Европейската централна банка е готова да обмисли намаляване на лихвените проценти през октомври, ако икономиката претърпи сериозен спад, въпреки че следващата подробна информация ще бъде предоставена едва на следващото заседание, заяви председателят Кристин Лагард.
Нейните изказвания, отправени по-малко от ден след второто от юни насам понижение на депозитната лихва с четвърт процентен пункт от страна на ЕЦБ, са най-ясният досега сигнал, че управляващите са склонни да изчакат следващия си ход до декември.
Те обаче обещаха, че ще зависят от данните и отказаха да изключат възможността да действат още през следващите месеци. Хора, които познават мисленето им, заявиха, че ще е необходимо по-съществено влошаване на перспективите за растежа или по-активно разхлабване от страна на Федералния резерв, за да се отклонят от тримесечния темп на намаляване на лихвите.
„Разполагаме с много данни при изготвянето на прогнозите, но междувременно получаваме и още информация“, заяви Лагард пред репортери в Будапеща, където участва в среща на финансовите министри от еврозоната. „ Проучваме всички фактори и ако има съществена промяна спрямо нашата изходна позиция, правим преоценка.“
Представителите на ЕЦБ, които говориха преди нея в петък, също бяха предпазливи в сигналите за бъдещите си действия.
Франсоа Вилроа дьо Гало заяви, че политиците трябва да продължат „постепенно“ да понижават лихвените проценти.
„Темпото трябва да бъде изключително прагматично“, каза той. „Ние не се ангажираме предварително с никаква конкретна посока на понижаване на лихвите и запазваме пълната си възможност за действие при следващи срещи“.
Властите, които смекчиха своите мерки за пръв път през юни, предприемат действия в отговор на последното понижение на инфлацията, което доведе до намаляване на равнището на инфлацията до 2%. Докато някои се опасяват от задържащия се ценови натиск в сектора на услугите, други се тревожат, че отслабващата икономика на еврозоната може да доведе до занижаване на целевата инфлация, както се случи преди пандемията.
„Вероятността за намаляване на лихвите през октомври, ако погледнем финансовите пазари, не е голяма“, каза Мартинс Казакс от Латвия. „Но в същото време, ако има непредвиден удар върху икономиката и ако икономиката се окаже значително по-слаба, отколкото се очаква в момента, и инфлацията също чувствително се понижи, тогава, разбира се, бихме могли да обмислим и понижение на лихвените проценти.“
Пазарите виждат вероятност за понижение през следващия месец само в рамките на 25%.
В Литва Гедиминас Шимкус заяви, че политиците „ще се нуждаят от стратегическо търпение“, докато определят курса за развитие.
Инфлацията се „успокоява“ и „нейната траектория подсказва, че трябва да има по- нататъшно намаляване на лихвите“, каза той пред радио LRT в петък. „Лихвите ще продължат да се понижават, но скоростта на намаленията ще зависи от данните“.
Според Роберт Холцман от Австрия, в интервю, публикувано във Financial Times, може да има „ възможност“ за още една корекция с четвърт процентен пункт „през декември“, което предполага, че през октомври няма да има достатъчно нови данни, за да се вземе решение за такава мярка.
Ръководителят на централната банка на Люксембург Гастон Рейнш заяви, че ЕЦБ вероятно ще намали лихвените проценти няколко пъти, ако прогнозите ѝ относно цените се окажат точни.
Шимкус посочи инфлацията в сектора на услугите като „ключова несигурност“ - опасност, която беше подчертана и от Бостян Васле от Словения и Мадис Мюлер от Естония.
„Все още съществуват места с повишена несигурност, например около темповете на нарастване на заплатите и цените на услугите“, заяви Васле пред Bloomberg. „Още на следващото заседание ще разполагаме с нова информация, а през декември - с още повече“.
Имаше и някои по-положителни оценки за ценовите тенденции, като президентът на Bundesbank Йоахим Нагел определи перспективите като „много добри“.
„Предполагаме, а и данните ни подкрепят, че ще постигнем инфлационната си цел от 2% до края на следващата година“, каза той пред Deutschlandfunk. „Портфолиото от данни е такова, че оправдава вчерашното намаляване на лихвения процент.“
Но тримесечните прогнози, на които се основават тези коментари, публикувани също в четвъртък, показаха, че през 2024, 2025 и 2026 г. икономиката вероятно ще се разшири по-слабо от предвиденото досега.
Действително, след краткото съживяване в началото на годината растежът в Европа отслабва, като производството все още страда от по-високите разходи за енергия и слабото потребление в 20-те държави от еврозоната. Дългоочакваното възстановяване, водено от потреблението, все още не се е осъществило.
За някои от тях влошаващият се климат е причина да продължат да са гъвкави.
Растежът в еврозоната „остава бавен, а рисковете за него се увеличиха през лятото“, заяви Оли Рен от Финландия. „Затова запазваме пълна свобода на действие и гъвкавост при вземането на решения за лихвените проценти на бъдещите заседания“.
Бившият главен икономист на Европейската централна банка Петер Прат смята, че „най-добрият сценарий“ за банката във Франкфурт е да намали лихвите през декември. Но фактори като по-голямо намаление на разходите по заемите през следващата седмица от страна на Фед все пак биха могли да направят възможно намаляването през октомври.
„Декември е далеч, много неща могат да се случат“, каза той пред Том Макензи от Bloomberg Television в петък. „Така че ЕЦБ се опитва да запази възможност да избира.“