ислямистки президент Мохамед Мурси от армията, ход, който Ердоган остро критикува от години. Размразяването започна през 2021 г., което доведе до забележително ръкостискане на Сиси-Ердоган на Световното първенство по футбол през 2022 г.
Разширена задънена улица
Водените от ООН преговори, насочени към разрешаване на либийската вражда, все още не са дали резултат. Кризата избухна в средата на август, когато правителството на Триполи уволни дългогодишния управител на централната банка Садик Ал-Кабир, който отговаря за управлението на приходите от повече от 1 милион барела суров петрол на ден.
Източната администрация, която беше изградила връзки с Ал-Кабир, отговори, като спря производството и износа на либийски петрол, разтърсвайки енергийните пазари чрез намаляване на доставките, които отиват главно за Южна Европа.
В самата Либия се забелязват признаци на сближаване между Египет и Турция. Повече египетски компании и работници се завръщат в Триполи и други части на запад, обикновено под контрола на местните съюзници на Турция. Междувременно турски фирми са готови да участват в проекти за реконструкция в съюзния на Египет изток, включително около град Дерна, където опустошителните наводнения убиха хиляди преди година.
Това е голяма промяна от 2019 г., когато Либийската национална армия на Хафтар марширува към Триполи в опит да свали от власт подкрепяното от Турция правителство. Смята се, че повече от 2000 души - главно бойци - са били убити в месеци на битки, в които Хафтар също имаше подкрепата на Русия и Обединените арабски емирства. ООН посредничи за мирно споразумение в края на 2020 г., въпреки че опитите за обединяване на страната под ръководството на Дбейба се провалиха и обещаните избори не се състояха.
Судан, Сомалия
От другата страна на южната граница на Египет, Судан - където гражданската война бушува от 17 месеца - е друга област, в която интересите може да се сближават. И Кайро, и Анкара са били домакини на Абдел Фатах Ал-Бурхан, военен лидер на Судан, на официални посещения след избухването на конфликта. Тази чест не е оказана на опонента Мохамед Хамдан Дагало, командир на паравоенните сили, които се борят за контрол над третата по големина държава в Африка.
В Сомалия и двете страни разшириха военното си присъствие. Турция има най-голямата си отвъдморска база в страната на Африканския рог и е провела разговори за създаване на площадка за тестване на балистични и космически ракети.
Египет е започнал да доставя оръжия на армията на Сомалия и планира да обучава войници, според външния министър на Сомалия, на фона на нарастващото напрежение със съседна Етиопия заради отцепническия регион Сомалиленд. Египет има свой собствен дългогодишен спор с Адис Абеба, свързан с изграждането на гигантски язовир на река Нил, за който Кайро се опасява, че може да повлияе на водния поток надолу по течението.
За Ердоган подобряването на връзките с Египет е част от по-широк план за възстановяване на отношенията с арабските сили и стимулиране на турската икономика чрез повече инвестиции и износ. През последните две години Турция подобри отношенията си с Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия.
„Гражданската война в Судан, споровете между Египет и Етиопия и повишеният риск от военен и политически конфликт между Сомалия и Етиопия са структурна динамика, която стратегически засяга отношенията между Турция и Египет“, написа в статия този месец Мурат Йесилтас, директор по политиката за сигурност на базираната в Анкара СЕТА мозъчен тръст, който съветва правителството на Ердоган.
„Сътрудничеството между Анкара и Кайро се откроява като стратегическа необходимост.“