Германия изпрати първия си военен кораб през Тайванския пролив от 22 години насам, пренебрегвайки предупрежденията на Китай, докато отношенията между двете страни се влошават заради търговията и войната на Русия в Украйна.
Фрегатата Baden-Württemberg и спомагателен кораб са преминали през пролива в петък, каза министърът на отбраната на Германия Борис Писториус на пресконференция в Берлин. „Международните води са си международни води. Това е най-краткият, а предвид метеорологичните условия и най-безопасният маршрут. Така че преминаваме през него“, каза той.
Рядкото пътуване на Берлин рискува да разгневи Пекин, който засили военния, икономически и дипломатически натиск върху президента на Тайван Лай Чин-те, който отказва да подкрепи твърдението, че неговият демократично управляван остров е част от Китай. Пекин не изключва превземането на територията със сила.
Говорителката на китайското външно министерство Мао Нин нарече всяко транзитно преминаване през протока „акт на провокация под претекст за свобода на корабоплаването“ по-рано този месец, когато беше попитана за плановете на Берлин. Подобни действия „увреждат суверенитета и сигурността на Китай“, добави тя.
Ходът на Германия подчертава нарастващото желание на партньорите на САЩ да се противопоставят на президента Си Дзинпин и да изпратят кораби през един от най-натоварените морски пътища в света. Китай не претендира за суверенитет над пролива, но иска да регулира водния път и протестира срещу преминавания от чужди сили.
Държавите от Европейския съюз увеличават присъствието си в Индо-тихоокеанския регион в по-широк план тази година, според Су Чи-сиан, помощник-аналитик в Тайванския институт за изследване на националната отбрана и сигурност.
„Нациите от ЕС няма вероятност да изпратят кораби или войски, ако Китай нахлуе в Тайван“, каза той. „Но те все още могат да изпратят военен кораб в мирно време, за да покажат своите опасения.“
Германия обмисляше изпращането на фрегата през Тайванския проток преди няколко години, но отмени плана, тъй като тогавашният германски канцлер Ангела Меркел не искаше да дразни Китай, добави той. САЩ извършват редовен транзит през пролива, а Франция, Обединеното кралство и Канада изпратиха кораби през последните години.
Китайската армия стана по-настоятелна спрямо Тайпе, като по-рано тази година изпрати рекорден брой бойни самолети през начертаната от САЩ граница в Тайванския пролив. Това се случва на фона на все по-тежки сблъсъци между флотите на Китай и Филипините, които са съюзник на САЩ, в близкото Южнокитайско море, където Пекин също има териториални претенции.
Писториус алармира по-рано тази година за нарастващите военни амбиции на Китай в Индо-Тихоокеанския регион. „Страхът нараства от военното натрупване на Пекин“, каза той, цитирайки също „неговата агресивна икономическа политика и открития му стремеж към геополитическо господство“.
Берлин се опитва да балансира тези опасения за сигурността с важните си икономически отношения с Китай. Канцлерът Олаф Шолц се присъедини към испанския премиер Педро Санчес тази седмица, като призова ЕС да преразгледа налагането на мита върху произведените в Китай електрически автомобили на фона на опасенията, че този ход може да има обратен ефект върху местните индустрии.
Отношенията между Берлин и Пекин се охладиха при управлението на Шолц, който критикува икономика номер 2 в света, че наводнява пазара с евтини продукти. Подкрепата на китайския лидер за Русия въпреки нейната война в Украйна се превърна в друг трънлив въпрос в двустранните отношения.
Председателят на комисията по външни работи на германския парламент Михаел Рот по-рано този месец защити действията на своята нация. „Транзитът не е провокация“, написа той в социалната мрежа X. „Ние подкрепяме мира и сигурността в Тайванския проток и се противопоставяме на всякакви едностранни и насилствени промени на статуквото от страна на Китай.“
Последният ход на Германия вероятно имаше за цел да предупреди Китай срещу военен авантюризъм, каза Лин По-Чоу, асистент научен сътрудник в Института за изследване на националната отбрана и сигурността в Тайпе.
„За западните страни става все по-важно да възпират потенциалното нахлуване на Китай в Тайван в мирно време“, каза той.